В хаоса след Първата световна война Русия се разпада на парчета. Империята, която векове наред е изглеждала непоклатима, рухва под тежестта на революцията. На 17 юли 1918 г. в мазето на Ипaтиeвия дом в Екатеринбург е разстреляно цялото семейство на Николай II — последният руски император, съпругата му Александра и петте им деца, включително най-малката дъщеря, Анастасия.
Болшевиките празнуват „края на тиранията“. Европа гледа с ужас. А телата на Романови изчезват — без гроб, без доказателства, без последна следа.
И точно в тази празнина, в този вакуум между трагедията и неизвестността, се ражда една от най-големите мистификации на XX век.
Жената, която изплува от мрака
На 27 февруари 1920 г. берлинската полиция изважда от канала Ландвер млада жена, опитала да се самоубие. Тя няма документи, не казва името си, говори немски с руски акцент и е покрита с белези — груби, дълбоки, като след експлозия.
В болницата Далдорф я записват като „Фрау Унбекант“ — Неизвестната. Тя не помни кой е била. Или поне така твърди.
Две години по-късно една пациентка я „разпознава“ като велика княгиня Татяна. После друга — като Анастасия. И лавината на интригата тръгва.
Как една легенда започва да се самосъздава
През 1922 г. Клара Пеутерт, пациентка в болницата, отива в руското консулство и заявява: „Видях дъщерята на Николай II. Жива е.“
След нея идва капитан Никалъс фон Швабе, който също „разпознава“ в непознатата член на царското семейство.
Емигранти, бивши придворни, хора, бягащи от собствените си спомени — всички те започват да виждат в тази мълчалива жена спасение, символ, надежда.
А тя — все още без име — приема ново: Анна Чайковски.
После — Анна Андерсън.
Европа се поддава на илюзията
Андерсън е настанена в дома на барон Артур фон Клейст. Толстой - да, Лев Толстой в началото вярва, че тя може да е оцеляла Романова.
Принцеса Ирен, племенница на Николай II, идва да я види. Но не я разпознава. Принцеса Сесил от Прусия — също.
Но легендата вече е по-силна от фактите. В Европа, разкъсана от войни и революции, хората искат да вярват, че поне едно дете е избягало от куршумите в Екатеринбург. Че чудеса са възможни.
Сблъсъкът с реалността
През 1925 г. Андерсън отново е в болница. Посещават я хора, които наистина са познавали Анастасия: Алексей Волков — камериер на царското семейство, Пиер Жирар — учителят на княгините, Шура — придворната сестра, великата княгиня Олга — сестрата на Николай II. Всички казват едно и също: „Това не е тя.“
Татяна Мелник, племенница на царския лекар Боткин, описва Андерсън като жена с тежки травми, панически страхове и детско поведение. Но легендата продължава да живее.
Истинската самоличност изплува
През 1927 г. частният детектив Мартин Кнопф стига до заключение: Андерсън е Франциска Шчанзковска, полска работничка във фабрика за муниции.
Франциска преживява експлозия, която оставя белези по тялото ѝ. Годеникът ѝ загива на фронта. Тя изпада в депресия, прави опит за самоубийство и е настанена в психиатрия.
През 1920 г. изчезва. През 1920 г. „Неизвестната“ се появява в Берлин. Пъзелът се подрежда.
Америка, богатството и разпадът
Андерсън заминава за САЩ. Там я подслоняват богати покровители. Сергей Рахманинов плаща престоя ѝ в хотел.
Глеб Боткин — синът на царския лекар — пише статии в нейна защита.
Но психическото ѝ състояние се влошава. Тя се разхожда гола по покрива, убива папагала си, влиза отново в психиатрия.
През 1931 г. се връща в Германия. Нацистите я разпитват — ако е самозванка, я чака затвор. Но никой не подписва декларация срещу нея.
И тя продължава да живее в сянката на една чужда корона.
Последните години: котки, самота и последен опит за бягство
В края на живота си Андерсън живее сред десетки котки и кучета. През 1968 г. е хоспитализирана, а животните ѝ са умъртвени. Тя приема поканата на Боткин и се връща в САЩ.
Омъжва се за Джон Манахан. Умира на 12 февруари 1984 г. Кремирана е същия ден.
Науката слага точка
През 1991 г. са открити телата на Николай II, Александра и три от дъщерите им. През 2007 г. — и останалите две.
ДНК анализите доказват: Нито една от четирите княгини не е оцеляла.
ДНК пробите на Андерсън съвпадат единствено с тези на полското семейство Шчанзковски.
Митът окончателно рухва. Но остава в историята.
Защо светът искаше да вярва?
Защото историята на Анастасия е история за надежда. За чудо. За бягство от смъртта.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
