С Кольо Карамфилов – кръвният брат, на когото е посветена книгата
Наслада и кеф само за ценители е библиофилското издание на „Зелда“ – наистина култовата стихосбирка на Елин Рахнев, която отдавна престана да бъде книга и се превърна в събитие, мания, пълнокръвност, пълноценност... След трите тиража на изисканото томче в бяло се появи „Зелда“ в дървена кутия 50/40. Ювелирните творения в нея са стиховете на Елин, отпечатани с респектиращ по своя обем шрифт, и графиките на деветима художници, респектиращи със своя елегантно-екстравагантен рисунък, вдъхновен от Зелда и гравитиращите й емоции, сред които най-силна е тъгата. Серията е супер тежкарска и, естествено, лимитирана – в 51 екземпляра, гарнирани със специално видео с кадри от „производството“ на бутиковото бижу. За премиерата в София художниците представиха работите си в по-неформалната атмосфера на клуб „Битбургер“. Актрисата Иванка Шекерова хвана микрофона за „Зелда“ по думите на Елин Рахнев. Ева Данаилова изпълни Creep на Radiohead – едно от важните парчета в стихосбирката, чиито ноти красят корицата на изданието с твърди корици със знака на ICU. Струнният квартет Independent добави още щрихи към усещането за музика в „Зелда“. Откъси четоха Явор Борисов от Сатирата, поетесата Димана Йорданова и фенката Габриела Михайлова.
В Пловдив всичко се случи в U Р.A.R.K – галерията на Радост Коцева, която се прочу като арт пристана на неповторимия Кольо Карамфилов. Едва ли някой е забравил, че той и Елин превърнаха в също толкова впечатляващо библиофилско издание и предишната стихосбирка на Рахнев – не по-малко култовата „Канела“. Деветте графики на Кольо към нея отдавна са класика, какъвто е и самият той, разбира се. Цяла България знае, че „Зелда“ започва с посвещението „На Кольо К., който ме разбираше“. /Дори и най-големите оптимисти не вярваха, че след като Карамфилов отлетя към по-горния свят, Рахнев ще успее да се събере в неутешимостта, та „Зелда“ да стигне до публиката./ Елин е оставил книга на мястото, където са положили Кольо. И е сигурен, че томчето още е там и че Карамфилов е прочел стиховете. „Неговата поезия е от най-дашните за изобразяване. Но изреченията на Елин са като дълбок кладенец, в който можеш да потънеш за дълго – излизането е много трудно“, казваше пък Кольо за своя събрат.
Днес колекционерското копие на „Зелда“ включва 9 графики на Веселин Дамянов-Вeс, Васил Колев-Васило, Горан Тричковски, Дарина Пеева, Десислава Унгер, Емануела Ковач, Зоран Мише, Павел Целкоски и Явора Петрова.
„Поезия се пише, само когато леко изтрещиш. Книгата е посветена на всичко онова, което ни липсва днес, но най-вече на лудостта, която ни липсва повече от всичко“, споделя Елин. Всъщност той изтръгва „Зелда“ от сетивата си в продължение на 4 години, тя го балансира сред печал и меланхолия. „Исках тези 40 страници да стигнат до хората от моята кръвна група“, не крие Елин, който – като всеки артист – трудно се побира в себе си. „Много станаха чиновниците в изкуството. Прекалено премерено и пресметливо стана всичко. Поезията е начин на живот - пълно несъгласие с общественото съзнание. Тя е обект на медицината, преди да си се родил. Тя е винаги, когато сърцето излиза на километри от теб. Когато се влюбваш по 4000 пъти на минута. Когато умираш още толкова на час. Тя е принципно умиране", казва Елин Рахнев, за когото най-големият абсурд на този свят е „джимитоморисън издаден от пайнер“. Рахнев е обещал някой изненадващ ден да разкаже своята истина за Кольо Карамфилов - от 1994-а, когато Румен Леонидов ги запознава на изложба, до 7 януари на 2014-а. „Истината за Колето е дълга, може би безкрайна. Истината е, че той бе едно от изключенията на този свят. Истината е, че бе вселенски артист. Истината е, че много хора му се дразнеха, защото беше високо, високо“, категоричен е поетът драматург.
Да припомним, че стиховете и пиесите на Елин, който притежава два "Икара" ("Боб" и "Фенове") и един "Аскеер" ("Тест") са превеждани на 20 езика. "Свалячи" пък разнесе славата му и извън България. Лирическите му сборници "Съществувам", "Развяване на минзухара", "Октомври", "Канела" продължават да вдигат адреналина на изкушените и случайните. Всъщност другото съдбовно спасение за Елин е театърът. Той завърши режисура при Крикор Азарян в НАТФИЗ, но поставя, само когато е влюбен в текста. „Трябва да разпори сърцето ми. Иначе няма смисъл. Така ме е научил Коко“, твърди той. „Честита съпруга“ от афиша на хасковския театър – постановка на Рахнев - през целия сезон се играе и в Народния. Ето и думи от „Зелда“.
...
Където свършват устните ти и започва есента, е последното парче, което слушах. И после многолистната тъга по теб. Мащабната печал по тебе, зелда. В грима ти търсих ранния матис, във роклите ти на пауните нефела, в походката ти новий свет, в дъха ти пяната на моите поеми. Измислих те, за да ме има още тук. Сред гарванова скреж да не изстиват всичките ми вопли. И кожата ти да разлиствам ден по ден. И в залезна тъма да светят римите ми още. През обиците ти да гледам късния гоген, по раменете ти да се изкачвам към небе, простори.
Сега ще се опитам пак да те изпея. Грима ти, кожата, изобщо организма ти. Ще се опитам да те наредяв до най-великата печал в изкуството. От алта в цветовете на матис до черно-бялата лила на морисън, на еймито и другите. Изобщо ще те продуцирам пред света, вселената. Нали и за това съм те измислил, нали един елин
за теб роди се
на 3-и юли 1968-а
в ранните зори.“
...
Напълно фалирах от романтичност. И все повече съм далеч от всеки и от всичко. Вероятно така е трябвало. Това е някаква вътрешна, естествена реакция на клетките ми. Това е процес, до който съм достигнал. Това е многоцветната ми жал по тебе, зелда. И още хиляди неща, които трябваше да споделя с приятели, с човечеството. Но не ми достигна взор. Не ми достигнаха симфонии.
Така и не разбрах защо съм тук. Защо съм мляко пил от прелетни луни. Защо сред гарванова мъх заченах плахите си рими. Отдавна чужд на тоз пейзаж, отдавна невъзможен. Напукал се в съмнения и фобии. Все по-клиничен в своята тъга. Все по-величествен сред нея. Поезийо, ти майко моя мила. Ще ме спасиш ли. Ще ме родиш ли ти отново.Да суча пак от пойната ти легендарна гръд.
Нямам никакво обяснение защо се случи това с мен. Нямам никакво принципно обяснение изобщо за света. Затова мълча. Само искам да изплюя сърцето си далеч от общественици и философи. От възгледи и доктрини. Искам да го загася сред абажура от сълзите ти, зелда. Да го оставя в коридорите на уфици. Това ще бъде моят бунт към всички, които разбират живота. Или поне си мислят, че е така.
Все повече боли. И е студено. Разпадам се и знам, че няма връщане. Това няма нищо общо с поезията, с недоносените есенни листа, които съм възпявал. Това е тотална, радикална, политематична невъзможност да си тук. Пълно несъответствие със всички съответствия. Това е контракция на душата. Това е ято от недопети птици затворени в бутилка. Това е джимитоморисън, издаден от пайнер.
Все по-обемна става тъгата ми. Все повече безпризорно се разлиства навсякъде в организма ми. И това не е поза. Това не
е някакво аристократично стенание. Това си е тъга.Това е цялата ù прелест и перверзия, събрана в мен. Това е цялата ми
невъзможност да започна да се харесвам. Да стана един много радостен чичко на тридневна екскурзияв чужбина. Да обложа с данък акапелата на сълзите си.
Поезийо, ти майко моя мила. Спаси ме. Не ме предавай. По лорка и по уитман бях ти верен. Пресъхват вените. Метален зной нахлува в черепа. Но може би така е трябвало. Във карантията на залези да къпя мръкналото тяло. И пикоча на месечини да пръскам във страдални рими. Това е най-нормалното и естествено нещо за мен. Това е абсолютно всичко, което един елин ще остави след себе си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
