Осоговската планина пази своята тишина, история и легенди далеч от масовия туризъм
В България има върхове, които отдавна са влезли в символния ни пантеон. Сред тях са Мусала, Ботев и Вихрен. Но има и други, по-тихи и по-сдържани, които пазят своята слава далеч от масовите потоци. Такъв е връх Руен. Той е най-високият в Осоговската планина (2251 м) и е разположен точно на границата между България и Северна Македония. От него се откриват хоризонти към Рила, Пирин и Витоша, а на запад при ясно време се различават планини отвъд граничната линия. Руен е не просто географско място, а естествен мост. Той е връх, който съчетава природна красота, историческа памет и тиха легенда.
Меките склонове на планината, която не обича шум
Руен е първенецът на Осогово и заема почетно място сред най-високите върхове на България. Величината му не е свързана с отвесни улеи и драматични пропасти. Това е планина на полегати била, закръглени височини и дълги тревисти склонове. Именно тази „тиха“ морфология дава на Осогово особен характер. Тук няма масов туризъм, няма лифтове и високопланински хижи, а пространството принадлежи на гората и вятъра. Географски планината е част от Осоговско-Беласишката група и образува естествен рид между долините на реките Струма и Вардар.
Осогово като цяло е планина на вододелите. Изворите по нейните склонове захранват десетки потоци и малки реки, които се събират към Струма и към Вардар. Над горската граница се разстилат обширни пасища, които в късна пролет разцъфват с минзухари и иглики, а в разгара на лятото ухаят на риган и мащерка. През есента, когато буковите пояси изгорят в охра и керемидено, меките гърбове на Осогово добиват почти средиземноморска светлина, което е друг образ на същата тиха планина.
Пътеки през гори, сезони и граници
Маршрутите към Руен от българска страна са няколко и позволяват различни по трудност преходи. Класическият подход започва от хижа „Осогово“ над Кюстендил. Пътеката първо навлиза в букова гора, после излиза по открити ръбове и след поредица от плавни изкачвания достига високите пасища под върха. В добро темпо преходът е в диапазона на целодневна разходка, без технически трудности, но с немалка дължина. Това е типичният „осоговски марш“, в който крачките се равняват по ритъма на вятъра. Популярен е и изходът от местността „Трите буки“. Това е курортна зона с хижи и пътища, откъдето до върха се достига за около четири часа.
От македонска страна към върха водят следи от Крива Паланка и от Осоговския манастир „Св. Йоаким Осоговски“. Пътеките са по-слабо маркирани, но бележат същата логика на изкачване: дълги траверси през гори и поляни, после излизане по открито било. Този трансграничен характер прави изкачването на Руен особено изживяване. Вървите по пътеки, които на места се докосват до самата граница, и усещате как планината не признава административни линии.
Сезоните в Осогово рисуват различни лица на същата планина. Пролетта започва бързо. Още в края на април по слънчевите склонове тревата зеленее, докато сенчестите улеи още пазят „езици“ от стария сняг. Лятото е благодатно за дълги преходи. Горещините в ниското се смекчават по билото и често следобедният бриз носи прохлада. Есенните дни са стабилни и ясни, с чиста видимост на десетки километри. Зимата около Руен е сезон за подготвени планинари. Снегът се задържа дълго по високите била, ветровете често изравняват следите, а денят е кратък и изисква точна преценка.
Историята, скрита в Осогово
Осогово е планина на убежище. Така звучи и най-разпространеното тълкуване на името й. През османския период горите тук са давали прикритие на хайдути и по-късно на революционни чети. В началото на XX век, в годините около Илинденско-Преображенското въстание, ридовете на Осогово са били сцена на преминаване, укрития и преследвания. След Междусъюзническата война през 1913 г. планината се оказва и граница, каквато до остава и до днес. Тази граница не е само политическа, тя е и културна. В Осогово се срещат говори, обичаи и предания от двете страни.
Духовната врата към северните склонове е Осоговският манастир „Св. Йоаким Осоговски“. Това е обител край Крива Паланка с корени от XI–XII век. Според преданието отшелникът Йоаким се усамотил в тази планина, а на мястото на пещерата му по-късно възникнал манастир. Днес комплексът обединява старинна малка църква и по-голям храм от XIX век, живописно сгушени сред сенките на горите. Манастирът отдавна е място за поклонници, но и естествен изходен пункт за туристи. От него започват пътеки към високото било и към самия Руен.
Легендите допълват тази памет. Името „Руен“ в старобългарския език означава „червенеещ, сияен“. То е намек за начина, по който склоновете се обагрят в пурпур при изгрев и залез. Местни разкази припомнят истории за оброци по билата и за събирания, на които се е молело за дъжд и плодородие. Преданията за хайдути и комити също са част от фолклорната география на Осогово - планина, в която бягството и свободата често са вървели заедно.
Цветя, зверове и птици
Осогово е „тиха“ като ландшафт, но изненадващо богата по природа. Букът владее средните пояси и дава онзи кехлибарен цвят на есента. По-високо се появяват смърч и бял бор, а над горската граница започват тревисти била, по които вятърът чертае вълни. През юни поляните са пълни с цветове - звънки камбанки, жълта тинтява, а билките са навсякъде. Жълт кантарион, мащерка, риган и маточина растат щедро. През късно лято има малини, къпини и боровинки, които правят пътеките още по-сладки.
Животинският свят е представен от сърни и елени по по-спокойните склонове, дива свиня в горите и по-рядко срещаната кафява мечка, която използва дълбоките дерета. Вълк и чакал се появяват епизодично, а язовец и дива котка оставят следи по меките пътеки. Над всичко това кръжат грабливи птици. Мишелов, сокол скитник се среща рядко, а царският орел е гост на миграция. По здрач бухали и улули отекват по доловете. Това обаче не е парк със сензационни видове. Силата на Осогово е в баланса и в усещането за непрекъснатост на живота.
Климатът е умеренопланински. Летните дни са меки и подходящи за дълги преходи, с чести следобедни облаци и кратки бури. Есента е суха и зряла. Зимата е ветровита и снежна, което изисква екипировка, опит и внимателно планиране на маршрута. През пролетта водите са пълноводни и мостчетата по пътеките са истински острови над бързеите. За фотографите най-добрите месеци са септември и октомври, когато има ясни дни, дълги сенки и кристална видимост.
Кюстендил и планината
Кюстендил е естественият градски „пристан“ на Осогово. Познат в античността като Пауталия, градът дължи славата си на изобилните минерални извори. Именно те са довели до създаването на римските терми, чиито следи личат и днес, и са продължили живота си през Средновековието и Възраждането в култура на бани и лечебни курорти. Минералната вода тук е част от ежедневието - от старите градски бани до модерните балнеолечебни центрове, а планината е естественото й продължение. Това е комбинация от отдих и движение, която прави региона уникален.
Над града, на хълма Хисарлъка, стои крепост, която напомня за римско–византийското минало и пази горския пояс в подножието на Осогово. Оттук започват много от разходките на кюстендилци – към поляни за пикник, към гъбарски и билкарски места, към зимни пътеки за снегоходки. В самата планина, в зоната на „Трите буки“, през студения сезон работят малки ски-писти, а през лятото се развива лек планински туризъм. Има семейни хижи, къщи за гости и ферми, които предлагат местни продукти. С името на града са свързани и прочутите череши, символ на плодородието на кюстендилския край, който дължи част от силата си на близостта до планината.
Когато гледаш към безкрая
Финалът, както често става в планината, е тишина. На връх Руен вятърът говори кратко, а хоризонтите се подреждат на слоеве. Няма нужда от големи думи. Един граничен камък, малка пирамидка, могат да напомнят, че границите са човешки условности, а планината е обща. Който е стъпвал тук знае, че Осогово е за онези, които търсят простор без шум, сезонен ритъм без суета и истории, които се разказват полугласно. Това е като молитва, която оставяш сред дърветата и взимаш със себе си обратно към града.
Уточнение: Снимките са от Фейсбук профила на Иван Радулов
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
