Берлин. Голямото кино е живо и продължава да изненадва, шокира и пленява публиката - това показа 64-тото издание на "Берлинале". В продължение на десет дни в германската столица елитът на международната гилдия разкри накъде върви седмото изкуство и кои са проблемите, вълнуващи човечеството във второто десетилетие на ХХI век. Няколко теми доминираха на тазгодишното киносъстезание: детството, насилието, алчността, религията, сексът.
В центъра на съвременното кино определено стоят децата. Те са не само бъдещето, но и най-уязвимата част на обществата, особено в сегашните времена на криза. Една трета от конкурсните филми пряко се вглеждат и представят различни съдби и гледни точки. Абсолютният фаворит на повечето кинокритици - "Момчешки години", отличен със "Сребърна мечка" за режисурата на Ричард Линклейтър, беше най-пълният и задълбочен разказ за детството и съзряването. Сниман в продължение на 12 години, този своеобразен експеримент спечели симпатиите не само с прекрасното актьорско присъствие на двамата млади главни изпълнители, които порастват пред очите на зрителя, но и със завладяващата простота на разказа. Филмът показва, че животът със своите обикновени трудности и перипетии може да бъде вълнуващ и интересен и без внасянето на изкуствен драматизъм чрез събития като заболяване от рак, смяна на пола или внезапна смърт при катастрофа - обичайните "двигатели" на сюжета в лошото арт кино.
Въпреки че се провежда винаги в навечерието на Свети Валентин, като цяло "Берлинале 2014" демонстрира пренебежение към романтичното и сантименталността. На екрана премина нашият свят такъв, какъвто е: брутален, жесток, непредсказуем, объркано търсещ себе си. Отличеният със "Сребърна мечка" за сценарий немски филм "Носенето на кръста" (на Ана и брат й Дитрих Брюгеман, който е и режисьор на лентата) показва драмата на 14-годишна девойка, която дълбоко страда сред бурята от връхлитащи я противоречиви емоции. Филмът надниква чрез 14 епизода, заснети със статична камера, в душата на това младо момиче, разкъсвано между естествените потребности на възрастта си и ултрастрогото католическо възпитание. В духа на най-добрите образци на режисьори като Ханеке ("Бялата лента") и Зайдъл ("Раят: вяра") значително по-младият Дитрих Брюгеман показва по драстичен начин последиците от религиозния фундаментализъм.
Китайският "Черни въглища, тънък лед" (реж. Дяо Цзинан), който получи "Златната мечка" за най-добър филм и наградата за мъжка роля на Лиао Фан, осветлява драматизма на съвременното битие. Под формата на мрачна детективска история той разкрива тайните на жестокото китайско всекидневие. Присъждайки това отличие, "Берлинале" доказа, че остава политически най-ангажираният кинофестивал, който сериозно говори за най-болните проблеми.
И въпреки че състезанието на фестивала стартира с "Грандхотел Будапеща" (реж. Уес Андерсън) - гран при на журито - предпочитанията и наградените в някои категории, се оказаха резултат по-скоро на извънхудожествени сметки. Доста трудно може да се мотивира наградата на Ален Рене за новаторство и откриване на нови перспективи в киноизкуството с филм ("Да обичаш, да пиеш и да пееш"), който стилистично, а и като тематика повтаря познати и много по-добри предишни негови творби. Изненадваща беше и "Сребърната мечка" за женска роля на Хару Куроки в японския "Малка къща" (реж. Йожи Ямада) - приятно разказана история за живота на селско момиче, което работи в Токио през 40-те години като прислужничка в японско семейство. Много трудно може да се говори за изключително постижение на фона на толкова силни женски характери и сложни превъплъщения в цяла поредица от филми.
Но в крайна сметка фестивалът все пак е не само състезание, но и празник на киното. За това говори и новият рекорд от над 330 хиляди продадени билета за близо 2000 прожекции на 409 филма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
