Даренията на местните хора
В края на 50-те години на XX век започва промяна, която пренаписва съдбите на цели общности. През 1959 г. стартира изграждането на язовир по поречието на река Тунджа – проект, предназначен да осигури вода за напояване на плодородните земи в района. Решението обаче има висока цена. За да се появи язовир Жребчево, от картата на България трябва да изчезнат три села – Жребчево, Запалня и Долно Паничарево.
На местните жители е даден срок да напуснат. Те са принудени сами да разрушат къщите си, за да използват материалите повторно, и да започнат живота си отначало на друго място. Хората се разпръсват из страната, но споменът за родното остава жив. Единственото, което никой не се осмелява да разруши, е църквата в село Запалня – храм „Св. Иван Рилски“.
Църквата е построена през 1895 г. (по някои данни още в периода 1891–1892 г.) местните жители. Всеки участва с каквото може – едни даряват земя, други работят по строежа, трети осигуряват икони и средства. Храмът е издигнат на най-високия хълм като символ на вярата и общността. През 1923 г. той е напълно изографисан, а на стените му са изписани имената на 32 местни жители, загинали във войните – още едно свидетелство за паметта, вплетена в неговите зидове.
Съдбата на иконите, камбаната и олтара
Когато идва моментът на изселването, хората успяват да спасят част от най-ценните църковни вещи. Иконите са изнесени, част от олтара е пренесен в Копринка и Гурково, а камбаната намира нов дом в Твърдица. С нея е свързано обещание, което се спазва до днес – тя да бие всеки път, когато човек от потопените села се пресели в отвъдното. Така, макар и далеч от родното място, камбанният звън продължава да свързва поколенията.
През 1965 г. язовир Жребчево е окончателно завършен, а селата официално са заличени. От Запалня остават два знака – църквата „Св. Иван Рилски“ и паметна плоча край гробището с надпис: „Село Запалня, заселено XV в., изселено 1962 г.“. Един от най-силните образи от това време е този на свещеника Драган Стойков, който отказва да напусне селото и остава там до 1966 г., дълго след като останалите жители са си тръгнали.
До храма се стига с лодка
Днес, десетилетия по-късно, историята на потопените села продължава да живее чрез останките, които водата не е успяла да скрие напълно. Църквата се извисява самотно сред водите на язовира и се е превърнала в един от най-разпознаваемите и въздействащи символи на това място. Нейната съдба се мени с нивото на водата – през пролетта, когато снеговете се топят и валежите се увеличават, тя частично потъва, а през лятото отново се разкрива и позволява достъп пеша. В периодите на високи води до нея може да се стигне само с лодка, което превръща посещението в истинско преживяване.
Язовир Жребчево се простира на над 25 000 декара и е третият по големина в страната по площ. Разположен между Средна гора и Стара планина, той впечатлява и със своята природа. Бреговете му са силно разчупени, с множество ръкави и заливи, които създават разнообразни и привлекателни кътчета.
Условия за водни спортове
Районът около язовира се е развил като популярна дестинация за отдих. Изградени са вилни зони и почивни бази, които предлагат добри условия за туризъм, риболов и водни спортове. Язовирът е предпочитано място за риболовци, а ежегодно тук се провеждат състезания по кану-каяк и други водни активности.
Наред с това мястото привлича и все повече фотографи и пътешественици. Тук посетителите не търсят само красива природа, а среща с историята – тиха, но силна.
Под спокойната водна повърхност на яз. Жребчево лежат спомените за цели села, а над нея продължава да се извисява една църква – като знак, че паметта може да оцелее дори и тогава, когато всичко останало изчезне.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
