Живял е като българин от 21 век, а посланията му са актуални и днес
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Трудно е да се говори за Христо Ботев. Малко са българите, които са обичали толкова много своя народ, та доброволно да си дадат живота в името на светли каузи, за да ни има днес нас. Националната ни гордост и интелигентност рядко са били защитавани от достойни хора с толкова трагичен житейски край.
Българите сме народ, който трудно признава качествата на другите - често сме критични, дребнави и с едно голямо съмнение, насочено към целия свят. Общността ни е заразена от вируса на мнителни и зли подозрения. Трудно е за такъв народ да признае, че някои са една глава по-високи от всички останали. Тежката ни национална съдба вероятно е оформила този наш нрав на отрицанието. Ние сме хора на бялото и черното. Нюансите са за онези, които са живяли охолния и спокоен живот на защитената Европа. Ние сме на границата на цивилизации и култури, разкъсвани от опита да се опазим живи и да останем верни на това, което са ни предали предците – многопластов и труден за опазване комплект от знания, мъдрост и жилаво умение за оцеляване.
Но имаме две безспорни национални икони - Ботев и Левски. Към тези двама колоси нямаме никакви съмнения. За много от нас те заместват всичките светии на света. Те са нашия български морален връх.
Христо Ботев се е превърнал в един портрет-символ, поставен на свещен облак, наречен „България", където всичко друго освен почит е строго забранено.
Днес ще се опитаме да го съживим и да видим, че това е един наистина необикновен, но само 28–годишен мъж!
Палаво дете, непокорен ученик
Преди близо 150 години животът е бил доста семпъл и скучен от наша гледна точка. Децата играели по дворовете и улиците. Христо, заедно със свой братовчед, били луди глави. Отглеждали гълъби, играели в Тунджа, а пакостите им били почти всекидневни. Крали кокошки, пекли ги, яли бой от собствениците. Христо бил винаги главатар на тайфата. Когато в Калофер дошъл някакъв мечкар и разигравал мечката на песента: "Стани, стани, юнак Балкански" на Чинтулов, Христо му зашлевил шамар, защото на такава песен не може да се разиграва мечка. От малък бил със силно чувство за справедливост, за чест, за патриотизъм и родолюбие. Неговата любознателност си личала още тогава.
Малкият Христо с интерес е наблюдавал света около себе си. Първият биограф на Ботев - Захари Стоянов, гадае неговата съдба по детските впечатления от родната природа, свързва я с образа на Балкана, чиято "хайдушка песен" по-късно става за него поетичен символ и жива идея на свободата. "Ако Христо Ботев да не беше се родил, раснал и пораснал в живописния Калофер, гдето отечествената Стара Планина е най-гигантна, паметник и олицетворение на воля и на свобода... можеше да излезе човек съвсем от друг калъп."
Баща му бил угрижен за своя син, "че е излязъл ... нехранимайко, от когото никаква помощ не може да очаква на старини", спомня си Вазов за даскал Ботя. „За такъв считаха Христя и калоферци и окайваха баща му. Никой тогава не можеше да подозира с каква нагла слава тоя скитник е щял да озари скромното почтено име на стария калоферски учител."
Още от началното училище младият Ботев добива отвращение към известен вид училищна дисциплина. Външният вид на учителите му, ограничени, свити, раболепни, не ще да са му внушили особено благоприятни чувства. От друга страна Христо е виждал бедността, робството, унижението и нечовешкото, "скотско" положение на народа. Това събужда в чувствителната му душа първите семена на недоволство и непримиримост.
Младият Ботев е изпратен да учи в Одеската гимназия, където се заразява от идеите на Парижката комуна. Това е вяра в правото на всеки човек да води достойно съществуване и днес ние, след преживените десетилетия социализъм, постепенно осъзнаваме, че утопичните идеи на тези първи светли умове са били най-близо до вече възраждащата се древна истина – човекът е създаден, за да твори с духа и ума си, а не да работи, за да плаща сметките си.
С постъпването си в гимназията Ботев трудно се вписва в учебната дейност — той непрекъснато се оплаква от строгата дисциплина, налагането на която включва и физически наказания, често отсъства от занятия, участва в сбивания със съученици и се отнася високомерно към повечето си учители. "А тоя момък не мислеше както другите. Неговият ум занимаваха социални, общочовешки въпроси, задачи страшни, неразрешими, които вълнуват в нашто време всичките милящи умове и ги смущават, и ги плашат. В неговата глава се въртяха мътни, неясни и смели мечти, някои бъдещи големи планове, невъзможни може би, но които се появяват само в главите на хората, които чувствуват, че тяхното назначение е по-високо, по-идеално, отколкото да работят и мислят само за насъщния хляб ... Ботев бе роден, за да стои по-горе от общото равнище."
Сетивата му все по-отчетливо съзират пълната мизерия на личните и обществени отношения, преследването на слабите и робската сервилност към властта, която по-късно ще отрови младия организъм на свободна България.
Изход от туй тежко и гнусно положение не са новите окови, новото разделение на тиранството, а народната революция, радикалният преврат, които са триумфални врата за всеки народ, особено за нашия, който няма преминало, няма настояще, а има едно само бъдеще, и бъдеще светло, защото с другите славяни той ще има що да каже в света, що да внесе в човещината. /"Народът вчера, днес и утре"/
Разбира се, такива борбени критици не се приемат лесно от хората, които пазят своето спокойствие. Днес бихме нарекли Христо Ботев борец против статуквото. Нещата, писани от Ботев в онези години, звучат толково съвременно, че човек се пита дали ние сме помръднали поне малко за този век като народ, или просто Ботев е роден много рано и е успял да ни види днес така отчетливо. Ботев е все едно между нас и е наистина жалко, че неговите мисли и идеи са само в книги, които рядко се отгръщат.
Винаги е имало, има ги и днес - будни и смели млади мъже. Те винаги са стърчали над главите на своите съвременници и са носели на всички нов живот, нови идеи, давали са им нови хоризонти и вкус от живота.
Жени се за Венета,
напуснала съпруга си
Впечатляващ е фактът, че Ботев е бил привлекателен мъж. Ето две кратки описания:
„А и не било никак трудно жена да се влюби в Христо". И Венета говори за снажната снага на Христо Ботев, за неговите широки плещи – като заставал на вратата, изпълвал я цялата. „Косите и брадата му били тъмнокестеняви, дори рижи, брада и мустаци – възредки, очи – тъмнокафяви, големи, дълбоки, поглед очароващ, нос малко изгърбен, глас – гърлест, образ изцяло пленителен." (С. Илиев).
„Христо е бил образец на хубостта в пълния смисъл на тая дума. Ръст класически, очи големи и черни като на гарван, вежди като пиявици, чело изпъкнало и широко, което красяло къдравата глава като венец, нос римски, брада и мустаци черни, коса къдрава, лице и ръце бели и деликатни, гърди и плещи широки. Да му се ненагледаш..." (З. Стоянов).
Известна е голямата им любов с Венета, която отново напомня за съвремеността ни. Венета е напуснала съпруга си с детето им Димитър, защото не се разбирали. Тя отива да живее при свой роднина. В неговата къща идва на гости Ботев и там се запознават. Любовта им пламнала от пръв поглед. Когато Венета нямало как повече да крие връзката им, Ботев й предлага да се пренесе в бедния му дом заедно със сина й Димитър. Ненавиждащ религията, Христо встъпва с милата си Венета в граждански брак, а не в църковен, защото не иска „да му чете поп на главата."
Ботев приема и обича Венета каквато е – жена с дете, напуснала законния си мъж. В ония времена това препятства чувствата много повече, отколкото днес. Но младият идеалист Ботев вярва, че с любимата Венета „ний ще бъдем най-честити на тоя свят".
Подвигът и вярата, че народът ще се вдигне
Такъв е бил Христо Ботев - умен, красив, смел и влюбен млад мъж. И този мъж е решил, че трябва да даде пример за патриотизъм и е вярвал, че след неговата дружина народът ни ще се вдигне на въстание и ще успее да се измъкне от живота в „мекия и локумен турски рахат".
20 май 1876 година. Смъртта на младия поет кара българите да настръхнат. Едно е да пишеш по вестниците, да критикуваш и да редиш стихове, друго е да загинеш за една кауза, която засяга живота на всички.
Неговият патриотичен подвиг разтърсва всички негови съвременници и го превъща за потомците в национален мит. "Всички бяхме във възторг - разказва в спомените си Вазов - подробностите за дързостния и сякаш взет от някоя легенда подвиг се предаваха с наслаждение от уста на уста, с всевъзможни преувеличения, като че ли самият подвиг имаше нужда от тях, за да се възвиси във въображението ни ликът на героя. В кафенета, по улици, в бирарии, дето се срещахме, само това се говореше, само с Ботев разговорите захващаха и свършваха."
Това е нашият Христо Ботев - истинският, живият, нашия пра-пра дядо и същевременно нашия съвременник. Той ни кара да вдигнем глави и да си спомним, че сме българи като него и че честта и достойнството ни са задължителни. И че трябва да се борим, да настояваме, да си знаем цената.
Ние, БЪЛГАРИТЕ!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
