Да, много от вас познаха това актрисата Лазара Златарева или както всички я помнят като „кака Лара" от предаването по БНТ „Милион и едно желания", а по-настоящем известна тв водеща на предаването „Още нещо" по NEWS7.
Ето какво разказа тя специално за „Стандарт":
Не винаги съм била „кака Лара", още по-малко „изпълнителка на желания". Не са много и „ученическите истории", които помня – училището за мен определено не беше в категория „добро място за живеене". Щом се опитам да събудя спомени от тези години, на преден план изникват най-вече преживявания извън класната стая. Посещавах всички извънкласни занимания – от вокална група, през лека атлетика, та чак до клуб „млад огнеборец". Изненадващо точно това ме превърна в „училищна звезда", на която лесно се прощава всичко, макар основната цел на активната ми дейност да беше една – лесно ти извиняват отсъствията. И все пак не всички спомени от училище са свързани с усещане за скука и досада. И до днес помня голяма част от моите учители и съученици. Първи влюбвания, първи успехи... В училище бяха и част от първите ми актьорски изяви... макар и не „на сцена". Спомням си как още от Първи клас оправдавах отсъствията си със „снимки" – я в киното, я в телевизията... Най-интересното е, че разказвах подробно сюжета на филмите, или предаванията, в които уж участвах и... май ми се получаваше, щом никой не си задаваше въпроса, защо тези мои изяви все остават „неизлъчени". Мисля, че просто всички очакваха поредния сюжет, дори и ясно да са осъзнавали, че всичко това е измислица. Всъщност прекарвах времето си в „разходки" с трамвай №3 – от първа до последна спирка.
Днес ясно си давам сметка, че май трябва да скрия тази моя изповед от децата си и да имитирам „добрия пример"... и само тайничко да се усмихвам, знаейки че децата винаги ни повтарят. Та не е ли част от усещането за „щастливо детство" именно споменът от катеренето по дървета, пакостите, раните по коленете и всичко, което можем да наречем „приключение". На финал, поздравявам ви с една позабравена песничка от детските години, когато играехме на улицата, а не пред компютъра.
„... А днес моят собствен наследник извършва геройски бели. Не съм се изгубил безследно, щом той ме повтаря, нали!"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
