Един от доайените на БГ киното, Георги Дюлгеров, се завръща на арената с най-новата си творба - „Записки по едно предателство“. Той ще представи историческата драма на София филм фест през март. Вдъхновение за сценария са епохалните „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов. 94-минутният разказ е за предателството и смъртта на Георги Бенковски, за прошката, паметта и свободния дух десет години по-късно.
Захари Стоянов и трима приятели, придружени от конни жандарми, отиват да арестуват предателя дядо Вълю. Захари си спомня последните дни на Бенковски, първата му среща с дядо Вълю, постепенната му промяна, за да се стигне до предателската клопка, в която четирима бегълци се натъкват на турска пусия. Бенковски е убит, единствено Захари се спасява. На лобното място на Бенковски жандармите ще арестуват дядо Вълю, но Захари решава да помилва предателя.
Идеята за „Записки по едно предателство“ се ражда, когато преди години в телевизионно състезание с въпроси, участник, учител в гимназия, не знае как е умрял Бенковски. „Като чух това, много се ядосах, направо се разгневих. На другия ден седнах, отворих „Записките“ и написах първия вариант на сценария, защото за мен „Записки по българските въстания“ е българската библия“, казва Георги Дюлгеров. В главните роли са Пламен Димов – в образа на Георги Бенковски, Иван Николов е Захари Стоянов, а Ивайло Христов – предателят дядо Вълю. Ключови персонажи са и отец Кирил (Цветан Алексиев), Нею (Красимир Доков) и Стефо Далматинеца, изигран от Джордж Арабаджийски. Оператор е Веселин Христов, художниците са Георги Тодоров-Жози и Стамена Стоева, а музиката е на Мила Искърова.
Още един от ветераните на родното седмо изкуство показва продукция на София филм фест. След „Спомен за страха“ (2016) Иван Павлов отново снима по сценарий на Красимир Крумов-Грец. И за разлика от многообразието в пролетните нюанси на цветовете, той избира да направи своето „Пролетно равноденствие“ в черно-бяло. Сюжетът се завърта около три хумористични, но горчиви истории, които се превръщат в екзистенциална драма в живота на малките хора, принудени да понесат всичко с достойнство и да намерят смисъл в абсурда. Приемливият начин да бъде представено това е със средствата на реалността, суровостта, откровеността, стегнатия диалог и документалната простота. Иван Павлов съзнателно редува деня и нощта, светлината и тъмнината в битуването на своите герои. Те са толкова обикновени, че главните от тях са дори безименни; те са объркани, изгубени във времето и в себе си, смутени и уплашени от несигурното си бъдеще. В образите на тези хора влизат Ивайло Христов, Светлана Янчева, Иван Савов и Красимир Доков. Оператор е Емил Христов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
