Денят, в който небето „се разшири“
На 2 януари 1860 г. Париж тръпне. В залата на Френската академия на науките влиза човекът, когото Европа нарича „повелителят на планетите“ — Урбен Льо Верие. Същият, който само преди няколко години е предсказал съществуването на Нептун, без да го е виждал, само по смущенията в орбитата на Уран.
Сега той носи новина, която според него ще промени света: открита е нова планета, скрита между Меркурий и Слънцето. Нарича я Вулкан.
Залата избухва в аплодисменти. „Ню Йорк Таймс“ я приветства като „едно от най-великите открития на века“. Астрономията ликува.
Само че… планетата не съществува.
Как се ражда една илюзия
Идеята за „междупланетно тяло“ не е нова. Още от XVII век астрономи твърдят, че виждат странни сенки, преминаващи пред Слънцето. Но истинският тласък идва от Нютон.
Според неговата теория орбитата на Меркурий трепти по начин, който не може да се обясни. Нютон допуска, че това се дължи на гравитацията на неизвестна планета.
Льо Верие, убеден в математическата логика на Нютон, започва да търси виновника. И когато през 1859 г. френски любител-астроном твърди, че е видял тъмно тяло да преминава пред Слънцето, Льо Верие приема това като доказателство. На следващата година той официално обявява: Вулкан е реален.
Защо всички повярваха
Причината е проста: Льо Верие вече е доказал, че може да „открива“ планети с чиста математика. Той е човекът, който предсказва Нептун — и телескопите го намират точно там, където той казва. Когато такъв ум заяви, че има нова планета, светът не се съмнява.
А и логиката изглежда желязна:
– Нептун е открит по смущения в орбитата на Уран.
– Меркурий също има необясними смущения.
– Значи и тук трябва да има планета.
Науката обича симетрията. А Вулкан изглежда като липсващото парче от пъзела.
Голямото разочарование
Само че телескопите мълчат. Години наред астрономи по света търсят Вулкан. Някои твърдят, че го виждат. Други — че не съществува. Списъците с „наблюдения“ растат, но нито едно не е надеждно. Постепенно става ясно: няма планета между Меркурий и Слънцето.
Но тогава какво причинява странното поведение на Меркурий?
Айнщайн влиза в залата и пренаписва света
Половин век по-късно един млад физик от Берн изнася серия от лекции, които ще променят не само астрономията, но и самото разбиране за Вселената. Името му е Алберт Айнщайн.
Той доказва, че Нютоновата гравитация не е универсален закон, а приближение. В неговата Обща теория на относителността пространството и времето се огъват около масивни тела. И когато Айнщайн изчислява орбитата на Меркурий с новата теория, получава точния резултат — без нужда от Вулкан.
С едно уравнение той унищожава планета, която никога не е съществувала.
Как науката се заблуждава — и как се поправя
Историята на Вулкан е пример за това как науката може да бъде едновременно гениална и уязвима. Льо Верие не е измамник. Той е математически гений, който просто вярва прекалено силно в логиката на Нютон. Астрономите, които „виждат“ Вулкан, не лъжат — те интерпретират сенки, петна, отражения. Науката понякога вижда това, което очаква да види.
Но същата тази наука има силата да се коригира. И когато Айнщайн предлага нова картина на Вселената, тя заменя старата — не защото е красива, а защото е вярна.
Планетата, която остана в историята като предупреждение
Днес Вулкан е почти забравен. Но той е важен урок: дори най-големите умове могат да сгрешат, когато светът се опитва да се вмести в предварително измислена рамка.
А понякога най-големите сензации… са просто сенки върху Слънцето.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
