Калофер. Никой не знае откога датира мъжкото хоро, което калоферци играят в река Тунджа на Йордановден. Старите хора от града на великия поет обобщават: "Откакто се помним". "Кой знае - може да е от времето на Христо Ботев и той също да се е къпал в Тунджа на 6 януари", коментира Румен Стоянов, кметът на красивото подбалканско градче. Самият той от пет-шест години насам води богоявленското хоро във водата. С него са и колегите му от прочутия местен гайдарски оркестър. Почти всички мъже от града се хващат за ръце на 6 януари за танца в реката, след който свещеникът хвърля кръста, за да бъде изнесен ритуално. Вече десетина години в калоферската традиция има нов момент - разпятието се дава на най-младия участник в мъжкото хоро, за да го извади на брега. За втори път това е Валентин Анастасов, който миналата година влезе във водата с дядо си Генчо. Тогава юнакът беше на 4. Сега бе яхнал гордо раменете на баща си Милен, рейнджър в 61-а Стрямска бригада.
Най-малкият участник в мъжкото хоро е пето поколение калоферец. Вальо стоически издържа близо половин час, въпреки че баща му Милен понесе като истински боец зимната температура на водата. В края на танца момченцето изпълни без грешка отговорната си задача и, след като го топнаха целия в ледения вир под Черковия мост, изнесе разпятието на сушата. "Искам да съм здрав и весел", си пожела малчуганът, когато подаде кръста на свещеника, а той го поръси за здраве. 5-годишният сладур е от известен калоферски род - Анастасови, които са единствените в града на Ботев. Дядо му Генчо разказа, че преди много години неговият дядо се казвал Стоян Атанасов, но в града имало още един мъж със същото име, който бил задлъжнял към бирниците. Объркали каръка с дядото на Генчо и, след като му наложили глобите на съименника, той се прекръстил на Анастасов, за да няма повече гафове. Освен единствени те са и кореняци. Дядо Генчо от 53 години се хвърля за кръста в Тунджа. Спомня си и времената, когато тоталитарният режим забранява църковни ритуали и вместо кръст, хвърляли в реката петолъчка. Който нарушал разпоредбите, бил наказван и порицаван пред всички.
"Беше много неприятно, но въпреки това запазихме традицията, която е много стара", споделя 66-годишният Генчо. Разказва и, че на мъжкото хоро в Калофер е задължително да се носи специална носия - дрехите се шият по поръчка при майсторки от града. Костюмът включва бяла риза с калоферска шевица и елек от ръчно тъкан вълнен плат. Задължителен е червеният пояс, а връхната дреха е гимена калоферска фланела, която представлява нещо като дебело вълнено сако, ушито от плат, тъкан на ръка. Специфичното при него е, че когато се намокри, не държи студено, а започва да затопля тялото. Към носията има още зимен панталон и ръчно плетени чорапи, които са извезани с цветовете на българското знаме. Такава носия дядо Генчо има от много години. През 2013-а със съпругата Василка поръчали и за внука, който нямал търпения да се наконти за празника. Специално за богоявленския ритуал калоферска носия има и бащата на малкия Вальо - Милен Анастасов, който също не пропуска година, без да се хвърли за кръста. За първи път скочил, когато бил в пети клас. В момента той е рейнджър в карловската 61-а Стрямска механизирана бригада. Облича униформата преди 13 години. Баща му Генчо първи му предлага да стане професионален войник. Причината е ясна - в Калофер предприятията се разпадат или фалират, а в същото време в близкото поделение събират рейнджъри. Милен послушал баща си, кандидатствал и го приели. Вече е ходил и на мисия. Бил в Кербала за шест месеца точно преди три години, докато близките тръпнели от страх за живота му. Сега мъжете във фамилията са щастливи, че малкият Вальо се мята като лъвче. А това вече говори за истински мъжкарски характер.
Дядо Генчо прави бента, атеисти го рушат
Повече от 30 години дядото на Валентин участва в подготовката на ритуала за Богоявление в Калофер. "То не е само да влезеш във водата и да играеш хоро, има си предварително неща, които задължително трябва да се направят", обяснява Генчо Анастасов. Вечерта преди 6 януари групата мъже, които на другия ден ще влизат в Тунджа, задължително се събират, за да направят бента във водата. Защото вирът трябва да е дълбок поне до кръста им, за да се потопят в него. Преди 1989 година се налагало да слагат пазачи до бента, тъй като нощем идвали атеисти и разваляли бента. Така цяла нощ мъжете се изреждали да дежурят край реката. На сутринта групата загрявала с малко вино, колкото да не чувстват толкова много студа. И след това, облечени в красивите си носии, мъжете нагазвали в реката.
"Влизаме с "Майце си", а вътре изпълняваме хороводната "Залюбила е Василка", която е местна калоферска песен", разказва дядо Генчо. Той се възмущава много от това, че през последните години идват хора от други градове и развалят калоферската традиция. Скачат голи във водата, не знаят песните, пияни са и крещят всевъзможни глупости. Признава, че му е болно - заради пришълците много от калоферци се отказват да участват в мъжкото хоро и дори от две години ходели да го изпълняват на друго място. Генчо обаче се надява, че калоферци пак ще се хвърлят за кръста според тяхната традиция, без да им пречат гостите, които иначе са добре дошли.
На Богоявление водата става лековита
Който се потопи в Тунджа на Богоявление, е здрав през цялата година, гласи поверието в Калофер. Действително местните жители не помнят някой да се е разболял, след като се е къпал в ледената река на 6 януари. Точно обратното - хората забелязали, че на този ден тя става светена и лекува. За това разказват бабата и дядото на малкия Вальо, когото реката изцелила. Като по-малък той непрекъснато боледувал от гърло и дори щели да му вадят сливиците, за да спрат постоянните инфекции. Когато обаче през 2013-а за първи път влязъл с мъжете в Тунджа, после цяла година бил здрав. Дядо му Генчо е категоричен, че болестите вече ще го забравят, защото чудото станало по същия начин и с баща му преди години. Милен Анастасов от бебе имал проблемна кожа и докторите му поставили диагноза псориазис. Нито ходенето на море, нито мазилата или всевъзможните лекарства и инжекции не му помагали и болестта му постоянно се връщала. От страх да не се влоши баща му забранил да влиза в реката на Йордановден. Бил на 11, когато заявил преди празника, че възнамерява да скочи. Баща му отново се противопоставил, но на следващия ден Милен го издебнал и минал на срещуположния бряг на Тунджа. Оттам дал знак на Генчо, че ще влезе в реката. В продължение на пет минути се разправяли от двата бряга - бащата се заканвал да го накаже, ако скочи. Милен обаче не го послушал и се хвърлил с останалите. Станало чудо и момчето завинаги се отървало от проблема. После всяка година влизал в реката на Йордановден и така се закалил, че изобщо спрял да боледува. Само една година не се топнал, защото бил в казармата и командирът му не му дал отпуска за празника. Тогава се разболял така, че чак влязъл в болница. После отново скачал за кръста в Тунджа и болестите го забравили.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
