Почетоха Света Богородица в Роженския манастир
"Христос Воскресе! – Воистину Воскресе!" С тези думи ще се поздравяват православните християни в идните петдесет дни. Тези думи огласиха и една от древните обители в Неврокопска епархия – Роженския манастир.
По традиция на Светли вторник в обителта се отслужва празнична литургия по повод празника на чудотворната икона на манастира – Света Богородица Портаитиса.
Службата бе възглавена от Врачанския митрополит Григорий, заедно с Неврокопския митрополит Серафим и Адрианополския епископ Евлогий, игумен на Рилския манастир. За службата бяха дошли десетки православни християни, които впоследствие се включиха в традиционното литийно шествие след литургията.
„Господ Иисус Христос възкръсна явно, възкръсна и се яви на своите ученици, така че тук говорят фактите. Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък, защото ако не беше това възкресение, св. ап. Павел ни казва, суетна щеше да е нашата проповед, суетна и вашата вяра. Но след като станаха всички свидетели на това възкресение, ние вече с вяра изповядваме Господ Иисус Христос, възкръснал тридневно от мъртвите", каза в проповедта си митрополит Григорий, който за първи път служи в Роженската св. обител като владика.
Традицията да се отдава почит на Майката Божия дни след Възкресението Христово идва още от първите векове, когато според църковното предание
архангел Гавриил пръв благовестил на Св. Богородица, че нейният Син е възкръснал
Тя първа получила вестта, че ще роди Спасителя на света и първа получила вестта, че именно Той е Възкръснал от мъртвите - така, както е и обещал.
Иначе историята на чудотворната икона на Майката Божия идва от 1762 г., когато Роженският манастир става метох на светогорската обител Ивирон (метох е манастир, подчинен на друг манастир, т. е. негово поделение). Светогорските манастири на Атон имат традиция във всеки метох на своите манастири да имат копие на най-известната чудотворна икона. Затова през 1790 г. е направено копие на чудотворната Иверска икона – св. Богородица Портаитиса. То е изографисано от монах Яков. Отстрани на иконата са добавени 10 малки сцени, които показват чудното пристигане на иконата на Св. Гора Атон и първите чудеса в Иверския манастир.
Историята на тази икона започва още от І век. По предание тя е нарисувана от св. апостол Лука. Той е първият, който започва да рисува икони. През ІХ век един от най-големите гонители на иконопочитанието – Византийският император Теофил, издава поредния указ за унищожаването на иконите. По силата на тази разпоредба войници са обикаляли и претърсвали навсякъде - църкви, манастири, дори и частните домове на хората. В къщата на една вдовица от град Никея (сега южно от гр. Истанбул) един отряд намерил иконата. Войниците искали да я вземат, но понеже било привечер, вдовицата успяла да ги убеди да оставят иконата за последно да пренощува в дома й. През нощта жената заедно със сина си взели иконата и я занесли на брега на морето. Там те се помолили св. Богородица да запази образа от унищожаване, да запази и тях от гнева иконоборците. След това пуснали иконата в морето. Но
иконата, изправена върху морските вълни, се отправила в западна посока
Като видяла това, майката дала съвет на сина си и той да тръгне след иконата. Момчето тръгнало на запад, стигнало до Св. Гора Атон и станало монах там. В края на Х век иконата се явила в огнен стълб сред морето пред Иверския манастир. Монасите, като видели това чудо, се качили на лодки и се отправили към иконата, за да я вземат, но колкото те се доближавали до нея, толкова тя се отдалечавала от тях. Тогава те се върнали обратно в манастира и направили молебен св. Богородица да подари тази чудотворна икона на манастира. През нощта Божията Майка се явила на един от тях – монах Гавриил, и му казала, че ще подари иконата на манастира, но иска той сам да дойде да я вземе. На другия ден монах Гавриил разказал на монасите желанието на св. Богородица, прекръстил се и тръгнал по морските вълни като по суша, стигнал до иконата и я изнесъл на брега. Тя била поставена в главната манастирска църква. На следващата сутрин клисарят отишъл да пали кандилата и не видял иконата в църквата. Започнали да я търсят. Намерили я над вратата на манастира. Монасите върнали иконата обратно в църквата, но на следващата сутрин тя отново била над вратата на манастира. Това се повторило няколко дни поред. Св. Богородица отново се явила на монах Гавриил и му казала:
„Не ме изкушавайте повече, не вие мен ще пазите, а аз ще ви пазя"
Тогава монасите направили параклис до вратите на манастира, където поставили иконата. Понеже св. Богородица сама си избрала място до портите на манастира, започнали да наричат иконата Портаитиса (Вратарница). Известна е още и като Иверска икона на св. Богородица по името на манастира.
„Радостта, която Майката Божия дарява, нека стане причина и подтик за промяна в живота на всеки един от нас за стремеж към усъвършенстване и към изпълнение на Божиите заповеди", съветват духовните старци.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
