Джингиби от "Демонът на империята" повече разсмя, отколкото възхити
Очаквайте интервю с актьора Веселин Плачков утре в "Стандарт"
"Левски да псува!? Кощунство!". Това бе най-често срещаната реакция на зрителите, напълнили зала 1 на НДК за премиерата на "Дякон Левски". Филмът на Максим Генчев отново раздели обществеността на две.
За едните Апостола е обикновен земен човек, който също има право да си изпусне нервите и да ругае. За мнозинството обаче той е икона, за която човешките слабости и пороци са немислими. А съдбата на поредния режисьор, направил филм за Левски, изглежда предопределена - той ще бъде разпънат на кръст дори само заради куража да посегне към най-почитания символ на нацията.
Съдбата на "Дякон Левски" е поредното потвърждение на тезата, че създаването на филм за Апостола, който да спечели народната любов, е мисия невъзможна.
Всъщност историческата тема не е била никога силната страна на българското кино. Дали защото ни е липсвал Шекспир с готови сценарии, дали защото знаем твърде малко - или по-точно нищо! - за героите си, но всеки сценарист и режисьор се упражнява върху темата, както си иска и според личните си художествени разбирания.
От филмите на средновековна тема ще се запомнят "Калоян", "Ивайло", и, разбира се, "Хан Аспарух". Но пък "Сватбите на Йоан-Асен" за повечето зрители са коктейл от екзистенциализъм и пресевдовизантийски кич.
Колкото по-напред се идваше във времето, толкова по-добре започна да изглежда всичко -"Време разделно", екранизациите по Дядо Вазов и Захарий Стоянов, "Иван Кондарев" и, разбира се, "Мера според мера". Въпреки че и за този период от историята ни не липсваха ексцентрични експерименти като "Свобода или смърт" с истерично разсъбличащите се Ботеви четници. Антифашистката тематика няма да я коментираме - тя бе просто добросъвестна художествена илюстрация на учебника по история на БКП.
Ако се върнем към Левски, май най-успешен се оказва първият опит. Той е от далечната 1933 година и е дело на бащата на родното кино Васил Гендов. Лентата се казва "Бунтът на робите" и е първият български говорящ и музикален филм. Васил Гендов е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля. Оператор е Минко Балкански. "Този филм е химн на българския дух", твърди приживе Гендов, който затъва в заеми, за да направи филма.
Появата на екрана на първия филм за Левски е съпроводена с куп перипетии. Най-унизителното за Гендов е ултиматумът да бъдат изрязани цели сцени заради недоволството на турското посолство. Премиерата на поокастрената лента на 2 октомври 1933 г. в "Модерен театър" обаче преминава при огромен интерес. Салоните са пълни, а Гендов и актьорите са на върха на славата. Политиката обаче отново се намесва и след нота на турското посолство филмът е свален от екран.
Почти 40 години по-късно, през 1971 г., с големи амбиции и надежди тръгва сeриалът "Демонът на империята". Негов режисьор е Вили Цанков, филмът е по сценарий на Стефан Дичев. Въпреки чудесния актьорски състав лентата повече разсмива, отколкото изпълва с възторг публиката.
Така за поколенията остава най-вече култовата реплика "Джингиби, къде си?" на Георги Калоянчев, превъплатен в ролята на онбашията Ибрахим ага, който отчаяно се опитва да залови Апостола (Илия Добрев). Оттам нататък Джингиби стана дежурен прякор за човек, който умееше да се покрива. Така в казармата бяхме кръстили и нашия ротен командир.
В годините след десети ноември се помни опитът на режисьора Димитър Шарков от 2003 година. Неговият филм "Тайната вечеря на Дякона Левски" е телевизионна адаптация на едноименната пиеса на Стефан Цанев. В главната роля на Левски е Даниел Цочев, партнират му звезди като Васил Михайлов, Стоян Алексиев, Валентин Танев, Доротея Тончева, Николай Урумов и Владимир Пенев. И този опит обаче не се радва на голям успех.
За да постави за пореден път въпроса защо е толкова трудно да бъде екранизиран Левски.
Безспорно Апостола е влязъл в съзнанието на българина като един почти неземен библейски мъченик, аскет и пророк. На месия, дошъл да ни избави от робството и да поеме греховете ни на бесилото край София. Но пък дори за Христос се появиха великолепни филми.
Засега обаче предизвикателството да се направи хит на екрана за Левски остава мисия невъзможна. Поне до следващия опит.
БНТ пуска рубрика всеки понеделник
От 23 февруари БНТ започва излъчването на 5-серийна рубрика, посветена на Васил Левски. Уникалният формат "Имам да ти казвам нещо" търси изгубената връзка между поколенията, през разказа за живота на Дякона. Всеки понеделник в минутите след 7 часа, в рамките на сутрешния блок "Денят започва" зрителите ще проследят срещата между един баща - Андрей Захариев (водещ на История.БГ) и неговия 10-годишен син - Андрея Захариев. Разговорът между тях се развива около въпросите - как се става човек лъв, какво събира Левски и Исус, защо още не можем да настигнем някои от идеите на Апостола.
Андрей Захариев е доктор по философия, изследовател на световната история, пее възрожденски песни и пише есета. Но в тази документална поредица той ще се изправи пред трудните въпроси на своето дете.
Лицето на "По света и у нас" и "БНТ Такси" Спас Кьосев за първи път влиза в ролята на режисьор. Оператори са Атанас Атанасов и Мартин Велчев, Вяра Китанова е асистент-режисьор, а Албена Колчакова - продуцент. "Имам да ти казвам нещо" се реализира по идея на Райчин Генов.
"Форматът пита дали съкровището, което търсим, в крайна сметка, не е скрито именно в домашното ни огнище. Нашият проект се опитва да подскаже, че общото ни бъдеще зависи най-вече от отношенията по между ни, от вниманието, което си обръщаме, от уроците на времето, които се предават от баща на син", казва Спас Кьосев.
Пропагандата изтри човешките му черти
Проф. Божидар Димитров
Да се направи филм за Васил Левски не е невъзможно, но е трудно и рисковано начинание. Авторите му винаги ще бъдат силно оспорвани, защото всеки от нас си има своя представа за Апостола. В националното съзнание веднага след Освобождението пропагандата е изградила един стереотип за Левски като за някакъв средновековен аскет просто защото няма никакви други модели. Образ, изчистен от всички нормални човешки черти, на когото са чужди алкохолът, цигарите, жените и всички останали мислими и немислими обикновени слабости. И който на 100 процента се е посветил на една кауза - възстановяването на българската държава.
И затова и до ден днешен все още се вторачваме с умиление за отчетените грошове за кафето и маслините, а не на това, че Левски е най-успешният български политик в ново време. Защото само пет години след гибелта му неговата цел е реализирана - българската държава е възстановена. Всички след него се провалиха - и тези, които се опитаха да постигнат границите на Санстефанска България, да не говорим за следващите, които искаха да построят комунизма. А днес не знам дали политиците ни въобще имат някаква национална идея.
Тато спрял сценария на Радой Ралин
Режисьорът на "Дякон Левски" Максим Генчев твърди, че е искал с лентата си да сбъдне и мечтата на покойния Радой Ралин. Приживе поетът сатирик написва сценарий за игрален филм "Аз съм Левски". Проектът е готов през 1974 година, отзивите на критиците са повече от хвалебствени. Тогавашното държавно обединение "Българска кинематография" обаче отказва да заснеме филма. Официалната версия е, че така и не дошло разрешение от Централния комитет на БКП. Според легендата лично Тодор Живков сложил кръст на проекта.
Даже казал в тесен кръг, че Левски не е лъжица за всяка уста. Според близки до Радой причината е, че властите са го смятали за политически неблагонадежден.
Сценарият също доста притеснил партийните велможи. Героичността и бунтарството срещу установения ред на Апостола можели да послужат за лош пример сред тогавашните младежи по отношение на комунистическия строй.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
