Неделя,

Театърът без смях е като човек без душа

От: Албена Атанасова -
179
Театърът без смях е като човек без душа
A
A
A

Сред истерията на протестите и разноликата зараза Николай Гундеров – актьор, режисьор и писател, признат в арт средите на Европа, реши да припомни някои истини за народопсихологията ни. При това от първата ни сцена – в Народния театър. Темата – за фундаменталния принос на автентичния национален герой във всички области на живота и за българския принцип в законите на вселената. В документалната комедия "Завещанието на Марко Тотев" Гундеров като същински нотариус обявява за първи път публично наследството на  един от най-големите ни гении на всички времена. Измежду многото изобретения на Марко Тотев авторът и изпълнител демонстрира и два уреда, за чието съществувание световната наука не подозира, а именно - "проверител на чувства  между напълно непознати лица" и "домашния разбивач на атоми", който успешно може да се справи и с коронавирус.

Марко Тотев е първият нашенски класик на неуспеха. Освен извор на неизчерпаем хумор, той е метафора на съвременника, който от герой е превърнат в симпатичен антигерой и донякъде в непроменлива величина на всичко, което не може да се случи. Практик, творец, изобретател, въздържател, изследовател, ухажор и мислител – Марко Тотев навсякъде оставя вечния си отпечатък. Защото ако зад всеки успех се крие нечие име, то тук, в родината, зад всеки провал гордо стои Марко Тотев. Самият Николай Гундеров обаче е доста успешен. Първо завършва  „Славянски филологии“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски” и „Режисура и драматургия“ в Академията за изящни изкуства в Прага. После работи като режисьор в български и чешки театри. Носител е на национални и международни награди – от Париж, Варшава, Прага, София, от „Южна пролет” за стихосбирката си „Синтаксис на грижите”. През 2014-а публиката на гранд фестивала на смеха в Чехия го избира за свой фаворит. Негови пиеси печелят конкурсите на  Театър 199 и „Нова българска драма”, Гундеров има и „Аскеер“. А главният редактор на най-авторитетното чешко издание за театър „Диваделни новини”, критикът Ян Коларж, отбелязва: ”Авторсият театър побеждава. Българският режисьор Николай Гундеров, който постави „Слуга на двама господари” е гений на идеи и сценични гегове”. Пак в Прага вестник „Деник” отбелязва, че това е комедията на годината. 

  • Знаем ли ние кой е Марко Тотев и каква е грандиозната му роля за народа, господин Гундеров?
  • И досега учените спорят дали той не е наследник на Марк Аврелий, Марк Антоний и Марко Поло, а най-новите проучвания говорят и за родство с Крали Марко. Теорията на Тотев за пълноценен народ гласи: "Народ, в който има поне един Марко, е марков народ!" Струва ми се, че във всеки честен човек живее по един Марко Тотев. И... няма нищо страшно в това да си Марко Тотев, ако останеш човек. Това си е направо победа. Да си неудачник дори е по-достойно, отколкото да получиш орден за майстор на спорта в олимпийското надбягване за успех на всяка цена.
  • Кои са МаркоТотевците в родината тук и сега - от политиката до театъра?
  • Всеки ден се увеличават, което ще доведе до естествен прираст на населението. Ако има нещо, в което родът Тотеви остава непоклатим, това е размножаването. С това не твърдя, че ще се увеличи неуспехът, а просто, че ще продължи да бъде стабилен. А в театъра? Тотев е всеки, който вярва, че в министерството на културата комисиите не са анонимни. Ако според бащата на психологията Юнг хората се разделят на интроверти и екстроверти, то в министерството те са само експерти - и Марко Тотев може да го докаже.
  • Защо, според вас, в българската култура има емблематичен герой на провала, но не и на успеха?
  • Защото малцина могат да се наредят на челното последно място. Там битката за първенство е безпощадна и всеки, който я е спечелил, вече я е загубил.
  • А вие какъв искахте да станете, когато пораснете?
  • Дете.
  • Вие сте първият български автор, който през  90-те години направи спектакъл, изигравайки собствените си текстове. „Леки четива” стана хит в „Сфумато“, а после - и в редица европейски столици. Има ли бъдеще подобна форма в театъра - като гледаме как зомбират публиката, че ако има повече артисти на сцената и зрители в залата, ги дебне зараза?
  • Бях с двойно алиби – ако публиката не харесаше играта, щях да обвиня актьора, ако пък не й допаднеше текста, можех да размахам пръст на автора. Бях репетирал много, но точно, когато излязох пред зрителите, се спънах в отвързаните си обувки и спектакълът тръгна в неочаквана посока. От тогава си казвам – стяга ли те чепикът – отпусни му вързалките.  А дали формата „уан мен шоу” има бъдеще? Формите за курабийки не правят самите курабийки по-вкусни.
  • Чешката преса отбеляза, че спектакълът ви „Слуга на двама господари” е най-добрата комедия на годината. Има ли рецепти за комедиите?
  • Хващате един политик, разрязвате го на малки кръгчета или квадратчета (зависи от формата на главата), овалвате го в няколко чисти лъжи, включвате фурната на бавен огън и го оставяте да се пече сам в тавата, докато не пусне собствен сос. Сещам се и за десерт от узрели директори: изчиствате плода, костилките засаждате в някое министерство и след пет години няма министерство – само костилки. Консумирането - задължително със здрави протези!
  • Героите в пиесите ви се подвизават с изумителни имена - как ги избирате?
  • Сами си идват. Например на Новко Биков Митков, Дойно Пламенов или Зафирка Илкова им казвам: Чакайте, бе, хора, няма да ми стигне хартията да ви изпиша, а те – ние не сме хора, а професори, заслужили актриси, психолози... Има и герои без презиме, но най-симпатични са ми онези, на които дори да им сбъркаш името, не се обиждат. Да си представим, че около нас пъплят пламъци. Пристига пожарникарят и изважда визитка: „Добър ден, аз съм член-кореспондент, дългогодишен деятел, почетен гражданин...”  Усещате ли как и неговата визитка започва да гори?
  • С Филип Трифонов създадохте Естествен театър. Изчезват ли естествените актьори или спектакли?
  • Соколът орко, синият жерав и тюленът монах изчезват. Също така  застрашен от изчезване е и смехът в българския театър. Много бих се радвал, ако се възприемаме не като театрали, а като природозащитници.
  • При последно режисирания от вас спектакъл „Фенове” на Елин Рахнев публиката скандираше „Още, още!” Това зарадва ли ви или ви изплаши?
  • „Още” звучи по-приятно от „Стига вече”, а „Стига вече” е по-приятно от „Още”, ако ръцете на този, който говори, са върху стомаха му.
  • Легендарният режисьор Иржи Менцел отбеляза, че сте негов ученик. Това задължава ли ви?
  • Дотолкова, че ако продължавам да стоя все на един и същ чин, не си поправя шестиците и остана с примерно поведение – ще се наложи да сменя училището.
  • Христо Бойчев отбелязва за пиесата ви „Хористи”, че „такъв естествен, активен, пестелив  и резониращ диалог имат малцина драматурзи в Европа...” Как се прави диалог, когато сме заобградени от монологични хора?
  • Не се прави. Оставяте ги да си говорят сами и чакате линейката да дойде. Ако и тя закъснее, махате на първото превозно средство, качвате се в него, поздравявате шофьора и силно се надявате той да ви отговори.
  • След  двете престижни награди за драматургия какво е значението на думите във време, когато думите губят значенията си?
  • Първи начин за тяхното обезсилване е постоянното им повторение. Вторият: постоянното им премълчаване. Но нито една дума не е по-силна от мълчанието на майката, държаща детето си пред затворена декемврийска аптека, от почистващия плевелите по гроба на съпругата си алцхаймеров старец и нощуващият в чакалнята на провинциална гара поет.
  • Защо смятате, че представление без смях е като човек без душа?
  • Според Брехт театърът, в който не се смеят, е театър, над който ще се смеят. Струва ми се,че живият спектакъл има много от болестите на живия човек, но ако хуморът му е заразителен, няма ли да пожелаете да боледувате? Приятно ли ще ви е в компанията на някой мъртвец, пък бил той и професионално гримиран?
  • Какво сте искали като млад режисьор в постановките ви с класиците Филип Трифонов, Павел Поппандов, Стоянка Мутафова?
  • Да не играят като класици.
  • Спектакълът ви „Детектор на лъжата” седми сезон обира овации – днес в „Сълза и смях”. На какво се дължи дългият живот на това представление?

На евтините билети и тъмнината в салона, която помага на много мъже и жени да се срещат там без знанието на своите половинки. 


Всички новини от категория Култура.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички