Ибряма и Мария се обичат повече от 40 г. без брак

Според семейната хроника на рода виртуозният кларнетист Иво Папазов – Ибряма е бил орисан да стане прочут музикант още като бебе. Когато баща му научил, че му се е родило момче, пристигнал в родилния дом в Кърджали направо от сватба. Щастливият музикант развил конеца, който уплътнявал мундщука на кларинета, и вързал с него пъпа на бебето.

Казват, че го орисал да обиколи света, да стане прочут и да се ожени за българка. „Изпълних като послушен син всичките му заръки", казва с усмивка днес Ибряма. Той и народната певица Мария Карафезиева се любили цели 9 години като в песента преди да се решат да се вземат. "Дойде една вечер в квартирата ми в Стара Загора уж за малко и остана цял живот". Така Мария, със замечтана усмивка, описва началото на своя живот с Ибряма. Било е през далечната 1977 г. Година преди това той отива специално на една сватба в Дълбок извор, Пловдивско, да чуе на живо младата певица. По това време Мария е солистка в Дълбокизворския оркестър на Байрям Каев. "Бях поразен от страховития й глас, пък си беше и хубава като икона", припомня си тази първа сгледа кларнетистът. По това време той ръководи младежкия оркестър в Кърджали. С него понякога пее и легендарната Недялка Керанова. Без да се замисля обаче Ибряма напуска младежката група. На практика заради Мария създава оркестър "Тракия", на който и двамата посвещават целия си живот и талант. Преживели по един нещастен брак, Мария и Иво няколко години не афишират връзката си. "Криех дори от нашите, че живея с него", признава певицата. Един ден обаче Ибряма неочаквано пристигнал в родното й село Бъдеще, Старозагорско, и сам сложил край на конспирацията. Паднал на колене пред баща й и смутено изрекъл "Татко, искам Мария за жена...". Селският човек бил толкова изненадан от този артистичен жест, че даже не го приел сериозно. Насаме обаче окуражил дъщеря си. "Види ми се добро момче, дано този път имаш повече късмет", благословил ги бащата. На двамата сърце не им дало да му кажат, че всъщност нямат никакво намерение пак да минават под венчило. Развели се официално с половинките си, но решили да не се обвързват, а да живеят заедно, докато се търсят и обичат. Нямат и досега официален граждански брак, но повече от 40 години още не са си отмилели.. „Живеем на юнашко доверие", смее се Ибряма. „Важното е да има обич и сговор", листът хартия няма никакво значение", добавя Мария. И признава, че колкото остаряват, толкова са си по-мили. Преди време се наложило да я оперират. Операцията не била тежка, но не била и елементарна. На третия ден обаче Иво не издържал и се примолил на лекуващия лекар. „Докторе, не мога без нея, нека си я взема, ако трябва ще идваш да я наглеждаш у дома". На такава молба няма как да откажеш. Лекарят се съгласил, че най-силният лек е любовта. „Само като каже някой от нас „ох" и другият знае какво го е заболяло", дава Мария още един пример за тази взаимна вярност и обич.
Ибряма признава, че привързаността към рода, семейството, любимата жена и децата е и най-силният му творчески подтик. Един от най-хубавите му дискове - „Танцът на Сокола", чиято премиера е била в Лондон, например е посветен на баща му Хапаз и на дядо му Мехмед, и двамата известни музиканти не само в Кърджалийско. Работното заглавие на диска дори е било „Музиката на моя род." Още докато ухажва Мария, й посвещава най-нежната балада, която може да напише само влюбен до уши мъж . Нарекъл я „Не казвай либе, лека нощ". Едно от най-хубавите тракийски хора, без които не минава нашенска сватба, пък се казва "Марийкино". В репертоара му има и копаница, кръстена на големия му син Христо – "Християнова", и ръченица – на малкия Иво – "Ивова". Едно от най-кръшните хора, което е и в последния му диск „Панаир", пък носи неговата фамилия - Папазлийско.
В дългия си път заедно Иво и Мария са имали не едно и две изкушения. След един паметен концерт на Ибряма, Мария и оркестър "Тракия" в Торонто през 1989 г. още на другия ден им поднасят да подпишат готовите емиграционни карти. Кандърмите продължават цели 20 дни. Година преди това пък в Ню Йорк ги увещавли по същия начин да изберат богатия и свободен свят. Дори им предлагали цял етаж готови апартаменти - за тях, и за оркестъра. Не помага и най-примамливото обещание – че до 3 дни чрез Червения кръст при тях ще доведат и двамата им още невръстни синове. Без никакви колебания и угризения Ибряма и Мария се завръщат в България и своето Богомилово. Те са обиколили с оркестъра кажи-речи целия свят – от САЩ и Канада до Индия и цяла Европа. Само в Англия са гастролирали повече от 20 пъти. И двамата обаче са категорични: техният рай е в Богомилово. Всяка пролет в цветната градина на Мария разцъфват мушкатото, латинките и лалетата. Луковиците на лалетата, които са във всякакви окраски – от тъмносиньо и оранжево до червени с бели ивици, тя е пренесла чак от Холандия. У тях и в още много къщи в селото растат и португалски палми, донесени като кълнове при многобройните им турнета.
Двукатната къща в Богомилово вдигат през далечната 1984 г.. След три години се ражда и първият им син Христо, а на следващата – Иво. И двамата вече са големи мъже, с които родителите им с право се гордеят. И двамата имат висше икономическо образование, владеят перфектно два езика – английски и турски и отдавна водят кореспонденцията на баща си с чуждите импресарски агенции и партньори.
Ибряма не е много доволен от това, че като поотраснали, синовете му зарязали кларинетите. Но признава, че самият той често ги е обезкуражавал с максимализма си - ако не могат да бъдат №1, по-добре да не свирят. "Нали знаеш, дарбата се предава през поколение, ще чакаме внуците", успокоява го с усмивка Мария. А те наистина се готвят и за това. Преди време купили още една двукатна къща пак в Богомилово – по един етаж за всеки от синовете. „Момчетата вече прехвърлят 30-те, знае ли човек", казва Иво, който вече я е ремонтирал и стегнал за живеене. Само трябва да доведат снахите и да се нанесат. А след това ще дойдат и внуците. И все един от тях ще наследи божествения талант на дядо си и баба си.