Даскалоливницата била едно от първите модерни училища у нас
След като съм разгледал прекрасния Къпиновски манастир, решавам да отида до сгушения в Стара планина живописен градец Елена. Не съм ходил там от детството си, но още си спомням прекрасните му възрожденски къщи. По пътя виждам, че Еленският Балкан е съхранил своята величествена природа непокътната. А градът е разположен в котловина, оградена отвсякъде от хълмовете на Елено-Твърдишкия дял на Стара планина с най-висок връх Чумерна (1536 м).
Макар по археологически път да се наблюдава живот още преди 6000 години, за голямо селище може да се говори през турското робство. Вероятно в скритата от поробителите долина са намерили убежище бегълци от Търновско, а и от други места на загиналото Българско царство. За пръв път името на Елена се споменава в документи от ХVI в., когато местните жители се ползвали със статут на "дервентджии", охраняващи прохода през Балкана между Търново и Твърдица.
Подобно на Котел, Жеравна и други планински селища, този статут позволява еленчани да бъдат освободени от някои данъци. Така през втората половина на ХVIII в. те се замогват и се развиват занаятите. Тогава еленските чорбаджии вдигат къщи на няколко ката и подпомагат строежа на църкви, чешми и мостове. Покритите с калдъръм улици били осветени с петромаксови фенери, а в земята под тях прокарали уникална за времето си водопроводна система. На 23 септември 1800 г. обаче идват страшните кърджалии, нанесли тежки опустошения на града.
Това кара еленските първенци да направят прошение до Високата порта
за да им се даде възможност да си направят "кале" (крепост) над града и да го пазят от разбойниците. Разрешението е получено и уникалното за времето си укрепление е издигнато. През 1835 г. опасността от кърджалиите е отминала, но неочаквано се появява угрозата там турците да разположат гарнизон. Тогава гражданите разрушават крепостта сами и с камъните построяват църква.
Паркирам колата си в старата част и тръгвам по тесните улички на възрожденския град. Днес от някогашното огромно архитектурно богатство са оцелели 147 сгради, като някои са с национално значение. Пет от тях оформят голям ансамбъл и аз се насочвам натам.
Ето я прочутата Часовникова кула, един от символите на Елена, влязла и в градския герб. Мястото е подбрано така, че звънът на камбаната й да се чува навсякъде из селището. Тя е изградена от неизвестен тукашен майстор. За датата на строителство е оставена една бележка в Молитвеника на поп Христо Кършов: "Да ся знай куга се согради сахата сене (година) 1812, чана (камбаната) укачи са на Енов денъ". А часовниковия механизъм и камбаната били дарени от турчин - търновския аянин Фейзи ага, който ги купил "за хаир".
Главна забележителност на комплекса обаче е Даскалоливницата, известна през ХIХ в. по всички български краища. Това е едно от първите модерни училища, а името дава неговият възпитаник Петко Рачов Славейков, който то определя като място за "леене на даскали".
Еленчани винаги са наблягали на образованието на своите деца. Още през ХVII в. тук съществува светогорски метох, където преподават монаси таксидиоти от Атон. Открито около 1690-1710 г., със сигурност килийното училище функционира през средата на този век, както свидетелства една записка: "Когато са заучи Станю на даскала Ненча с слава Тебя Боже наш та изучи до...От Сътворение мира 7267 от Рождество Христово 1754".
В началото на ХIХ в. вече работят три килийни училища. Според учителя Юрдан Ненов вдовици и сиромахкини казвали:
"Кърпата си от главата ще продам само да ми се изучи детето"
Вече в 1817 г. е създаден фонд и след три години е издигнато обществено училище. Възрожденци като Стоян Граматик и Дойно Граматик приемат децата в килийни училища, направени по домовете им. Впрочем и двамата са преписвачи на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски.
Преминаването към по-модерните системи на обучение започва през 1834 г. Андрей Робовски. Така логично се стига до 1844 г., когато по почин на руския възпитаник Иван Момчилов е завършена Даскалоливницата - първото класно училище. Педагогът обединява училищата и разделя учениците по възраст и подготовка на две групи. Въвежда различни предмети като богословие, математика, физика, история, езиково обучение.
В Елена са стичат ученици от цялата българска земя. Неофит Бозвели гордо отбелязва: "Елена е село велико, с две черкви и славяноболгарско добропорядъчно училище". А със завръщането в града от Москва на друг руски възпитаник, Никола Михайловски, дори се появява идея за създаване на висше училище.
В старата част на Елена е и една от най-хубавите запазени възрожденски жилищни сгради. Попниколовата къща е построена в началото на 30-те години на ХIХ в. Аз самият притежавам възрожденска къща в Златоград и за това с интерес оглеждам този дом. Специфично при него е, че всеки следващ етаж се издава над долния. Сградата е на три нива с приземен и два жилищни етажа. Откъм двора пък изкачването става чрез две високи стъпала
Това обаче не е най-старата жилищна постройка в Елена. Родната къща на бореца за църковна независимост Иларион Макариополски (1812-1875) е построена към 1700-1715 г. Тя е рядък представител на древните еленски талпени постройки. Освен митрополит Иларион, в тази къща са родени неговият брат, възрожденецът Никола Михайловски, и синът му, известният писател Стоян Михайловски.
Легендата за основаването
Според народните предания някога в девствените гори на тукашния Балкан минала щастливата двойка младоженци Самуил и Елена. Нападнали ги обаче разбойници и двамата паднали мъртви. От скръб по рожбите си там се заселили родителите им и основали село, наречено на името на булката.
Възхитата на дядо Славейков
Като ученик там народният поет е запленен от Елена и пише следния стих:
"Ти мен си, Търнов, много мил,
Защото у теб съм се родил,
За тебе сълзи аз проливам,
И към Елена отивам!"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
