Навръх Коледа 2013-а Кийт Ричърдс легендарният китарист на "Ролинг стоунс" ще стане на 70. "Помислете за миг върху това", пише списанието Men's Journal. Най-известният ритъм китарист в света през половината си живот взима наркотици, но е изпълнен с енергия на макс в навечерието на своите 70 - с 30 повече от Ленън, 43 повече от Хендрикс и Кобейн. Невероятно, но факт.
- Кийт, целият ви пиратско-наркомански имидж се е превърнал в част от поп културата. Какво мислите по темата?
- Някои мислят, че аз съм карикатура. Имам предвид, че всеки знае какво означава "Кийт Ричърдс". Това идва с дълголетието. Радвам се, че развихрям хорското въображение. Но на мен ми се иска да остарея и да го играя до края. Вероятно изглеждам по различен начин в очите на милиони различни хора.
- Раздвоявате ли се на сцената и у дома?
- Не, един същ човек съм навсякъде. Знам кой съм. Но също така съм наясно и с калейдоскопа от различните визии, които хората имат за мен.
- Джон Ъпдайк казва, че "Популярността е маска, която разяжда лицето". Не се ли чувствате като тренирана маймуна понякога?
- Знам кой е моят господар, кой е моят Бог. Удобно ми е с него. Знам кога да скоча. Чест е да му служа. Все пак трябва да се показваш, да се навърташ около когото трябва, за да се превърнеш в нещо подобно на икона.
- Тази година навършвате 70. Как, по дяволите, се случи това? Този факт не ви ли побърква поне малко?
- Не, човече! Всеки трябва да пробва, ако може да стигне там. Ако имах тайна, сигурно щях да я бутилирам. Просто се оказах тук. Просто се стягаш и го играеш леко.
- Но наркотиците, алкохолът, оргиите - всички се чудят...
- С един удар. Знаех, че трябва да спра - сега, в този момент. Или ще затъна. Отказах кокаина, защото паднах на главата си! След това - без повече кока. Всъщност тялото ми подсказа. Това е трудният начин. Удря те право в главата и си казваш - окей, нямам избор. Не е беда, ако отстъпиш.
- Казвали сте, че взимате хероин, защото ви нахъсва да работите... Нима той се вписва в етиката ви на протестант?
- Нещата стоят така - или по цели нощи не спях, или бях скапан. Винаги правех нещо. Много внимавах какво взимам. Гледах на тялото си като на лаборатория - хвърлях разни химикали вътре, за да видя какво ще се случи. Бях заинтригуван. Бях като алхимик. Но всички експерименти в един момент трябва да свършат.
- Имаше ли някакви щети?
- Не и върху свиренето ми. Всеки път си казвах, че ако не падна, ще изкарам още няколко парчета. Фен съм на Чърчил, който казва: "Повярвайте ми, взех от алкохола много повече, от колкото той от мен." При мен същото е валидно за дрогата и други подобни неща. Взех, каквото можах от тях. Може да ядосам много хора с това изказване.
- И сега - малко трева, малко вино?
- Да, точно така. Мразя идеята за рехабилитация. Мразя идеята да се оказваш от нещата само защото се тревожиш.
- Рони Ууд е минал през много рехабилитации, нали?
- Рони обича драмата. Обича да говори с хора, които не познава: "Нямам търпение да чуя вашата история!" Но това не е моята идея за публиката.
- А какви са отношенията ви сега с Мик Джагър?
- Гладки.
- Значи сте в добър период?
- В гладък, дори плодотворен. В противен случай нямаше защо да правим всичко това, което правим. Колко най-близко мога да се приближа до него? Ние сме като двама много избухливи братя - ако се сблъскват, наистина се сблъскват, но след това всичко приключва, защото и двамата знаем, че се нуждаем един от друг. И двамата обичаме да работим заедно. През 90 процента от времето всичко между нас е супер, но разбира се, хората искат да слушат само за останалите 10. А тези 10 са наистина бурни.
- Историите в книгата ви дали са част от тези 10 процента?
- Да, описвам разни случки между нас. Исках да кажа на Мик: "Трябва да я прочетеш, приятел!" Но не го направих.
- Той обиди ли се? Изрази ли недоволство?
- Аз го подразних тенденциозно. Но в същото време му изпратих доказателства за всичко, разказано и написано. Казах му: "Мик, отвори книгата, отиди на съдържанието, намери главата за теб, прочети я и толкова. Зарежи останалата страхотна част, защото Мик ти си "аз-аз-аз".
И той е. Отне му малко време да се появи отново в живота ми. Знаете - хората искат извинения и други такива глупости. Исках да му кажа: "Съжалявам, разстроих те."
- Това е разликата между вас. Вие не му се извинихте за написването на книгата...
- Не, няма начин. Ако махна дори едно изречение, трябва да захвърля цялата книга. В същото време не се изненадах, че Мик се разстрои от нея.
- Вие с Мик сте на етап, в който можете да свирите заедно, но не и да пишете песни в дует - така ли е?
- Можем да правим и това. Не се търсим един друг за компания или забавление. Абсолютно сме в състояние да се съберем за важни неща и да си кажем: "Аз имам тази песен, ти имаш другата." Винаги съм намирал, че работата с Мик е радост, истинско удоволствие. И тя няма нищо общо с всичко онова, в което не съм съгласен с него.
- Когато мислите да подкарате машината отново, кой от групата трябва да бъде убеждаван?
- Трудно е да назова само един. Мик ще иска да бъде убеждаван, но в същото време той е този, който наистина иска да го направи. След това го играе нещо като: "Окей, убеди ме!". Чарли е малко колеблив за нещата, докато не започне. Той иска да провери всички от бандата. Започваме по малко странни начини и единствената възможност да се убедим е да се съберем всички заедно. И тогава разбираме, както стана пред април миналата година в Ню Джърси, че се получават невероятни репетиции. Тогава бандата просто избухна. От този момент нататък знаех, че нещо става.
- След като паднахте от дървото и претърпяхте мозъчна операция, опасявахте ли се, че ще имате проблем с китарата?
- Сигурен съм, че това, което се случи на мен, се е случвало на много хора. И преди съм падал лошо от дървета. Основното нещо, което си мислех, е, че трябва да се откажа от някои напитки. Това е единственото, което си спомням от мига на падането. Алкохолът разрежда кръвта. - Правите ли нещо друго, за да влезете във форма?
- Може би малко йога?
- Не. Тренирам с други хора, никога не се занимавам със соло упражнения.
- Да не сте станал вегетарианец?
- Чак толкова далеч не съм стигнал. Просто се отказах от тежките храни. Ям предимно пюре с наденици през деня и вечер малко кекс.
- Въпреки че още сте във вихъра на лудостта и славата, остава ли време, което да посветите на децата си?
- О, да, всеки ден! Обикновено ги въвличам в моите занимания. Марлон ми помага със свиренето. Истината е, че няма книга, която да те научи как да отглеждаш деца, когато си рок звезда. Вече съм бил на няколко училищни пиеси и концерти за края на годината. Свършил съм добре бащинските си задължения. За мен всичко това е важно, тъй като е важно за тях.
- Значи не се чувствате окован във веригите на домашния уют?
- Не! Аз съм този, който приготвя закуската. Когато съм вкъщи, съм татко на макс.
- Когато не работите, какъв е животът ви в Кънектикът?
- Зависи - почивам си, чета малко. Постоянно изниква нещо, с което се справям. Пати и аз все още се учим. Децата излетяха от гнездото, но са зад ъгъла. През повечето време всички са вкъщи. Имам голямо семейство. Огромно! Нашето е племе, а не семейство!
- Свирите ли всеки ден? Някои казват, че ако не го правят всеки ден, се чувстват изостанали, други пък не искат да виждат китара след турне.
- Аз съм някъде по средата. Не чувствам, че трябва задължително да го правя. По-често съм голям егоист - свиря, когато ми хрумне. Но песента и аз трябва да се искаме едновременно.
- Чудите ли се понякога защо сте все още тук?
- Да. Понякога се питам какво ли има в магазина за мен. Ха-ха.
- Ако ви остават 90 дни?
- В затвора?
- Не, в живота - къде бихте отишли?
- Бих отишъл в тропиците, на Карибите, дори в Ямайка - където мога да разпусна и да се помотая. Там никой пет пари не дава кой съм и с какво се занимавам. Сдобих се с имение, защото имам внуци. Водите на плажа са толкова плитки, че само идиот би могъл да се удави в тях. За мен Ямайка винаги ще си остане любимото ми място за срещи с приятели.
- Бандата не се ли превръща в нещо като оркестъра на Дюк Елингтън - свирене до безкрайност?
- Обичаме това, което правим. И което е по-важно - другите го обичат. Чувстваш се задължен, но без нерви. Просто съм тук, за да си прекарам добре времето.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
