Историята е първият избор в моето образование и затова имам афинитет към културно-историческото наследство, казва министър Иван Иванов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Полети с балон, съчетани с преживявания във виртуална реалност, ще свързат България и Сърбия
- Туристически влак с нулеви емисии ще върви между Хераклея Синтика и Кожух
- 3D визуализация на тракийската гробница „Мишкова нива“ по сътрудничеството с Турция
- Фокусът на пограничните програми е подкрепата за малкия и среден бизнес
- Целта е не само да се посещават Чудесата, а а те да се превръщат в цялостен туристически продукт, който носи добавена стойност за местната икономика
- Културното наследство трябва да бъде част от стратегическото градско планиране
- Важен подход е адаптирането на старите сгради в нови пространства
- Министър Иванов, Чудесата на България - огромното културно-историческо и природно богатство на страната ни, освен всичко друго, са и ресурс за развитие на регионите. Кои са програмите на МРРБ, по които общините, бизнесът и неправителствените организации могат да развиват културно-исторически атракции?
- Културно-историческото и природното богатство на България са не само гордост, но и мощен двигател за просперитет на регионите. Затова сериозна подкрепа за развитието на културно-исторически обекти и туристически маршрути се осигурява чрез програмите с европейско финансиране, които МРРБ управлява. Това са Програма "Развитие на регионите", както и програмите за европейско териториално сътрудничество - ИНТЕРРЕГ, които са част от европейската политика за териториално сближаване. България участва в пет трансгранични програми - със Сърбия, Северна Македония, Турция, Гърция и Румъния, както и в няколко многонационални програми, като програма "Дунавски регион" и програма "NEXT Черно море". Всички те дават възможности за развитие на общините, бизнеса и неправителствени организации.
По Програма "Развитие на регионите" 2021-2027
са предвидени близо 150 млн. евро за опазване, модернизация и популяризация на нашите културни ценности. Тя подкрепя инвестиции в инфраструктура и оборудване за културни организации, реставрация на обекти, дигитализация на културни ценности и създаване на ключови регистри. Освен това стимулираме развитието на дребномащабна инфраструктура и мерки, които превръщат културните забележителности в живи атракции - от туристически пътеки и екотуризъм, до събития. Всички тези проекти се реализират чрез интегрирани териториални инвестиции, които се разработват в партньорство между общини, НПО, културни институции и бизнеса.
ВИЖ ОЩЕ: Чудесата на България: Там, където е сърцето
По процедура Подкрепа за интегрирано градско развитие
в 10-те градски общини - основни центрове на растеж, са подадени 7 проектни предложения с насоченост към културно-исторически атракции, за които са в ход процедурите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. А други 12 проектни идеи по процедура "Подкрепа за интегрирано градско развитие в 40 градски общини" на база одобрени проектни концепции за интегрирани териториални инвестиции са в процес на оценка.
По програмата за трансгранично сътрудничество със Сърбия
вече са договорени и се подготвят за изпълнение над десет проекта, насочени към възстановяване на исторически обекти, изграждане на туристическа инфраструктура и създаване на нови атракции. Те включват консервация на крепостта Калето в Монтана и развитие на музейните пространства в Пирот. В Чипровци ще бъде реновирана експозицията в Историческия музей и ще се създаде 3D център за дигитализация на културното наследство. Във Вършец ще бъде възстановен Фолклорният читалищен център. Във Видин и Княжевац ще се изгражда интегриран велосипеден маршрут, свързващ природни и културни забележителности, а в Кюстендил ще бъде създаден приключенски парк край Хисарлъка. Община Георги Дамяново предвижда да създаде трансграничен център за занаяти с изложбени зали и виртуални симулации. Един много атрактивен проект ще предложи иновативен туристически продукт - полети с балон, съчетани с преживявания във виртуална реалност.
Също толкова активно се работи по
програмата ИНТЕРРЕГ България - Северна Македония
В рамките на проектите, които се подготвят за изпълнение, ще бъде възстановена Емфиеджиевата къща в Кюстендил, ще се изградят нови изложбени пространства и ще се използват дигитални технологии за интерактивни преживявания. В Хисарлъка ще бъде изграден приключенски парк, а в село Смоличано - туристическа инфраструктура край водопад Св. Анна. В Благоевград ще се изгради дигитален планетариум с панорамна тераса и еко пътека, а в Разлог - нов парк с вело алея и зона за планинско колоездене.
Петрич ще въведе туристически влак с нулеви емисии, който ще свързва Хераклея Синтика, Кожух и други знакови места. В Гоце Делчев и Сандански също се предвиждат подобрения на туристическата инфраструктура, включително модернизация на Летния театър. В Белица и Якоруда ще се изградят нови алеи, паркови съоръжения и спортни игрища. Тези примери ясно показват как културният туризъм се комбинира с иновации, дигитализация и устойчиво развитие.
- Какво предвижда програмата за сътрудничеството с Турция?
Предстои реализацията на редица значими проекти и на пограничния район с Турция
Сред тях са ремонт и създаване на достъпна среда в къща-музей "Байловата къща" в Средец, реновиране на сградата на бившия районен съд в Поморие за създаване на "Дом на културата и традициите", както и реставрация на обекти в археологическия комплекс "Аква Калиде" и античната крепост Русокастро. В местността Петрова нива в Странджа ще бъде възстановена музейно-експозиционна сграда. В Елхово ще бъде обновен Етнографско-археологическият музей с интерактивни експозиции, а в рамките на съвместен проект Община Харманли ще възстанови и социализира Герганина чешма - туристическия обект "Изворът на Белоногата".
ВИЖ ОЩЕ: Чудесата на България - 15 големи успеха!
Историческият музей в Малко Търново ще организира нова експозиция и 3D визуализация на тракийската гробница "Мишкова нива" в отделна музейна зала чрез интерактивни аудио-визуални презентации, 3D прожекции и моделиране. В Ямбол предстои реставрация на Брунековата къща, възстановяване на Часовниковата кула и на Конския трамвай в Ямбол. Това са проекти, които не просто съхраняват историята, а я правят достъпна, жива и привлекателна за местни общности и туристи.
До месец септември се предвижда да приключи оценката на качеството на пълните проектни предложения по одобрените
30 концепции по програмата за трансгранично сътрудничество с Гърция
Съвместните проекти предвиждат мерки за рехабилитация и консервация на културни и исторически обекти, разработване на съвместни туристически маршрути, включващи природни, културни и/или исторически забележителности, както и обучителни и информационни кампании за популяризиране на културното и природно наследство. Ще бъдат създадени дигитални платформи и мобилни приложения, посветени на културно-исторически туризъм и др.
Основната цел на подкрепата в рамките на Интегрирана териториална стратегия по
програмата за сътрудничество с Румъния
е финансиране на интервенции в различни допълващи се сектори, като туризъм, опазване на природното и културно наследство, подкрепа на местния бизнес, услуги и др. Обединяващото звено е развитието на европейски туристически велосипеден маршрут Евро Вело 6 на българска и румънска територия. В оценка са 41 проектни концепции, след което предстои подаване на пълни проектни предложения.
Всичко това е възможно благодарение и на активното участие на местните власти, музеите, читалищата, туристическите организации и бизнеса. И с приоритет продължаваме да насърчаваме и подкрепяме такива сътрудничества, защото вярваме, че културното наследство не е просто минало - то е ресурс за бъдещето на регионите.
- Инициативата Интеррег дава огромни възможности, особено в пограничните райони. По нея могат да кандидатстват общини, неправителствени организации, дори музеи. Достатъчно позната ли е програмата и какви проекти получават финансиране по нея?
- Програмите са добре познати сред общините и неправителствения сектор, особено в граничните райони.
Към момента фокусът на трите програми е подкрепата за малкия и среден бизнес, която включва финансиране за услуги и продукти, свързани с устойчив и културен туризъм, дигитализация, рекламни и маркетингови дейности, зелени решения, участие в тематични фестивали и трансгранични инициативи.
Финансиране на съвместни инициативи в сферата на културата и устойчивия туризъм се предвижда и по програмата с Гърция под формата на директна подкрепа за микро, малки и средни предприятия.
- Един от големите проблеми, свързани с Чудесата на България е инфраструктурата до и около обектите. Ако няма път и паркинг, няма туристи. Какви стъпки в тази посока предприема МРРБ?
- Точно това е
силата на интегрираните териториални инвестиции
те не финансират само отделни обекти, а цялостни решения. Освен реставрация и консервация, Програма "Развитие на регионите" (ПРР) подкрепя изграждането на необходимата инфраструктура около туристическите забележителности. Това могат да са туристически пътеки, паркинги, зони за отдих, посетителски центрове, указателни табели, дори малки магазини или заведения, които създават комфорт за посетителите. Финансира се и съпътстващата техническа инфраструктура. Така местата не просто се посещават, а се превръщат в цялостен туристически продукт, който носи добавена стойност за местната икономика.
- Кампанията "Чудесата на България", която тази година навършва 15 години бе надградена с мисията Бранд България - модерният разказ за култура, туризъм, иновации и младите таланти и то не само на национално ниво, но и на регионално. Кампанията създаде над 15 регионални бранда. Като министър на регионалното развитие какво за Вас е Бранд България - Мадарският конник, розата, съкровищата на България и съвкупността от цялото това многообразие?
- Историята е първият ми избор в моето образование и затова имам афинитет към културно-историческото наследство - древни паметници, храмове със запазени невиждани стенописи, разкрити съкровища, такива, които сега се проучват, а вероятно и много все още неоткрити. Мадарският конник отдавна е символ на България и началото на държавността ни и съчетано с популярността на българската роза и богатото културно-историческо наследство е солидна основа за по-нататъшното популяризиране на България по света.
Кампанията "Чудесата на България" е наистина полезна
и благородна инициатива, която вече петнадесет години последователно работи не само за представянето и популяризирането на българските природни и културни богатства, но тя променя начина и отношението и на младите българи към нашето общо наследство.
- Интегрирането на културното наследство в новата модерна и енергийно неутрална градска среда е един от европейските приоритети, свързани с климатичните промени и развитието на градовете. Какви препоръки бихте дал на кметовете?
- Интегрирането на културно-историческото наследство в контекста на съвременното устойчиво градско развитие изисква балансиран подход между опазването на автентичността и въвеждането на иновативни решения.
Да запазим автентичността, но и да гледаме смело напред - това е предизвикателството
Културното наследство трябва да бъде част от стратегическото градско планиране. От тази гледна точка за обектите и ценностите на територията на общините е необходимо да се направи по-детайлен анализ и оценка за влиянието и рисковете на климатичните промени. На следващ етап това следва да се отрази при планирането и прилагането на мерки за подобряване на енергийните характеристики на тези обекти, като се проучват и иновативни възможности - например възможности за намаляване на енергийната консумация без да се нарушава архитектурата или историческата стойност.
Важен подход е и адаптирането на старите сгради в нови пространства - възстановяване на обектите и трансформацията им в културни, социални или икономически пространства - галерии, изложбени центрове, образователни центрове, иновационни хъбове, пространства за провеждане на социални и културни прояви. Възстановяването и социализацията на такива обекти ще даде възможност и за насърчаване на туризма в конкретните територии чрез увеличаване на посещенията и популяризиране на историческите ценности. По този начин освен реставрация на културното наследство ще се придадат и нови добавени функции на историческите обекти. Така те оживяват, създават социална стойност и стимулират туризма.
Не бива да се подценява и ролята на гражданите. Когато местните общности участват, проектите се превръщат в истински успешни. Добрата практика в Европа показва, че успешните трансформации на стари и неизползвани сгради в модерни пространства се случват именно чрез активно включване на местните хора.
Всичко изброено дотук е в духа на принципите и ценностите на
инициативата на ЕС Нов Европейски Баухаус
която насърчава устойчиви, приобщаващи и красиви решения, запазващи многообразието на местата, традициите и културите.
В основата на такива проекти следва да бъде архитектурната среда й например изграждане, обновяване и преустройство на сгради и обществено достъпни места, видяна през призмата на кръговостта, въглеродната неутралност, опазването на културното наследство и възстановяването на пространства в градски или селски райони. Затова и Програма "Развитие на регионите" дава приоритет на проекти, изпълнявани в съответствие с принципите и ценностите на Новия Европейски Баухаус. В тази връзка, не на последно място, като
препоръка към кметовете
искам да обърна внимание и да ги насърча активно да търсят различни инструменти в рамките на европейски мрежи и инициативи, които да подкрепят такъв тип идеи. Ключовото е, че освен финансова подкрепа, такива инструменти предоставят също обучения, експертна подкрепа и дават възможност за запознаване с добри практики.
- Социалното и икономическо неравенство между регионите в България остава основен проблем за страната ни. Сред главните причини за това от една страна е недобрата свързаност, от друга - недоброто използване на местните ресурси за развитие. Какви са политиките на МРРБ?
- Регионалното развитие не е самоцел, а ключ към по-доброто бъдеще на всеки български гражданин. Нашата цел е да изградим жизнени, силни и устойчиви региони, като намалим различията и използваме максимално потенциала на всяка територия. За постигането ? беше необходима промяна в начина, по който се планира и реализира регионалното развитие. Необходима е и
по-добра териториална координация на секторните политики
- всяка секторна политика трябва да се запознае с териториалната структура, проблеми и потенциал на съответната област, да оцени териториалните ефекти от действията си и да определи връзките с други сектори и региони.
Затова МРРБ въведе интегрирания териториален подход - нов модел, който поставя местните специфики в центъра на политиките. Вместо да подкрепяме отделни населени места или сектори, ние инвестираме в свързани мерки, които отговарят на нуждите и потенциала на конкретните територии. Ключов фактор тук е сътрудничеството - между институциите, местните власти, бизнеса и гражданите.
В този контекст Програмата "Развитие на регионите" играе водеща роля.
Ключов фактор за успеха е ролята на местните власти - на регионално и общинско ниво. Регионалните съвети за развитие, а за десетте големи града - общините, с участието на местните заинтересовани страни, избират приоритетите, концепциите и проектите, които ще преобразят техните региони и територии. По този начин се гарантира, че инвестициите са съобразени с конкретната специфика на всяка територия, използват в максимална степен нейните ресурси и водят до по-добра свързаност, по-висока конкурентоспособност и намаляване на социално-икономическите различия между регионите. Това е
пътят към намаляване на неравенствата
- не чрез универсални решения, а чрез политики, които разбират и развиват уникалните ресурси на всяко място.
- За да могат повече българи да се докоснат до Чудесата на Варна, е необходима магистрала "Хемус". Какви са последните новини за нея?
- Продължава изграждането на първите три участъка на магистрала "Хемус", които са от пътен възел "Боаза" до връзката с път тт-35 Плевен - Ловеч. Етапите на завършването им са различни, като дейностите се изпълняват едновременно и по трите отсечки. Участъкът Боаза - Дерманци ще бъде готов към края на август. С цел безопасност на пътуващите и живущите в района пускането му ще бъде забавено до завършване на основния ремонт на третокласния път Дерманци - Плевен. А прогнозният срок за приключване на участъци 2 и 3 e през 2027 г. На различни етапи е подготовката на участъците, за които засега няма издадени разрешения за строеж.
Несъмнено доизграждането на магистрала "Хемус" ще донесе редица ползи - както за хората, така и за бизнеса. Необходимостта от нея е ясна за всички от години -ще създаде не само по-добри условия за придвижване в Северна България, но и предпоставки за нови производства и услуги. Затова възобновихме работата по "Хемус" още от началото на мандата на това правителство и полагаме максимални усилия за довършването ?.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
