Калиакра е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в югоизточната част на Добруджанското плато.
Полуостровът е вдаден на 2 км навътре в морето. Тук гнезди аристотелевият корморан и могат да се наблюдават делфини.
Брегът при нос Калиакра е клифов тип, отвесните скали се спускат 70 метра надолу до морето. Скалите представляват твърд сарматски варовик и конгломерати, споени с глина, богата на железни окиси, които дават характерния червеникав оттенък.
Заливът, образуван от нос Калиакра, представлява много добро убежище при буря за минаващите оттук кораби.
Най-ранните населения на носа датират от 4 век пр.н.е., когато областта е била населявана от тракийското племе тиризи. Те дават и първото му име - Тиризис.
Античният географ Страбон, описвайки Калиакра, казва, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. Той криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени още при походите срещу Персия.
В елинистичната епоха по-навътре към сушата е била построена втора крепостна стена, а в римско време тракийската крепост е разширена. През 341 - 342 година се дострояват кръгли кули, има вече външен и вътрешен град. Във втората половина на 4 век още по-навътре от края на носа е изградено трето укрепление с 10-метрови стени, дебели 2,90 м. При археологически разкопки, извършени през 20 век, на Калиакра са открити останките на антични и раннохристиянски некрополи.
През 513 г. край Калиакра се разразява битка между въстаналия военачалник Виталиан и византийския император Анастасий I. През 7 век настъпва упадък, защото славяни и прабългари не са проявили интерес за заселване на това място.
Най-голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на 14 век, когато е столица на Карвунското княжество (деспотство) на българските владетели Балик и Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена и областта Добруджа, което е турското произношение на името му.
През 1393 - 1394 г. Карвунското княжество става едно от последните български владения, които попадат под османско владичество. В старите турски законници Калиакра се споменава като пристанище с митница Килагра или Челигра бурун.
Най-известната легенда е за 40-те български девойки, които завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Една от тях била Калиакра, на която е кръстен носът. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск, наречен "Портата на 40-те девици" в тяхна памет.
Друга легенда е за Свети Никола, покровителят на моряците. Светецът бягал от турците. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис. На това място по време на турското владичество е имало и дервишки манастир, за когото се твърдяло, че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук. Малък нос северно от Калиакра носи името "Свети Никола".
Калиакра е една от първите защитени територии в България, обявен за природен резерват през 1941 г.
На север от Калиакра се намират две малки влажни зони - Болата и Тауклиман ("Птичия залив"). Тук гнездят интересни водолюбиви птици - малък воден бик, малък гмурец, патици.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
