Под давление на Петко Каравелов "Черната джамия" се превръща в един от най-красивите ни православни храмове
Едва ли има софиянец, който да не е палил свещ поне веднъж в една от най-посещаваните столични църкви "Св. Седмочисленици". Тя има хилядолетна история. През V в. там е имало християнски храм, а около 1100 г. по-късно върху неговите основи е била изградена "Коджа Дервиш Мехмед-пашовата джамия", известна още като "Имарет джамия" и "Черната джамия", каквато остава чак до началото на ХХ век. Наричали я "черната" заради тъмния витошки гранит, от който било направено минарето й. За известен период от историята на храма
там е имало военен склад и затвор
Идеята за построяването на "Черната джамия" е на великия везир на султан Сюлейман I Великолепни Мехмед паша. Според историческите хроники, когато султанът минавал през София с войските си на път за Виена, се отбил при своя везир и при тази визита се установило, че градът макар да е красив и уреден, не е с достатъчно ориенталски вид, тъй като в него няма нито една голяма и хубава джамия. Мястото, на което тя била построена, е свързано с едно предание, според което "Черната джамия" е възпоменание за победата на турците срещу унгарците при Мохач в 1526 г. и превземането на Будапеща.
Изследователи на църквата разказват, че когато Сюлейман I спрял с войските си край София през нощта, имал видение, че походът ще бъде успешен. На сутринта разказал на везира си за съня и поръчал на мястото да се сложи знак, та ако сънят се сбъдне, там от благодарност към Бога да се издигне голям молитвен дом за всички мюсюлмани. Това, което е безспорно и което дава данни за изграждането на джамията, е една паметна плоча от бял мрамор, която била над вътрешната врата на сградата. Сега тя е в Археологическия музей в София. На нея с позлатени букви е издълбан надпис, който е преведен от арабиста Димитър Ихчиев: "В името и с помощта на великия, милостивия, щедрия и всесилен Бог, настоящият богомолствен дом - света джамия, се съгради и построи с цел, за да служи като голям молитвен дом - главна джамия на всички благородни, възпитани и просветени мюсюлмани, както и на всички истинно верни и правоверни мохамедани, дето и да живеят те. Съграждането на тази великолепна и украсена джамия се започна по инициатива и с иждивението на великия царски везир и главнокомандващ императорските храбри войници муширът Мехмед-паша Тавил ибни Абдул Музедин в осмата година /1528/ от царуването на великия османски десети по ред султан Сюлейман I Славни, син на султан хан Селим I, наричан с прозвището "явуз" т.е. свиреп".
Строежът е възложен на прочутия султански архитект Коджа Синан
За неговия произход има различни предания, но според едно от тях Синан е българин по произход и е роден в Широка лъка. Още като дете е взет от родителите му и като еничар възпитан в Истанбул. Там неговият талант на строител бил забелязан и това му дава възможност да се издигне до главен архитект на империята. Когато построил "Черната джамия", Синан бил едва 39-годишен. Интересно описание на храма дава 100 г. по-късно турският пътешественик Евлия Челиби: "Коджа-дервиш Мехмед-пашовата джамия е на везира Мехмед паша. Тя се именува Имарет джамия и е един светъл храм. Като султанска джамия и тя е с високо кубе. Отвътре, както и отвън тя е много величествена и чудните й кубета са покрити с олово. Минарето и е много високо и симетрично. Тая светла джамия е майсторска работа на архитект Коджа Синан, който в този везирски храм е показал голямото си изкуство".
Към джамията имало духовно училище, приют за бедни и пазар. Имало още хан и баня.
Така е било до втората половина на XIX век, когато поради упадъка в империята и Освободителната война много турци се изселват. Джамията била занемарена и почти изоставена. Когато руските войски влизат в София, я заварват превърната във военен склад, а изоставените сгради към нея по-късно станали затвор. На мястото на изселилите се турци започнали да прииждат хора от цялата страна и се оформил цял нов квартал, наричан Алигина махала. Така по естествен начин се почувствала нуждата от църква и през 1896 г. било решено тя да бъде на това място. Тогава обаче решително се намесил Петко Каравелов, който лансирал идеята, вместо да се строи нова църква, самата "Черна джамия" да бъде преустроена на православен храм. Във в. "Пряпорец" през 1900г. той пише: "Като узнахме, че се готви нова църква да се построи в Алигина махала, близо до "Черната джамия", ние настояваме самата "Черна джамия", едно прекрасно монументално здание, да се превърне в църква. Хубавата сграда на джамията ще се запази от разрушение и с малко пари ще се обърне във великолепен храм, какъвто няма по цяла България".
Точно това и става. Завалели предложения на кого да бъде посветен новият храм. Имало идеи това да са св. Петка, Кирил и Методий или св. Иван Рилски. Петко Каравелов и тук има решителна роля. Той предлага преустроената в православен храм "Черна джамия" да бъде посветена на св. Седмочисленици. Именно това става с решения на тогавашния кабинет. Централният престол е осветен заедно с църквата на 27 юли 1903 г. от Софийския митрополит Партений и е посветен на светите Седмочисленици - Кирил и Методий и учениците им Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Основният план за преустройството на джамията е изработен от големия руски архитект Александър Померанцев, а по-нататък с това се заели българските му колеги Петко Момчилов и Йордан Миланов. Църквата е построена върху площ от 720 кв. метра. Изрисуването й е дело на много художници, след които Сергей Иванов, Петър Стайко, Васил Филипов, Никола Петров. Княз
Фердинанд дарява лични средства за изрисуване на 25 икони
Това дава повод на Църковното настоятелство на 26 август 1905 г. да прогласи "Негово Царско Величество княз Фердинанд I за пръв ктитор и приложник на църквата "Св. Седмочисленици". Постепенното изографисване на храма продължава чак до 1996 г., когато стенописите са осветени след света литургия от покойния вече патриарх Максим. В църквата има съхранени мощи на св. Климент и на св. Горазд. Пред олтарната стена на храма е гробът на Петко Каравелов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
