Мъката по Йовков ни застигна. Вечните му цитати

Боже, колко мъка и по този свят, Боже

Мъката по Йовков ни застигна. Вечните му цитати | StandartNews.com

На този ден преди 140 години в Жеравна се е родил един от най-талантливите писатели в новата българска история - Йордан Йовков. Наричаме го класик на българската литература, майстор на късия разказ. 70 негови книги са преведени на повече от 25 езика,

Да си припомним някои от неговите най-емблематични цитати от устата на героите му:.

„Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!“

„Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга. Тя може да бъде една вещ, но може да стане и една светиня.“

„Смъртта не дохожда, когато я чакаме, а когато най-малко ѝ се надяваме.“

„Кои са тез, дето съдят хората и редят световните работи, кой им дава таз сила, имат ли господ? Не са ли родени и те от майка и няма ли да умрат като всички хора?“

„Голямата, непоправима загуба е за други. Онези, които нямат вече свой роден край, своя родина. Онези, от душите на които е изтръгнато нещо, което оставя пустотата на отчаяние и скръб, неизцерима рана. Те са мъртъвци, които бродят като печални безутешни сенки в света“

„Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш.“

„Границите често се менят. Макар и по-рядко, моретата напущат бреговете си. Но и от една някогашна граница, и от едно изсъхнало море всякога остават неизличими следи, които продължават да говорят за един изчезнал, но странен и непознат живот.“

„Всякога миналото ни се струва по-мило и по-хубаво, защото е вече минало. Дори най-нетърпимите физически болки, най-трагичните душевни кризи стават приятни и свидни отпосле, като спомени.“

„Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората.“

„Винаги съм наклонен да вярвам на хората, да виждам и да търся у тях преди всичко доброто”

„Като чу гласа му, момичето се обърна. Слабо беше, изпод завивката едва личеше снагата му, стопена от болестта, лицето му беше восък, но очите му бяха още светли, още млади и усмихнати.”

„Думата е страшно нещо, в нея са затворени изразните средства на всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения - всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства”.

„Ако не са жените, нас и кучетата няма да ни ядат. На нас ни дай да седим в кръчмата и да бистрим политиката.”

„Другоселецът остана сам. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите.”

„Грешна беше тая жена, но беше хубава.“

„Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса - змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, господи? Защо?"

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай