Славка Бозукова:Диалогът на агросектора с властта е закъснял, но нужен

Единствените два позитивни сигнала, които бяха изпратени в тази предизборна кампания, бяха, че думата диалог влезе необратимо в политическия им речник, каза главният редактор на Стандарт

Славка Бозукова:Диалогът на агросектора с властта е закъснял, но нужен | StandartNews.com

На дискусиите на "Стандарт" през миналата година – и на Великденския, и на Коледния форум, бизнесът нееднократно предупреди, че положението ще ескалира.

Това припомни главният редактор на Стандарт Славка Бозукова при откриването на форума на "Стандарт" Да! На българската храна". 

Тя припомни  откога започна възходящият ход на цените – от пандемията и войната в Украйна. Всичко това доведе до ситуацията, която продължава и днес – търси се виновник. Всекидневно сме свидетели как се посочват с пръст едни или други оператори по веригата – производители, преработватели, а най-често – търговците.

Какво трябва да се направи? Ето какво каза още госпожа Бозукова:

Уважаеми министър Стоянов,

Уважаеми заместник-министър Джиков,

Уважаема г-жо Кукушева, г-н Чорбаджийски,

Уважаеми представители на изпълнителната власт,

на бизнеса, на академичните среди, 

Уважаеми представители на политическите сили,

Скъпи Приятели,

Да направиш национален форум с тема като днешната в Страстната политическа седмица, 5 дни преди изборите, когато зърнопроизводители блокират границата, а животновъди, овощари и зеленчукопроизводители са в стачна готовност,  не е най-лесното нещо.

Истината е, че селското стопанство днес задава дневния ред на държавата. Производители недоволстват от ниските изкупни цени, преработватели – от високите цени за суровините, търговците са обект на най-мащабните проверки – и от БАБХ, и от КЗП, и от НАП, и от КЗК. Не по-малък е гневът на потребителите, на хората, които заради двойно по-високото увеличение на храните у нас в сравнение с Европа, са принудени  да не могат да си купят дори най-необходимото.

Правим дискусията, защото имаме и опита. Изградили сме и доверие помежду си.

Самият факт, че се събираме вече 17 години в навечерието на най-светлия християнски празник – Великден, тук, на това място, е достатъчно показателен, че тези срещи са полезни за всички вас – от малкия земеделски производител, до най-голямата асоциация. От най-малкия магазин до най-голямата търговска верига. Успехът на този форум е, че отдавна се е превърнал в гласа на бизнеса. Но и нещо повече – превърнал се е в трибуна за разговори между бизнеса и властта. Колкото и инфарктни понякога да са тези срещи, в крайна сметка се намира решение. Не винаги, разбира се,  е било най-доброто. Но поне е било консенсусно.

Затова, нека да разглеждаме днешната дискусия точно така – като закъснелия, но крайно необходим диалог между всички представители на аграрния сектор с властта.

Тук акцентите са два -  защо е закъснял и с коя точно власт.

Защо е закъснял?

Закъснял, защото тук, на дискусиите през миналата година – и на Великденския, и на Коледния форум, бизнесът нееднократно предупреди, че положението ще ескалира.

Нека набързо си припомним откога започна възходящият ход на цените – той започна с възстановяването след пандемията не само у нас, но и по целия свят, след като срещу щетите от затварянето на държавите бяха изсипани огромно количество „хеликоптерни“ пари.  Ралито на цените се засили след избухването на военния конфликт в Украйна, който доведе до рязко поскъпване на суровините и енергията.  След това мерките на централните банки с повишаването на основния лихвен процент обраха част от „хеликоптерните“ пари и поуспокоиха ситуацията. Но докато в повечето страни от ЕС инфлацията падна под 10% в първите месеци на 2023 г., у нас се задържа на двуцифрени стойности – 16% през февруари. Разбира се, процентите при храните, особено при някои от тях, бяха в пъти по-големи.

Всичко това доведе до ситуацията, която продължава и днес – търси се виновник. Всекидневно сме свидетели как се посочват с пръст едни или други оператори по веригата – производители, преработватели, а най-често – търговците.

А докато чакат кой ще изтегли Черния Петър, зърнопроизводителите  продължават да губят заради евтиното украинско зърно, птицевъдите се сблъскаха с евтиния внос пак оттам. Агнетата отново прииждат от Северна Македония, даже и от Испания. Какво сега да изберат потребителите – по-скъпото родно производство, за подкрепят производителите ни, или по-евтиния внос?

Това е дълъг разговор, който бизнесът отдавна иска да проведе с властта.  

С  коя обаче власт?

Тук стигаме до основната криза – а именно политическата. Спомням си как министър Явор Гечев на Коледния ни форум обясни каква трябва да е държавната политика – и по отношение на измененията в Стратегическия план за земеделие, и по отношение на промените в субсидии за българските фермери, и по отношение на подкрепата за малките, за младите, но  завърши с думите – за това трябва да има единна държавна позиция, с широка политическа подкрепа. Накрая завърши с надеждата, че това ще направи редовното правителство.

Сега, три месеца по-късно, какво се оказа. Служебният кабинет вади кестените, политиците продължават да се замерват с обвинения, браншовите асоциации тръгнаха самостоятелно към Брюксел, за да търсят решение на проблемите си. Някой производител да е получил помощ по Стратегическия план, по Плана за възстановяване и развитие?  Много от тях даже не са наясно какво трябва да запишат във формулярите за помощта си за догодина по ОСП.     

Единствените два позитивни сигнала, които бяха изпратени в тази предизборна кампания, бяха, че думата диалог влезе необратимо в политическия им речник. И че всички политически сили откроиха за свой приоритет – развитието на българското производство и гарантирането на продоволствената сигурност. Дали това са само предизборни обещани или не, затова сме поканили представители на политическите сили, с категоричен шанс за влизане в парламента.

Но тъй като вятърът на надеждата за новия кабинет още не е задухал и шансовете служебните министри да си останат на местата не са намалели съществено, те са главните  действащи лица в дискусията днес. Още повече, че основният приоритет, който кабинетът обяви още в началото, бе за мерки срещу високите цени. Факт, е, че сме свидетели както двусмислени мерки, но е и факт, че сме свидетели и на по-ниски тези дни. Къде успяха и къде не?

Отговорите от зам. министъра на земеделието Георги Събев.

Той работи  ще се опита да се включи също по няколко от темите - липсата на кадри и инвестициите в технологии и дигитализиране на процесите.

Министър Никола Стоянов също не е за първи път на наша дискусия, но пък аз първи път е като министър. Разбира се, той ще  представи националната информационна платформа, ще даде последна информация ще има или не надценки и задължителни ли ще бъдат те. Но от него очакваме да каже още нещо. И това е големият ключ за спиране на инфлацията и обедняването – а именно какъв е инвестиционния климат и къде се намира земеделският сектор в него.  По темата ще чуем изказванията и на господин Гълъбов, шефът на БАЕЗ, и на Бойко Таков, шеф на агенцията за малки и средни предприятия.

Какви са първите резултатите след мащабните проверки на БАБХ, КЗП, НАП . Ще чуем от първите хора в институциите там - д-р Иван Шиков, Стоил Алипиев и Борис Михайлов.

С цялото това представително участие и от страна на властта – настояща и бъдеща, и от бизнеса, и от академичните среди, а и от нас – журналистите, няма как да нямам очаквания за напрегната, но и ползотворна дискусия. Така че в края й, който ще е към 16 часа, надявам се да можем да излезем с няколко общи приоритети, нещо като обща резолюция от срещата, която да внесем в парламента и да помогнем на политиците в общия диалог.

Завършвам, както обикновено, с цитат, изречен от Оскар Уайлд още преди век и половина, който не само е актуален днес, но може да послужи и като мото на срещата ни.

„В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо”.

Пожелавам успех на дискусията!

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай