Улиците на стара София носят спомена за по-различна България в романа по реални събития „Реките на времето“ от Евгения Кръстева-Благоева /“Сиела“/. В малко позната светлина читателите ще видят някои от най-важните личности от началото на века. Впечатляваща семейна история, която обхваща някои от най-болезнените години за България през XX век, вдъхновява дебютната творба на авторката. В следосвобожденска България невидимите нишки на времето събират съдбите на два рода, преживели Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, както и ужасите, сполетели „бившите хора“ в лагерите „Белене“ и „Куциян“. А пътищата им се преплитат с тези на някои от най-славните личности като Димчо Дебелянов, полковник Владимир Серафимов – освободителя на Родопите, цар Борис III, Димитър Талев, Владимир Димитров-Майстора, Елин Пелин и други.
Базиран на редица реални спомени и документи от семейството на авторката – включително и непубликувания роман на дядо ѝ „На белия кораб“ – „Реките на времето“ е емоционален и дълбок разказ, в който всяка история е истина.
Заслушана в тихата песен на стария часовник, една жена решава да запечата тиктаканията му върху белия лист. А с тях и болката, и щастието на няколко поколения от предците си. От срещата на безпаметно влюбен войник с любовта на живота му, през ветровития хаос на войната и лагерите на комунистическия режим. От омнибусите, глъчката на София от началото на века, трамваите, заведенията и старите улички до еднопосочния влак с крайна дестинация „Белене“. Място, чийто ужас оставя траен отпечатък върху съдбата на фамилията. Срещите и разговорите със самия Димчо Дебелянов, който блесва като звезда и също така бързо угасва. А шапката му и до ден днешен остава при семейство Голомехови – като безмълвен знак, че там неспокойната душа на поета за кратко намира дом.
Неслучайните случайности на съдбата - като портрета на дядото на писателката Никола Кръстев от „Белене“, нарисуван с молив върху опаковка на колет от друг лагерист, открит 60 години след смъртта му. Сякаш изтъкан от черно-бели кадри на стар лентов апарат, пред читателя се подрежда споменът за цяло поколение, съумяло да запази и пренесе непокътнати своите ценности към бъдещето. „Реките на времето“ е много повече от разказ за съдбите на два рода. Вплетено сред страниците на романа е колективното минало на националната ни памет, по чиито брегове всеки българин ще открие частица от себе си.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
