В последната си филмова роля в „Най-богатата жена на света” героинята й пропилява цялото си състояние заради вулгарен мошеник
Създаден въз основа на действителната история на Лилиан Бетанкур, „Най-богатата жена на света“ (2025 г.) е екстравагантен театър на жестокостта. Във филма трима души търсят любовта без да знаят как да я дадат и как да я получат. Наследницата на голям козметичен гигант, нейната дъщеря и вулгарен нехранимайко, който хем търси взаимност в чувствата на подиума на хайлайфа, хем не може са се отърве от взривяващата си любовна история със своя интимен приятел.
Мариан (Изабел Юпер) е наследила козметична империя и я управлява с твърда ръка. Изолирана в своята кула от слонова кост, тя е недостъпна за простосмъртните. Всичките й взаимоотношения са с властови характер и се основават на силата на транзакциите. Когато на сцената се появява Пиер-Ален, капризен фотограф и бивш писател, за когото животът е безкрайна театрална пиеса, Мариан вижда в него последен шанс за спасение от едно съществуване, изцяло обусловено от нейните класа и име. В същото време роднините й виждат в него дребен мошеник, който няма да се поколебае да се възползва от огромното й богатство и да я отчужди от семейството й, а защо не и да източи банковата му сметка.
Ролята на Мариан е блестящо изпълнена от Изабел Юпер
Актрисата е родена на 16 март 1953 г. в Париж. Баща й е бил предприемач, майка й учителка по английски. Семейство Юпер обичали да посещават театри, кина, музеи и изложби. Малката Изабел обаче не проявявала подобен интерес. Като дете тя мечтаела да е медицинска сестра. Като студентка изучава руски език във Версайската консерватория, която обаче не завършва. Следвайки съветите на майка си, тя се записва в Националната консерватория за драматично изкуство и се отдава на театъра, пише antrakt.bg.
Първият голям филм, в който Изабел участва, макар и не в главната роля, е шедьовърът на Клод Соте „Сезар и Розали“ (1972) с Ив Монтан, Роми Шнайдер и Сами Фрей.
Друга запомняща се роля от най-ранните й години е в скандалния филм на Бертран Блие „Палавниците“ („Les Valseuses” -1974) редом с Жерар Депардийо, Патрик Дьовер и Жана Моро. В края на 70-те години на миналия век е първата й среща с режисьора Клод Шаброл, с когото Юпер прави 7 филма. За ролята си във „Виолет Нозиер“(1978), Изабел Юпер взема приза за най-добра актриса на фестивала в Кан. Точно 10 години по-късно, през 1988 г., тя получава наградата за най-добра актриса на фестивала във Венеция за ролята си в драмата „Женска история“ (1988). Последната си роля под режисурата на Шаброл, Юпер изиграва във филма „Пиянството на властта“ (2006).
Почти 30 години сътрудничество с френския майстор режисьор оставят у актрисата ярки емоционални преживявания. Тя сравнява работата с него с усещането да си в просторна клетка – усещаш, че можеш да полетиш, но в същото време не можеш да напуснеш клетката.
През 80-те години Изабел Юпер работи с Жан-Люк Годар, Марко Ферери, Бертран Блие, Морис Пиала, Жозиан Баласко, Даян Кюри. В този период тя старателно подбира филмите си, за да избегне наложилия се образ на актриса за авторско психологическо кино.
Над 40 години Изабел Юпер възхищава зрителите с противоречивите си героини – ту крехки и беззащитни, ту студени и жестоки.
Сред най-известните филми на Юпер са „Плетачката на дантели“ (1977), който й носи международна известност, „Пианистката“(2001), „Мадам Бовари“(1991), „Церемонията“(1995), „Дамата с камелиите“(1988), „Тя“(2016), „Осем жени“(2002), „Лулу“ (1980), „Безупречна репутация“ (1981), „Раздялата“ (1994).
Въпреки непрекъснатата си заетост в театъра и киното, Изабел Юпер успява да роди три деца и да запази семейството си от любопитните погледи на папараците. А на всички журналистически въпроси, отнасящи се до личния й живот, актрисата или отговаря сдържано и уклончиво, или красноречиво мълчи.
Изабел Юпер е носител на множество престижни международни награди.
По време на дългогодишната си и особено активна кариера, освен във френски, актрисата се снима и в чуждестранни филми, сред които италиански, немски, полски, британски, американски, азиатски и сръбски продукции.
През 2017-та година е номинирана за Оскар в категорията "най-добра актриса" за филма "Тя" на режисьора Пол Верховен.
Особено активна и в театъра, тя е играла в представления по текстове на класици като Антон Чехов, Тенеси Уйлямс, Фридрих Шилер и др.
Понастоящем Изабел Юпер е собственик на продуцентска компания и на два кино салона в центъра на Париж, които тя управлява заедно със своя съпруг Ронал Шама и единият от техните двама синове, Лоренцо Шама. Дъщеря им, Лолита Шама, също е известна френска актриса.
„Винаги можеш да намериш повод да бъдеш нещастна“ е сред цитатите, които Юпер употребява често.
Стилът й е семпъл. Включва задължителната шемизета и дрехи в черно. Миньонката е очарователна и секси с разрошената си коса, чисто и одухотворено лице, малко, но скъпи бижута, хармония на облеклото със собствената й личност.
„Обичайно я виждаме в изчистен костюм с панталон, риза или блуза, винаги с по нещо малко, но шантаво върху себе си - запазена марка на французойките, кожено палто с шарени ширити, ярка брошка или неочаквани обувки“, пише viewsofia.bg.
А знаете ли, че...
1. Изабел Юпер е най-малкото от 5 деца в семейството. Има три сестри, две от които също се занимават с кино, и един брат.
2. На 16-годишна възраст френската актриса дебютира в киното с филма „Фаустин и прекрасното лято”.
3. Изабел е запалена по фотографията и свири на пиано.
4. Снимала се е заедно с дъщеря си Лолита в 4 филма – Copacabana (2010), La Vie Moderne (2000), Malina (1991) и Story of Women (1988).
5. Близка приятелка е със звездата от „Сексът и градът“ Ким Катрал.
6. През 70-те години актрисата дели квартира с Изабел Аджани и Кристин Паскал.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
