Чудесата на България

Акад. Васил Николов: “Стандарт” събуди любовта на хората към миналото ни

Опазването на богатствата трябва да бъде национален приоритет

Акад. Васил Николов: “Стандарт” събуди любовта на хората към миналото ни

Опазването на богатствата трябва да бъде национален приоритет, казва откривателят на първата европейска цивилизация акад. Васил Николов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

– Акад. Николов, дни преди големия спектакъл „Чудесата на България“ тече гласуване за Чудо на годината в агенция „Стандарт“. Провадия–Солницата е в челната тройка. С какво това откритие промени представите ни за културното наследство на България?

- Отдавна е ясно, че късната праистория на днешните български земи – източните и централните Балкани – е изключително интересен период. През последното десетилетие успяхме да работим по-широко и задълбочено, а резултатите потвърдиха тезата, че именно тук се е зародила първата европейска цивилизация.

Проучванията показаха, че още около 5600 г. пр. Хр. на Балканите – от Тесалия до Карпатите и от Черно море до Централните Балкани – се развива голяма културна общност.

С идеята за ролята на готварската сол в човешкото общество започнах проучвания край Провадия през 2005 г. и се оказа, че именно там, при Мировското солно находище, е възникнало най-старото производство на сол в Европа. Така се появява първият солодобивен център на континента.

Около 4600 г. пр. Хр. вече можем да говорим за промишлени количества сол, а Провадия–Солницата се превръща в монополен производител на вещество, жизненоважно за човека и животните. Солта се превръща в първите „пари“, а търговията с нея поражда богатство и социална диференциация.

Благодарение на това се ражда сложна социална структура по долното течение на Провадийската река и край Варненските езера – там, където по-късно се появява Варненският халколитен некропол с най-старото обработено злато в света. Това е първото йерархично общество в Европа, познаващо наемния труд и укрепените селища.

За съжаление, тази ранна цивилизация загива вследствие на климатични промени, но оставя изключителен отпечатък в европейската праистория.

– Наблюдава ли се ръст на посещенията в Провадия-Солницата през последните години?

- Да. Още от началото на проучванията през 2005 г. нашият екип си постави за цел да направи Солницата достъпна за хората. Така се роди Денят на отворените врати – всяка година на 22 септември. През тази година събитието съвпадна с Дните на европейското наследство и посетителите надхвърлиха 2000.

Отделно в Историческия музей в Провадия има постоянен екскурзовод, а от тази година обектът е отворен целогодишно.

С помощта на предприятието „Провадсол“ и община Провадия беше изградена инфраструктура – чакълиран път, голям паркинг и зона за посетители. Туристите стават все повече – идват хора от България, Румъния, Полша и Германия. Много млади семейства водят децата си, което е особено важно – те трябва да знаят колко древна и богата е историята на нашите земи.

– Кои са най-значимите открития в Провадия–Солницата?

- На първо място – технологията за производство на сол, чрез която хората са успели да отделят ненужните примеси и да получат „сладка сол“. Това е изключително постижение за епохата.

Второто голямо откритие са три последователни отбранителни системи – масивни каменни стени от затворен тип, последната от които няма аналог в Европа и Средиземноморието за V хил. пр. Хр.

Имаме доказателства и за двуетажни и дори триетажни къщи, което е невероятно за това време. Всичко това показва наличието на сложна социална организация, разделение на труда и далечна търговия. Провадия–Солницата дава безценна информация за развитието на късната праистория на Европа.

– Как според Вас инициативата „Чудесата на България“ повлия върху отношението на хората към културното наследство?

- Няма друга институция – а аз смятам, че „Стандарт“ е именно такава – която последователно и с такава отдаденост да популяризира културното и археологическото наследство на България. Това е дейност, която би трябвало да бъде част от държавна стратегия, но за съжаление такава липсва.

Кампанията „Чудесата на България“ запълва тази празнина – тя разбужда духа, насочва вниманието на обществото към нашите археологически богатства и показва, че опазването им трябва да бъде национален приоритет.

България е сред страните с най-богато археологическо наследство в Европа, но няма последователна политика за неговото управление. „Стандарт“ успява да събуди интереса и любовта на хората към миналото ни – и това е безценно.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай