1500 души дойдоха да го слушат през 2004-а, разказа професор Ивайло Знеполски
Писателят остава впечатлен от "Свети Александър Невски" и Рилския манастир
"Как може толкова красива азбука като глаголицата и съвършена като графична система, да бъде заменена с копие на гръцки унциал?!", попитал Умберто Еко при второто си идване у нас през 2004-а. Един от най-големите умове на съвремието, който ни напусна на 19 февруари, познава повече България, отколкото мнозина си мислят. Великият интелектуалец има и приятели сред българската академична общност - професорите Аксиния Джурова и Ивайло Знеполски. Книгата на Знеполски "Умберто Еко и уханието на розата" привлича вниманито на писателя още преди да дойде за първи път у нас през 1990 г. Тогава той е удостоен с титлата доктор хонорис кауза на Софийския университет "Свети Климент Охридски". След церемонията Еко попитал Знеполски: "Колега, какво сте написали за мен? Бях в Япония, където щур японец, който колекционира всичко, което излиза по света за творчеството ми, каза, че едно от най-интересните неща е от българин?" Това било началото на доброно приятелство.
След това Еко включва Знеполски сред петнайсетте хуманитаристи на десетдневна конференция в негова чест в Нормандия. Общуването им продължава и на други световни събития. А през 2004 г. Еко идва за втори път у нас за семиотична международна конференция, организирана от Знеполски.
"Събрахме 1500 души в "Шератон". Дойде и половината правителство. Организаторите изнесоха монитори във фоайето. Беше странно съчетание на истински интелектуален интерес и културен снобизъм, към който дотогава се отнасях скептично, но след това си казах, че дори и той може да допринесе за популярността на истински ценности", разказа професорът по БНТ.
Още при първата си визита у нас през 1990 г. Еко посетил храм-паметника "Свети Александър Невски" и Рилския манастир, захласнал се по библиотеката на Центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев", управляван от Аксиния Джурова от изключително богата колекция от ръкописи. По това време в столицата има режим на тока, който спира всеки ден в 17 часа. Но все пак условията са по-добри, отколкото през 1989-а, от когато е била първата покана към Еко. Тогава политическата криза около 10 ноември отлага гостуването. Аксиния също си спомня мили моменти от общуването с Еко. "Всички слязоха от самолета, а него го нямаше. Реших, че не е дошъл. В този момент до мен се приближи мъж с торбичка книги в ръка. Не го познах, защото си беше обръснал брадата. Беше абсолютно неузнаваем. Потупа ме по рамото и каза на италиански: "Аз съм, но без брада. Тук съм!". Тъкмо тя му разказва за неволите ни през 89-а. Благодарение на сътрудничеството и приятелството между Еко и нашите експерти професори семиотиката и структурализма стават легитимни и модерни в България.
"Преди 89-а тези понятия бяха стриктно наблюдавани и "удряни през пръстите". "Името на розата" беше преведена у нас през 87-а и така контрабандно внесе семиотично знание и чувствителност - без да се усетят тези, които бяха против. Това е малката конспирация на литературата - тя може да си позволи повече, отколкото трактатите", обяснява професор Знеполски. Тъкмо с "Името на розата" идва и голямата популярност на Еко. Той прави синтез между теория и художествен роман и показва как чрез въображението може да се получи семиотична чувствителност, да се разбере по-добре културата и самия живот. Успехът на романа, екранизиран с Шон Конъри, създава интерес и към теоретичното творчество на италианеца. Така неговите нехудожествени трудове се продават в същите тиражи като романите му. "Чрез истории, анекдоти, загадки той показваше как големите понятия се крият във всекидневни ситуации", допълва Знеполски.
Еко използва всички канали за влияние върху публиката, чрез които се опитва да я възпита. Познава всекидневните проблеми на европейското общество, механизма на медиите и възможностите им за критика. "Той беляза нашия век, като накара хората да разберат, че има смисъл там, където другите виждат само факти. Научи ни да разпознаваме фалшивото навсякъде - от медиите до политиката. Това е последният тотален интелектуалец. Такъв беше Жан-Пол Сартр в една друга епоха. Разликата между тях е, че Еко не е свързан с някаква твърда идеология, той е либерален, левомислещ интелектуалец", обяснява голямото влияние на Еко професор Знеполски.
Междувременно светът чака новата книга на писателя, която ще излезе след няколко месеца. Pape Satan Alete е сборник с есета и изказвания на Еко по различни теми от 2000 г. насам. Книгата вече е редактирана и готова за печат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
