Слънце, свобода и хумор на корем за участниците
За първи път се срещнах с Вихрони Попнеделев през 1983. Един приятел ме заведе в неговия курс за подготовка на кандидат-студенти за Художествената академия в квартал "Хаджи Димитър". В контролирано артистичните стойности на соца това, в което внезапно се озовах, беше прекалено. Изведнъж попаднах в експанзивна маскарадна вихрушка като подход на обучение по рисуване, пластично изграждане и мислене. Всичко това поднесено в бурен спектакъл с безкраен водопад от хумор. Падна ми шапката! Беше зашеметяващо. В тоя ден разбрах, че това е моят учител. Бях сигурен, че ще стана художник, но общо взето играта ще бъде на живот и смърт.
Познах. Бях ученик на Вихрони от 1983 до 1989 година. Беше весело, но и с пределни натоварвания по рисуване, живопис и композиция, които изискваха много работа, енергия и концентрация и от двете страни. Преподавателят и учениците се раздаваха като на футболен мач от английската Висша лига.
Сега, след пауза от 27 години, пак имах шанса да вляза в същия пищен и цветен арт филм. Този път (вече) професор Вихрони Попнеделев ме покани от 10 до 20 август на пленера в Долно Камарци в "Арт център Вихрони". Сега катраненочерния щръкнал мустак на Рони вече го няма, но очите са същите разпалени въгленчета, които гледат прострелно, почти винаги весело и дяволито, само понякога адски буреносно гневно, но много закратко.
Бяхме седем, в началото колеги, към края вече и приятели. Всичко пак като едно време.
Шеметно, работно, волно, цветно, импресионистично.
Вкусни ястия и пиене за всички. Кой колкото иска и може да носи. Свобода, слънце, лято, пищна природа и арт. И двамата колеги от Париж, които бяха в групата, бяха очевидно очаровани от цялата безметежност.
В края на пленера наредихме изложба от създадените творби. Силни работи, общо хомогенно високо ниво, което става при осигурени условия за работа и силна мотивация на авторите. Явно беше спазен и петдесетият постулат на Пол Сезан за успешна работа на художника пленерист: И да няма лаещо куче в съседния двор.
Кошмарът на "прехода" поне за една седмица остана някакво далечно ехо, направо изчезна.
Бяхме не тук и не сега.
В нещо като Екс ан Прованс.
Реакции
Попаднах в естествена природна среда с артистична атмосфера. Благодаря на домакините - истински големи художници - Вихрони и Ади, които знаят да ценят личното творческо пространство, знаят как да създадат уют за работа и приятелска атмосфера.
Мими Добрева
--------------
Фантастичен пленер. Красива природа и талантливи хора. Благодаря на домакините за невероятно топлото отношение.
Аня Корнеруп-Банг, Париж:
------------
Вихрони и Ади са художници, които харесвам, и това ми беше достатъчна мотивация, за да бъда на този пленер.
Гълъб Гълъбов
-----------
Рисуване, разходки в планината, общи вечери с много смях, разговори, спомени създаваха хубавото настроение за по-дълъг престой. Синьото небе, лозницата в двора, хвърлените сенки по земята, огромния орех до ателиетата за работа създаваха и спокойствие, и радост, и възторг! Пак бих се върнала там с удоволствие, благодаря ви приятели!
Стефка Аройо
--------------------
Изминалите дни за мен отлетяха неусетно и пълноценно. Всеотдайните и прекрасни домакини създадоха неповторима творческа атмосфера, за която всеки би ни завидял. Срещата с талантливите ми нови приятели ме обогати и осмисли пленерните дни. Благодаря!
Маргарита Барганска
-----------------
Радвам се на приятелите, които ни гостуват, и се надявам, че се чувстват добре.
Аделина Попнеделева
---------
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
