Нова версия за гроба на Александър Македонски

Тленните останки на Александър Македонски се намират във Венеция в събора „Сан Марко“ - това е хипотезата, която представи британският любител историк Андрю Чаг, автор на книгата „В търсене на гробницата на Александър Велики”. Чаг, който е физик, проучва в продължение на години историята на Александър Македонски. Според него, саркофагът в Британския музей, донесен от египетския храм на фараона Нектанеб II и надгробната плоча в катедралата „Сан Марко” във Венеция, са част от гробницата на Александър.

Според Чаг, в празния саркофаг на Нектанеб II е поставено тялото на монарха, което е изпратено по-късно в Александрия. През XVI век венециански търговци са внесли надгробния камък в Италия заедно с останките на, както са си мислели, християнския светец Марк. В края на XVIII празният отново саркофаг е открит от учените на Наполеон. 
Английският изследовател смята, че не е изключено мощите на св. Марк, които се намират в катедралата във Венеция, в действителност да принадлежат на Александър Македонски. За съжаление, антрополозите не могат да потвърдят или отхвърлят версията, тъй като църквата забрани да се прави експертиза.

Гръцките археолози са убедени, че царят е погребан в Александрия в Египет – миналата година там откриха неговата статуя. За смъртта на Александър Македонски има различни версии, припомня Дарик. След принудителното си завръщане от тежкия поход в Индия Александър се установил в столицата на древна Персия Вавилон. Изтощените от постоянни войни македонци се разбунтували. Според свидетелства на очевидци, великият пълководец пирувал в продължение на два дни, пиейки неразредено вино. Накрая изпил един голям бокал на екс, след което извикал силно като при удар. Отнесли го полужив в постелята му. Александър бил измъчван от болки и даже поискал да му дадат меч, за да сложи край на страданията. Състоянието му се влошило, мъчели го треска, жажда и халюцинации. На шестия ден вече не бил в състояние да говори, а само движел ръцете си. На тринадесетия ден – 11 юни 323 г. пр.н.е., царят починал на 32-годишна възраст. 

Не всички писания, свързани със смъртта му, са се запазили, но въпреки това събитията са добре документирани. Все пак и до днес остава загадка причината за смъртта му. Основната версия, поддържана и от майка му Олимпия, е, че Александър е бил отровен умишлено. През годините учени изтъкват различни доводи в подкрепа на тезата за отравяне, но има учени, които смятат, че смъртта на императора е следствие от заболяване и раняване.

Поредно проучване на авторитетни историци от Западна Европа и САЩ  предполага, че великият пълководец  е починал от западнонилска треска.

Съществува още една хипотеза, според която той не е умрял, а просто е изпаднал в кома. Свидетелствата сочат, че шест дни след смъртта на Александър, тялото му не е имало признаци на разлагане, което е прието като доказателство за божествения му произход. Балсамираното тяло на царя е поставено в стъклен, а според други свидетелства - в златен ковчег, пълен с мед. По традиция той е трябвало да бъде откаран в родната си Македония (на територията на днешна Гърция), но самият Александър Македонски е завещал да бъде погребан в Египет. Най-вероятното място на гробницата му е градината Шалалат в центъра на Александрия. Миналата година по време на разкопки там беше намерена антична мраморна статуя на императора. Експедицията работи там вече 21 години, като упорството на учените е напълно разбираемо – откриването на гроба на Александър Велики ще стане световна сензация.