София.Само след пет дни патриаршеският храм "Свети Александър Невски" ще отбележи един от своите празници. На 30 август 1724 г. руският император Петър Първи тържествено пренася мощите на светеца и защитник на православната вяра от град Владимир в новата тогава руска столица Санкт Петербург, където са и до днес. Другият празник е на 23 ноември, когато се почита паметта на Свети благоверни княз Александър Невски. Хората с имена Александър, Александра, Александрина, Александрия, Алекси, Алеко имат два именни дни и могат да избират кога да почерпят.
"Свети Александър Невски" е безспорен символ на София. Ехото от 12-те му камбани понякога се чува и на около 30 км от столицата. Всички те са излети в Русия и тежат общо над 23 тона. Там, недалеч от златните куполи, след 10 ноември започнаха да се провеждат протестите срещу комунизма.
Храмът е посветен на Александър Невски, известен с победата си над Тевтонския орден в битката на Чудското езеро и река Нева. Той е патрон на руския император Александър II и името на храма е израз на благодарността на българите към Русия в лицето на императора.
Миналата година се навърши столетие от завършването на строежа му. Граден е по идея на тогавашния министър-председател Петко Каравелов. Първоначалната идея била да е във Велико Търново, но след обявяването на София за столица на България се решава да бъде на сегашното си място. Малко хора знаят, че между 1916 и 1920 г. носи името "Свети свети Кирил и Методий", а през 1920 г. отново е върнато първоначалното. Основният камък е положен на 19 февруари 1882 г. - 3 март по нов стил. Заедно с него в храмовите основи са поставени и два текста: единият е гравиран върху метална плочка, а другият е написан на пергамент. В тях се увековечават събитията от войната през 1877-1878 г. Първоначалният проект е дело на руския архитект Богомолов, а окончателният - на арх. Померанцев. След години на проучване и творчески спорове истинското строителство започва чак през 1904-а. Градежът продължава около 9 години, а цената му достига рекордната за времето си сума от 5,5 млн. лв. Огромната част от тях е от дарения, включително и от княз Батенберг, който дава 6000 златни лева. Монархът прави специално обръщение към народа - всеки да даде, колкото може.
Строителството е завършено през 1912 г., но поради избухването на няколко поредни войни освещаването не става на предвидената дата - 2 август 1912 г., когато трябва да се чества 25-годишният юбилей от възцаряването на Фердинанд. Тържественият звън на най-голямата храмова камбана оглася София за първи път през 1913 г. след победата на българските воини при Одрин, а официалното освещаване се прави чак през 1924 г. Тъй като храмът има три престола, освещаването се извършва в три поредни дни -- 12, 13 и 14 септември.
През 1953 г. храмът е обявен за Патриаршеска катедрала. Същата година Министерският съвет отпуска 30 млн. лв. за ремонт заради бомбардировките през Втората световна война.
През 1964 г. криптата, предназначена за пантеон на именити българи се реконструира в изложбена зала за икони, щампи, графика и приложно изкуство. Откриват я през 1965 г. В криптата е и основният камък на храма. По инициатива на Националната галерия в Париж представяме голяма изложба под патронажа на тогавашния министър на културата на Франция, известния писател Андре Малро. Експозицията има изключителен успех, за нея пишат Малро и много други европейски интелектуалци. Първоначално в криптата е имало и тракийски съкровища, копия на стенописите от прочутата Казанлъшка гробница и други антични артефакти. С течение на времето експозицията се специализира в областта на Средновековното и Възрожденското православно изкуство. Днес в нея могат да се видят старинни икони, стенописи, църковна утвар, богослужебни книги, дърворезби.
По своята архитектура "Свети Александър Невски" съперничи на най-известните паметници от този вид в целия свят. Висок е близо 60 метра.
Най-големите камбани са украсени с релефни изображения и икони на Исус Христос, Света Богородица, свети Александър Невски, света София, свети свети Кирил и Методий, както и възпоменателни надписи, изпълнени със старобългарска плетеница. На западната фасада по камбанарията е поставена мозаична икона на свети Александър Невски, дело на българския художник Антон Митов.
В храма има стотици икони. Площта, покрита с фрески, е огромна. Работата по тях е завършена през 1913 г. Така е приключена монументалната живопис и са изписани общо 247 изображения на светци, апостоли, великомъченици. Иконостасите, големият и малкият архиерейски трон, царският трон, амвонът и цялата подова настилка са изработени от оникси и мрамори от цял свят.
Амвонът е издигнат на 1,8 м от пода, с катедра от бяло-жълт мрамор от Сиена, поддържащите я колони са с разнообразни алабастрови капители.
Царският трон е на площ от 13,5 кв. м, като подът е от зелен мрамор, издигнат на 3 стъпала. В арката е монтиран мозаичен портрет по проект на Антон Митов. На него цар Фердинанд и царица Елеонора са в цял ръст, облечени в церемониални одежди и държащи макет на храма.
Централният олтар е посветен на свети Александър Невски, а северният олтар е на светите братя Кирил и Методий. Иконите са от български художници, като централните са на Иван Мърквичка.
Южният олтар е посветен на Цар Борис I. В храма има 18 полилея с двойна позлата. Най-големият е с три обръча, има 136 гнезда за електрически свещи и тежи около 2 тона. Окачен е на височина 27 метра.
В изграждането на храма са участвали българи, руснаци, немци, австрийци, чехи и италианци - специалисти, архитекти, художници и каменоделци. Той се простира върху площ от 3170 кв. м и побира 5000 души. Облицован е с бял врачански камък, а входните врати са изработени от славонски дъб. Куполите на храма са позлатени.
Като паметник катедралата е без енория и там се правят само всекидневното, неделното и празнично богослужение. Там не се правят кръщенета, сватби и погребения с малко изключения - сватбата на цар Борис III през 1930 г. с принцеса Джованна (Йоанна) Савойска, опелото му през 1943 г., както и опелата на патриарх Кирил през 1971 г., на големия оперен певец Борис Христов през 1993 г., на патриарх Максим през 2012 г.
каре
Кой е Александър Невски
Александър Невски е роден през 1220 г. в Новгород. Син е на великия княз Ярослав Всеволодович. През 1236 г. самият Александър става княз. През 1240 г. на кръстоносен поход срещу Новгород тръгва многобройна шведска войска. Младият Александър разбива врага и постига бляскава и спасителна победа при Нева. Тази битка дава завинаги на княза прозвището Невски. По-късно на мястото на битката е съграден град Санкт Петербург. Александър твърде млад се отказва от княжеската титла, слава и почести и приема монашество с името Алексий. Умира през 1263 г. Мощите му се съхраняват в Александро-Невската лавра в Санкт Петербург, а през 1547 г. е канонизиран. Паметта му се чества на 30 август -- Пренасяне мощите на светеца, и на 23 ноември - неговото успение. През 1998 г. Българската православна църква получава в дар от Руската частица от чудотворните мощи на свети Александър Невски, които са изложени за поклонение в храма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
