Безупречният Стив Лукатър и вълшебникът Дейвид Пейч бяха героите на вечерта в "Арена Армеец"
Шестица от "Тото"-то - това беше неделя вечер за верните поклонници на великата банда. Качество от най-висока класа. Щедра и безупречно поднесена музика, каквото и Шерлок Холмс не може да открие. Всъщност "Арена Армеец" нямаше стени - всеки се движеше в свой свят под звуците на класиците. И като на вълшебно килимче върху китарата на Стив Лукатър - един от най-великите китаристи на всички времена, печелил 5 "грамита".
Двойно подсигурена за незабравим концерт и свирене по учебник беше сцената - на ударните Шанън Форест, на перкусиите Лени Кастро.
На пианото Дейвид Пейч, а на кийбордите Стив Поркаро. Само един с китара - Стив Лукатър, но какъв! Като не забравяме и Дейвид Хънгейт на баса - стар познайник на групата, който сега смени починалия през март Майк Поркаро.
Стив толкова фино и нежно настройваше със струните си кръвоносните ни артерии, така щото да потече здравословен рок към всички части на тялото. С обемистата си глава, в ореол от синьо-черна къдрава грива, впити черни дънки и пъстра риза - като цветовете на китарната му муза, той беше нещо като героя на вечерта. В "Тото" всички са великолепни музиканти и пеят прекрасно. При това - с лекотата на най-големите. Всъщност нямаше конкретен фронтмен - пееха и свириха вокалът Джоузеф Уилямс, Стив, живата легенда на пианото Дейвид Пейч. Той пък е и голям актьор на всичко отгоре. Беше със запазената си марка - цилиндър, който го правеше съвсем да изглежда като магьосник. Група, която диша в ноти като организъм.
Тяхната музика не е лесна за разказване. Тя е усещане, преживяване и приключения. Докато слушаш солата на Лукатър, можеш да си представяш карибски залив, как се любиш върху пясъка или просто колко си всемогъщ.
Корифеите са на турне по повод 14-ия им албум, озаглавен "Toto XIV". Затова се чуха и повечко нови парчета. Публиката аплодира Running Out of Time, Burn, I Won't Hold You Back и много любимата Hold the Line. Щом чу познатите звуци, народът пощуря и се разпя. Беквокалистката Джени излезе напред и се включи активно. Гласът на Джоузеф Уилямс беше висок, ясен и прекрасен.
Дейвид Пейч излезе пред пианото си за Stranger in Town и влезе в ролята на фронтмен.
Стив Поркаро, третият брат от фамилията, изпя много впечатляващо Takin' It Back.
За тези, които имат по няколко висши познания по китара, беше солото, кавър на Little Wing на The Jimi Hendrix Experience.
Уважението към публиката звездите изразиха по различни начини. Лукатър разказа как като гимназисти свирили в гаражите и мечтаели за хит, за турне, а сега всичко това се случва - 40 години по-късно. "За което благодаря на вас! Ако ви нямаше, и ние нямаше да сме тук", откровен беше чаровникът.
Малкият финал беше с Rosanna - кой не знае Розана, кой не е чувал за нея! Стив и Джоузеф пяха заедно, а публиката не знаеше къде се намира от кеф. И след края уж обърнаха гръб. Ама кой ще ги пусне без "Африка"! И те се върнаха - но малко ни изпързаляха с On the run, та да се поизпотим още малко от чакане. И ето я и нея. Дейвид Пейч - той я написва с покойния барабанист Джеф Поркаро - реди: Hurry boy, it's waiting there for you, It's gonna take a lot to take me away from you..."
Всички си сложиха цилиндри, които после хвърлиха към публиката.
Своя звезден миг и безупречно соло на перкусиите имаше Лени Кастро. Получи се дълга и красива версия на песента, а Джоузеф Уилямс крещеше на публиката: "София, България, вие сте фантастични". Макар да имаше 7-8000 верни почитатели на бандата и залата да не беше съвсем пълна. Ясно е, че това не е музика за всяко ухо и няма как да препълни залата.
Дейвид Пейч написа във Фейсбук: "Убийствено шоу в София, България. Посветих "Големите надежди" на Крис Скуайър. Почивай в мир, мой музикални братко". Така той и всички останали почетоха басиста на "Йес", който почина в събота вечер. На 7 август тази година "Тото" и "Йес" трябваше да имат общ концерт.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
