За никого вече не е изненада, че софтуерната индустрия е структороопределяща за българската икономика. На практика, почти не съществува съвременен бизнес, дейността на който да не е свързана с навлизането и използването на високи технологии, заяви Стамен Кочков, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).
Дигиталната трансформация на всяка една друга сфера от икономиката се осъществява с водещото участие на софтуерни технологии. Например, търговията се трансформира в електронна търговия, модерната медицина изисква изключително сериозно софтуерно обезпечение, в автомобилната индустрия над 50% от заетите са софтуерни специалисти, а тепърва ще навлизат самоуправляващи се автомобили. Софтуерният сектор в България, за поредна година, бележи устойчив двуцифрен ръст от 14% и през 2016 г., като изпреварва повече от три пъти растежа на БВП на България, показват предварителните данни от тазгодишното издание на Барометъра за състоянието на софтуерната индустрия на БАСКОМ. Докладът е разработен въз основа на данните, получени от допитване до членуващите компании, както и анализ на софтуерната индустрия в България, изготвен от независимата консултантска компания CBN - Pannoff, Stoytcheff & Co., по поръчка на БАСКОМ.
За последния петгодишен период на развитие на индустрията оперативните приходи са нараснали повече от два пъти – от 928 млн. лв. през 2011 г. до 2 млрд. лв. през 2016 г. или с цели 121%, сочат данните. За същия период делът на общите приходи на софтуерната индустрия спрямо БВП почти се е удвоил – от 1,16% през 2011 г. до 2,22% през 2016 г., обясни Кочков. Този дял е постигнат с едва 22 000 работни места от почти 3 милиона работна сила в страната. На този фон, само едно ново работно място в индустрията генерира нови данъци в хазната за близо 14 хил. лв., или 47 средни пенсии за страната. Изчисленията показват, че при запазване на същите темпове на растеж на приходите в софтуерната индустрия, само след 3 години – през 2020 г. приходите на софтуерната индустрия в страната се очаква да достигнат 3% от БВП, което ще нареди бизнеса не само сред най-високоефективните, но и сред най-големите в страната. Така само за период от 10 години софтуерният бизнес ще е увеличил дела си близо три пъти спрямо БВП.
Георги Захариев, член на УС на БАСКОМ, коментира, че основен принос за ръста в софтуерната индустрия у нас имат компаниите, работещи предимно за външни пазари. През последния петгодишен период (2011 г. - 2016 г.) оперативните приходи на експортно ориентираните софтуерни компании са нараснали близо два и половина пъти – от 312 млн. евро до 764 млн. евро, или с цели 145%.
Експортно ориентираната софтуерната индустрия, по приблизителна оценка, държи близо 77% от всички изнесени далекосъобщителни, компютърни и информационни услуги и 10% от износа на всички услуги от България.
В ИТ бранша работят едни от най-висококвалифицираните и добре заплатени специалисти в България. Георги Захариев посочи, че средното възнаграждение в сектора е близо четири пъти по-високо от това за страната. Според БАСКОМ средният обем на нетната месечна заплата в бранша е в размер на 2632 лв. за 2016 г. и се очаква да достигне 2885 лв. през 2017 г. Данните показват, че броят на новите работни места в софтуерната индустрия, разкрити през 2016 г., се е увеличил с 9% или с 1897 позиции - почти три пъти повече от 2012 г.
Според експертите е важно да се отбележи, че цитираният по-горе общ брой на заетите в софтуерната индустрия не включва ИТ специалистите, работещи в други браншове, като например банковия сектор, където има изградени сериозни екипи от програмисти и ИТ експерти. Не са включени и заетите в микро компаниите. По непотвърдени данни, общият брой на работещите в индустрията за 2016 г. достига близо 25 000 души. Прогнозите за 2017 г. сочат, че броят на новите работните места в софтуерната индустрия в България ще забави ръст до 8% или 1722 отворени нови позиции.
ИТ специалистите са 89% от всички служители в бранша, като една трета от тях са жени. Над 90% от работните места са заети от младежи под 35 годишна възраст.
Може да се твърди, че българските програмисти са с по-висок стандарт на живот от колегите си във Великобритания, посочиха от БАСКОМ. При средно годишно възнаграждение за България през миналата година от 46744 лв., на Острова еквивалентът по покупателна способност би бил 47015 лири. Но към момента средното възнаграждение във Великобритания е 37510 лири, което означава, че българските програмисти биха могли да живеят по-добре в страната си.
Най-големият проблем
е дефицитът на кадри
Основният фактор, който възпрепятства естествения растеж на бранша, все още продължава да е недостигът на квалифицирани специалисти. БАСКОМ, в партньорство с водещите ИКТ организации в България, активно си сътрудичи с МОН и образователните институции за преодоляване на този проблем. Първи стъпки в тази посока са стартиралите тази година Национална програма "Обучение за ИТ кариера" (3 годишен модул) и обучение на младежи в професионалните гимназии (5 годишен модул) за придобиване на професионална квалификация "Приложен програмист". Поради недостига на ИТ специалисти в компаниите от сектора почти непрекъснато има нови отворени позиции, като често за запълването на някои от тях - софтуерни разработчици и софтуерни архитекти, на фирмите са необходими над 8 седмици.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
