Над сто души са сънародниците ни в ЦЕРН, имат пръст в откриването на Божията частица
Неотдавна ЦЕРН обяви конкурс за стажанти, за който документи се подават до 28 февруари. Това обаче е само една от многото програми, по които българи могат да отидат и да работят в една от най-престижните научни организации на Европа. В действителност нашите сънародници там са над 100 - работещи постоянно и приходящи, разказва доц. Леандър Литов, който оглавява българския екип към ЦЕРН.
Българи имат пръст в откриването на Божията частица, което предизвика революция във възприятието ни за света. При това - участието ни в този експеримент е доста сериозно.
Ние сме едни от основателите на експеримента CMS, благодарение на който бе открит Хигс бозонът. Участието ни датира от самото му начало, което е положено в далечните 1990-1991 година. Българският екип участва активно в планирането на дизайна на експеримента, в производството на прототипи на детектори и самите детектори, разказва доц. Леандър Литов. "Когато кажете България в ЦЕРН, ще ви погледнат с уважение. Ние имаме име на отлични специалисти, които имат съществен принос за това откритие", твърди той.
В експеримента участват две големи групи български учени - от Софийския университет и Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН. Средно в една група има по около петнадесетина участници, което означава, че през годините сме имали непрестанно по 25-30 души участници само в този експеримент. Иначе българи в организацията има на всички равнища -както физици, така и ИТ специалисти, техници, имало е дори наш пожарникар.
В ЦЕРН всъщност има една група постоянен персонал, която е около 2800 души, и още 10 000 приходящи учени и специалисти, които участват в експерименти или работят нещо друго, свързано с ЦЕРН, и след това пътуват обратно у дома. Защото именно това е идеята на ЦЕРН - хората да могат да ползват тази уникална инфраструктура и след това да отнесат у дома си ноу-хау, знания и умения, придобити там.
В момента експериментите на ускорителя ГАК изследват изследват свойствата на открития през 2012 година Хигс бозон. Това обаче според доц. Литов е само една, макар и съществена част от всички изследвания, които правим там. При това - не най-голямата част. Следващата стъпка на екипа е да открие частиците, от които е съставена така наречената тъмна материя. "Има нещо, което наричаме стандартен модел, и той описва достатъчно добре познатата ни материя. В неговите рамки не бе ясен отговорът на въпроса какъв е механизмът, по който частиците получават маса. Ние имахме хипотеза, в чиито рамки бе предсказано съществуването на Хигс бозона", разказва доц. Литов. Именно с неговото откриване вече окомплектовахме достатъчно добре стандартния модел, описващ частиците, от които е изграден нашият свят и самите ние.
По думите на Леандър Литов обаче проблемът е, че този модел описва много малка част от съдържимото на Вселената - едва около 4-5%. "Ние знаем, че има материя, която не поглъща и не излъчва светлина. Съдим за нейното наличие по гравитационното й присъствие. Наричаме я тъмна материя и тя е доста повече от познатата нам материя", разказва той. Средно за Вселената тя е 6 пъти повече от обикновената материя, а при галактики от типа на нашата е в повече около десетина пъти. "Ние буквално плуваме в тъмна материя", разказва доц. Литов. Тази материя всъщност е около 23% от съдържимото на вселената, но тя не е направена от частиците, които ние познаваме. "Една от задачите, които се опитваме да решим на този ускорител, е да разберем от какво е съставена тази тъмна материя." А имат ли напредък? Тук ученият отговаря с "И да, и не, доколкото в науката дори отрицателният резултат е резултат. Ние имаме много модели, които са разширения на стандартния и чрез които се правят различни предположения от какво е съставена тъмната материя. Но досега не сме наблюдавали тези съставки на ускорителя в ЦЕРН." Това обаче, което успели да направят, е да ограничат параметрите на тези модели. През декември миналата година неизвестната частица им се отблагодарила, като дала бегъл сигнал за наличието си. При това не само в нашия експеримент, а и в другия голям експеримент на ЦЕРН, който тече в момента. "Имаме известен оптимизъм, но трябва да разберем дали това, което виждаме и в двата експеримента, е намек за наличие на нова частица, а не нещо друго, например обикновена флуктуация", казва Литов.
Другият въпрос, на който се опитват да намерят отговор, е свързан с разширяването на Вселената, което при това е непрестанно ускоряващо се. Учените са успели да изчислят енергията, нужна за това галактиките да се разбягват една от друга. Наричат тази енергия също "тъмна" и тя е около 73 на сто от пълната енергия на Вселената, но нямат обяснение на какво се дължи тя. "Доброто е, че вече знаем какво не знаем, и вече можем да формулираме правилните въпроси. А когато човек формулира въпроса си правилно, има много по-голям шанс да стигне до верния отговор", казва физикът.
Българи снабдяват с компютри организацията
7-8 наши фирми доставят оборудване на организацията
Български фирми също имат уникалния шанс да работят за ЦЕРН, като му доставят на практика почти пълния спектър от консумативи - от прости механични детайли до високотехнологични машини. В момента с организацията работят 7-8 наши фирми, но през годините досег с ЦЕРН са имали около 20-30. Според Леандър Литов това им печели престиж, какъвто трудно могат да получат другаде. При това този престиж се отплаща - на всеки един франк, спечелен като поръчка от ЦЕРН, след това тези фирми успяват да спечелят три франка от други поръчки.
Родната фирма "Перси" например захранва организацията с компютърни конфигурации, а ботевградска фирма е изработила детайлите, които са част от Големия адронен колайдер. "В света има хиляди фирми, но трябва да си наистина един от най-добрите, за да те изберат. Всички такива поръчки минават през търг", разказва Литов.
Имат програми за млади хора
ЦЕРН има няколко програми, ориентирани към младите хора, които искат да се посветят не само на физиката, но и на науката въобще.
Всяка година той набира около 1000 стипендианти, които отиват в научната организация за 5-6 месеца или година, за да работят там. Има и програми за хора, които все още учат - отделно за физици и отделно за студенти в технически специалности. Ако са завършили трети курс, те могат да отидат да работят в ЦЕРН и да получат допълнителни знания. Бъдещите инженери могат да работят около година. Физиците пък паралелно слушат лекции от водещи имена в своята област, и участват в различните експерименти, като това също е част от обучението им. Има и програма за ИТ специалисти, която осигурява двумесечни стипендии за студенти в тази сфера.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
