Майка ми ми казваше: “Когато плачеш, сине, пей песни да ти олекне на душата”, казва световно признатият скулптор Вежди Рашидов
Имам навика на рождения ми ден да си подарявам изложба
В България има нова професия - ласкател
Чувствам душевен уют, когато съм сред изкуство
Семейството е гнездо, където влизаш да се стоплиш
Семейството е гнездо, където влизаш да се стоплиш
- Г-н Рашидов, в навечерието на рождения Ви ден, който е на 14 декември, на 11-ти в четвъртък открихте своя авторска коледна изложба. Защо я озаглавихте „Дървото“?
- Имам навика на всеки 14 декември навръх рождения ми ден да си подарявам изложба, което е като един отчет за изминалата година и следа за следващата, която ще бъде запомнена от определен кръг хора. А това е много важно за един творец - че е жив и активен.
- Вашата Арт галерия на ул. „Симеоновско шосе“ 97к през 2025 година показа най-добрите наши художници, подредихте и произведения в памет на свои колеги. Какво е усещането Ви като галерист и голям творец когато редите и когато изнасяте творбите от изложбената зала?
- Галерията има за цел да показва добри автори, значими за времето си, хора, доказани и присъстващи в създаването на историята за развитието на българската пластична култура. Тя има за цел както да утвърди талантливо младо име, така и да върне от забвение големи български творци, които са основополагащи камъни на нашето съвременно изкуство и на нашето съвремие. Като художник винаги се чувствам в душевен уют, когато живея сред изкуство. А за успеха на галерията голяма заслуга има галеристката Радка Петрова, която не само успешно управлява едно творческо звено, но към всичко, което показва галерията, тя проявява професионализъм и много обич към изкуството. Именно това прави смислена и нужна тази галерия. Тя има пълната свобода да взема решения.
- Как изкуството поддържа човешкия дух и може ли то в смутни времена като днешното да променя ходовете на отделни творчески личности, държавници и други политици?
- Да, живеем във време на изкуствени интелекти и изкуствени хора. Отдавна е отминало времето на силата и на дързостта в битката срещу цели системи, каквато е картината Гуерника на Пикасо, каквито са песните на Микис Теодоракис, каквато е литературата, която винаги е била носител на революционна емоционалност - от Дюма до Емил Зола... Днес като че ли повече отделяме време на безсмисленото, на непознанието и на компютърното поколение, което без никаква емоционалност живее в свой паралелен свят. Път към нищото, път към самоунищожението, по който път се лутаме като изгубени.
- Вие сте съветник на премиера в оставка Росен Желязков по въпросите, свързани с културата. Бяхте и председател на Народното събрание. Искал ли Ви е мнението министър-председателят по въпроси, които обществото не приема еднозначно? Бихте ли дал пример?
- Да, имаме добър контакт, полагам всякакви усилия той да бъде коректно и правилно осведомен за проблеми в културата. Премиерът вече имаше доста срещи както с представители на театрите, така и с музейни работници, читалищни дейци и куп други творци. А за обществото – обществото има право да дава сигнали за своите емоции, но не може да се изявява като управник и да взема мястото на видни експерти или да покрива мнението на експертите. Да ви дам пример – когато някакви глишевци преди години протестираха на Ларгото да оспорват чисто композиционни решения на шестима от най-видните български архитекти, аман от държава, в която всеки е специалист по всичко.
- Съюзът на артистите в България не е доволен от проектобюджета за култура за догодина. Като бивш министър на културата какво е посланието Ви към отделните творчески гилдии в България в този важен момент само дни преди да въведем еврото?
- Еврото не е нищо друго освен обменна парична единица. Проблемите в културата ще продължава да ги има, докато държавата не постигне поне един процент от брутния вътрешен продукт за култура. Но друг е въпросът, че тези средства трябва да бъдат разпределяни правилно. Когато станах министър, започнах да управлявам културата с 98 милиона лева годишен бюджет. В края на всяка година аз съм имал помощта на министър Симеон Дянков. Да не говорим, че всичко в археологията и създаването на нови музеи е благодарение на европейските средства, за които ми помагаха той и министър Лили Павлова и особено премиерът Бойко Борисов. Така министерството на културата усвои много по-голям размер евросредства отколкото едногодишния си бюджет. Днес мога единствено да благодаря на своите колеги министри, които имаха уважение и добро отношение както към моята особа, така и към министерството на културата. А сегашният бюджет на културата е много, много по-голям и всеки добьр администратор може да реши належащите проблеми.
- Наскоро казахте, че идва смяна на поколенията и по-възрастните трябва да приемат това. Това означава ли, че е крайно време да се въведат мандати в политиката като например до 5 години лидер, до 8 години депутат, до 4 години общински съветник и т. н. Или автоматично старите лица, с които до болка сме свикнали, трябва да бъдат пенсионирани?
- Да, смяна на поколенията е имало и ще има, но това е обща фраза. За тази смяна е необходимо по-старите и опитни политици, за които казваме, че старостта е мъдрост, именно те да подготвят млади кадри, които да могат да поемат отговорности сериозно. Така, че тук не става въпрос да се пенсионират едни, за да дойдат други, а следва да се обединят амбициите на младите с опита на старите. За да могат по-младите да вървят успешно но правилния път, но това невинаги се случва и ако продължим да правим случайни хора от протестите облечени във власт, не ни чака добро бъдеще. Примерът е сегашната политическа действителност в държавата. Арогантно безхаберие. В момента също има протест. Всеки протест започва с много чар и с много енергия. Младостта е прекрасно нещо, тя дори понякога не знае защо е там. В младия човек винаги живее един революционер. Но да управляваш държавата, да претендираш за сваляне на властта без да имаш ясна алтернатива, то това е безпътица, която има опасност да доведе държавата до срив и до пълен хаос. А това граничи с безотговорност.
- А кой ще предаде опита си на младите хора?
- За съжаление, в годините не се намериха лидери, за които основната цел да е да поставят след себе си млади и талантливи хора. Хора, които да могат да носят политическа и държавническа отговорност, хора можещи, реализирани в своите професии. Ние бяхме свидетели как около всеки партиен вожд се появяваха отнякъде някакви амбициозни кариеристи, тунеядци, чиято основна задача е да шепнат ласкателства в ушите на своите лидери. Те са били винаги завесата, зад която остават тези млади хора, които трябва да бъдат подготвяни. Какво да се прави - в България има нова професия – професията на ласкателите. Това не води към бъдещето.
- Кой от съветите на майка Ви – народната певица Кадрие Летифова – спазвате стриктно до ден днешен?
- Бях малък, но помня доста неща. Едно от нещата, за които не съм разказвал досега, е изречението, което тя ми казваше когато бях обиден или сърдит: “Когато плачеш, сине, пей песни да ти олекне на душата.“
- Във времена на войни, омраза и противопоставяния какво е за Вас семейството?
- Семейството при всяко положение е гнездо, където влизаш да се стоплиш, да те обгърне обичта на най-близките, да забравиш лошото на деня и да се почувстваш защитен от външния свят. Това е капсулата, която ни зарежда, за да имаме сили да се борим отново с „хищниците“ извън гнездото.
- Каква година Ви се иска да е за Вас лично и за България 2026-та?
- Аз винаги съм искал всяка година да е по-щастлива от предишната за България. За нещастие последните години все по-осезаемо усещам, че от година на година става все по-лошо. И при тази ескалация на недоволство, липсата на бюджет, инфлацията, смяната с евро, която се превърна в добро поле за спекулации, ми подсказва, че ни чака тежка година. Дано да не съм пророк!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
