Уникално археологическо откритие в Плиска хвърля нова светлина върху ранносредновековната история на България. Екип археолози, ръководен от доц. Андрей Аладжов, попадна на златен пръстен-печат и рядка монета от времето на хан Омуртаг – находки, които вероятно са принадлежали на самия владетел.
Откритие в сърцето на Първата столица
Археологическите проучвания, проведени в района на Плиска, разкриват изключителен обект – основите на огромна дървена сграда, разположена източно от известната каменна арена на града. По думите на доц. Андрей Аладжов, постройката е заобикаляла арената от три страни и е заемала площ от около четири декара.
„Сградата е била внушителна, с конструкция, напомняща тази на Крумовия дворец. Смятаме, че е била временна резиденция, издигната след опожаряването на Крумовия дворец от византийския император Никифор I през 811 година,“ обяснява Аладжов.
Според него новата постройка е била изградена при управлението на хан Омуртаг (814–831 г.), докато се възстановявали каменните дворци в Цитаделата.
Златна монета и царски печат
При разкопките на дървените основи археолозите попадат на две безценни находки. В една от ямите е открита златна монета на византийския император Теофил (829–842 г.), изключително рядка и отсечена в малък тираж.
„На лицевата страна е изобразен самият император, а на реверса – синовете му Михаил и Константин. Знаем, че този Михаил е същият, който по-късно покръства Княз Борис I,“ уточнява доц. Аладжов.
Монетата, поставена в основите на сградата, подсказва, че постройката е имала особено значение – вероятно дворец или резиденция на владетеля.
Пръстенът на Омуртаг
Истинската сензация идва от друга яма, в която екипът намира златен пръстен-печат с изображение на владетел.
„Намерихме златен пръстен с лице във фас, носещо малка диадема. От двете страни висят перпендули – типичен елемент от владетелската иконография. За съжаление няма надпис, но стилът и изработката са изключително прецизни,“ казва археологът.
Според екипа пръстенът-печат е принадлежал на висш владетел, а всички данни сочат, че това може да е бил самият хан Омуртаг.
„Така ни се иска да вярваме. Още повече, че той е известен като ханът строител – владетел, който възстановява и изгражда нови дворци, укрепления и мостове,“ допълва доц. Аладжов.
Археологически принос и историческо значение
Откритието е от огромна научна стойност. То не само допълва знанията за архитектурата и държавната организация по времето на Омуртаг, но и свидетелства за високото ниво на златарството и символиката на властта в Първото българско царство.
Според специалистите подобен пръстен е уникален за българската археология – изработен от чисто злато, с прецизна изработка и характерни детайли, които го доближават до императорските печати на Византия.
Плиска отново разкрива тайните си
Плиска продължава да бъде една от най-богатите археологически територии в България. Всяка година разкопките добавят нови щрихи към познанията ни за величието на ранната българска държавност.
„Тези находки показват, че в Плиска животът не просто е продължил след разрушенията от 811 година, а градът отново се е издигнал като център на власт и култура. Това е и посланието на Омуртаг – строителят, който възстановява България след бурите,“ обобщава доц. Аладжов.
Златният пръстен от Плиска може да се окаже най-ценният символ на българската държавност от IX век – пряка следа от ръката на владетеля, който превърна руините в нова столица.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
