Фестивалът на френския филм и в своето издание номер тринадесет ще осигури естетско удоволствие на зрителите в България. От 18 ноември в рамките на Киномания гледаме девет премиери и два вечни хита в арт кината на София, Пловдив и Варна, информират от Френския институт. Голямото откриване е на 18 ноември в зала едно на НДК с „Жан дю Бари: Фаворитката на краля“ – нашумялата историческа лента на Майвен льо Беско, която е и режисьор, и партньор на Джони Деп, снимащ за първи път на френски. Жан Воберние, идваща от улицата, се стреми към каймака на обществото. Любовникът ѝ, граф дю Бари, печели не по-малко от доходоносните й занимания и се надява да я представи на самия крал. Резултатът надхвърля очакванията: между Луи ХV и Жана пламва любов от пръв поглед – в компанията на куртизанката монархът преоткрива радостта от живота, но всички са против избраницата му.
„Анатомия на едно падане“ със Сандра Хюлер, Самуел Тайс, Суан Арло и Джени Бет е семейно-криминална драма, която дълбае в разпада на отношенията. Режисьорката Жюстин Трие вае изумителен портрет на жена, обвинена за смъртта на съпруга си. Проблемите на алжирските емигранти във Франция са отразени в „Дивертименто“ на Мари-Кастий Ментон Шаар с Улая Амамра, Лина Ел Араби, Нилс Ареструп. 17-годишната Захия Зиуани мечтае да стане диригент на оркестър, а близначката й Фетума иска да бъде съвършената виолончелистка. Но дали това е възможно в средата на 90-те, когато си жена с алжирски корени от предградието Сен Дени? В комедията „Втори тур“ на Албер Дюпонтел със Сесил дьо Франс, Албер Дюпонтел и Никола Марие политическа журналистка в немилост разследва кандидат в президентска кампания. Откровената политическа сатира разбулва обратната страна на декора - интригата е прецизно заплетена, а дискутираните теми са природата, класовото презрение, различията, идентичността.
Нов екранен прочит на великите романи, с които Александър Дюма баща остава завинаги в световната култура, ще зарадва киноманиаците. „Тримата мускетари: Д’Артанян“ участват най-вече знаменитости: Франсоа Сивил, Венсан Касел, Ромен Дюри, Пио Мармай, Ева Грийн, Луи Гарел, Вики Крипс, Лина Кудри, Джейкоб Форчун-Ллойд, Ерик Руф. Режисьорът Мартин Бурбулон ги превежда от Лувъра до Бъкингамския дворец, от парижките вертепи до обсадата на Ла Рошел… В едно кралство, раздвоено от религиозните войни и заплашено от набезите на англичаните, шепа мъже и жени ще кръстосат шпаги и ще обвържат съдбата си с бъдещето на Франция. А тримата мускетари тук са самотен доайен, сприхав бонвиван, чаровник, нелишен от вътрешни противоречия. Романът, публикуван първоначално като подлистник във вестник „Льо Сиекл“ през 1844 година, има 50 екранизации във Франция и Холивуд.
„Въпрос на чест“ е режисьорски проект на прочутия актьор Венсан Перез. Той се изкушава и да поеме роля, партнирайки на Рошдѝ Зем, Дора Тилие, Гийом Галиен, Дамиен Бонар. Париж 1887. Клеман Лаказ, обаятелен учител по бойни изкуства, се заплита в умопомрачителна спирала от насилие. Среща се с Мари-Роз Астие, феминистка, изпреварила времето си, и решава да я обучи в сложното изкуство на дуела. Тя е реална личност, една от първите фигури на феминизма във Франция през ХІХ век, известна с борбата си за отмяна на закона, забраняващ на жените да носят панталон.
Катрин Деньов блести в „Жената на президента“ на Леа Доменак. При настаняването си в Елисейския дворец Бернадет Ширак очаква най-сетне да заеме мястото, което заслужава, след като непрекъснато действа в сянката на съпруга си до избирането му за президент на Франция. Оставена извън медииния интерес заради старомодния си маниер, Бернадет решава да си отмъсти, като се превърне в неоспорима фигура за пресата и телевизиите. Пикантна комедия, умело съчетаваща фикция с архивни кадри. С финес, хумор и задушевност Катрин Деньов се превъплъщава в Бернадет - или Костенурката, както я наричал съпругът й Жак Ширак.
„Пиер Бонар“ на Мартин Прово е за световноизвестния художник и за загадъчната Марта, заемаща една трета от творчеството му. Той се вдъхновява от движенията на тялото й, от жизнеността, загадъчността и странностите й, за да подхранва своето изкуство.
Фестивалът на френския филм се прекланя пред 80-годишнината на Катрин Деньов и 75-годишнината на Жерар Депардийо с прожекцията на „Последното метро“ на покойния режисьор Франсоа Трюфо. Париж, септември 1942 година. Лука Щайнер, директор на театър „Монмартр“, е принуден да забегне в чужбина, защото е евреин. Съпругата му Марион Щайнер ръководи трупата и избира Бернар Гранже за свой партньор в пиесата „Изчезналата“. До вечерта на генералната репетиция „Монмартр“ е обект на настървени атаки във фашисткия вестник „Аз съм навсякъде“, идващи от критика Даксия, чиято амбиция е да оглави Комеди франсез. Франсоа Трюфо се прекланя пред театралите, които по време на окупацията продължили да работят, въпреки недоимъка и германската цензура. Депардийо е неукротим като Сирано дьо Бержерак в едноименната драматична комедия на Жан-Пол Рапно. Неговият герой страда по братовчедка си Роксана, но се смята за обезобразен от дългия си нос и не вярва, че е достоен за любовта. А това води до невероятни обрати. Филмът по пиесата на Едмон Ростан печели 10 награди Сезар през 1991 година, „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм и „Оскар“ за най-добри костюми през 1991 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
