Четвъртък,

Балдуиновата кула и невярната царица. Легендата

От: СТАНДАРТ -
A
A
A

Кои са Чудесата на България, които са емблема на страната ни пред света?

ВИЖ ОЩЕ: Царевец настигна Перперикон. Гласувай за Чудесата

По повод 10-ия юбилей на кампанията „Чудесата на България” СТАНДАРТ предложи на вас – нашите читатели, заедно да изберем топ 10 на Чудесата на десетилетието. И така още веднъж да отдадем заслуженото признание на онези символи от богатото ни културно-историческо, които ни карат да се чувстваме горди.

ВИЖТЕ 20-ТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И ГЛАСУВАЙТЕ: Избираме Чудесата на десетилетието

ГЛАСУВАЙ ЗА ЧУДЕСАТА НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО ТУК

Подбрахме 20 знакови обекта, които са се превърнали в любими дестинации и очакваме да направите избора си за ТОП 10. Критериите, по които сме подбрали обектите са няколко: извършена реконструкция и консервация, социализация и дигитализация, приходи от туристически услуги, включване в регионален маршрут, допълнителни атракции.

ВИЖ ОЩЕ: Стига чудесии! Идва книгата Легенди за Чудесата

Пак по повод юбилея „Стандарт” за първи път събра легендите за Чудесата на България в уникално издание. Вълшебните приказки за крепости, манастири, природни феномени, съкровища и културно-исторически атракции излизат в луксозна книга "40 легенди за Чудесата на България" до десетина дни. Тя е специалният ни подарък, за всеки, който се абонира за СТАНДАРТ през 2021 г.

Днес ви представяме една от легендите за Царевец:

Балдуиновата кула и невярната царица. Легендата

 

Високо над стените на крепостта Царевец във Велико Търново се извисява кула. Народът я нарича Балдуиновата. Вече седем столетия с нея е свързана тъжна легенда за невярна българска царица и смъртта на красив рицар от времето на Търновското царство.

 

 

Твърди се, че в нея е бил затворен и намерил смъртта си латинският император Балдуин Фландърски, който бил пленен от българския цар Калоян след битката при Одрин през 1205 г. Тази легенда е описанa и от Алберик - средновековен каноник и хронист на Първия кръстоносен поход.

 

 

България просперирала по време на управлението на цар Иваница. Заради снажната му осанка гърците го нарекли Калоян. Царят печелил всяка година по една битка. Присъединявал към България стратегическите вражески крепости. В един от боевете дори успял да плени самия император Балдуин от Фландрия - прочут воин, смятан за непобедим.

 

 

Царят уважавал смелостта и на своите, и на враговете си. Затова вместо да посече победения, заповядал да го затворят в една от кулите на крепостта, но да се отнасят с него като към доблестен воин. Пазачите го наблюдавали как всеки ден стои до зидовете, с ръце на гърдите, загледан с мъка към своите земи.

 

 

Още един човек внимателно изучавал воина - българската царица. Тя била самотна, защото царят по цял ден или уреждал делата в държавата или водил битки с маджари, гърци и латинци.

 

 

Царицата не сваляла поглед от красивия воин. За разлика от българите, косите му били руси, а тежки къдрици падали по широките му рамене. Лицето му било изпито, но сините му очи били дълбоки и тъжни, винаги горди. Когато Балдуин отместил поглед от необятната гледка и се вторачил в царицата, сърцето й спряло. Оттогава мислите й се връщали само към сините очи на рицаря. Дни наред нямала покой, докато най-сетне решила да пристъпи съпружеската и царската клетва, и да му предложи свободата и сърцето си. Изчакала една от безлунните нощи, преоблякла се в дрехите на прислужницата си и влязла при Балдуин. Признала любовта си и му обещала винаги да е до него.

 

 

Той я гледал смаян, а после отговорът му