Аналинз на Георги Вулджев за www.tavex.bg
Миналия четвъртък, на 1-ви юни, президентът на САЩ Доналд Тръмп обави, че страната му ще се изтегли и няма да ратифицира Парижкото споразумение за климата, поне в сегашната му форма и ще търси нови, по-изгодни условия. Другите големи световни лидери обаче отвърнаха, че клаузите на договора не подлежат на предоговаряне. Към този момент изглежда вероятно изтеглянето на САЩ да е перманентно. С това си действие Тръмп взе може би най-важното решение като президент на САЩ до този момент. Реакциите на медии, експерти и политици не закъсняха и бяха оглушителни и предимно негативни. Доста се говори за потенциалните последствия върху околната среда, но малко се акцентира върху икономическите и финансови аспекти на решението на Тръмп.
Основен аргумент, който Тръмп изтъкна когато обяви изтеглянето на САЩ от споразумението бяха потенциалните отрицателни икономически ефекти, които биха последвали от неговото прилагане. Ключово обещание на президентската кампания на Тръмп бе запазването и създаването на нови работни места в САЩ, поради което е логично, че той се опитва да изкара страната си от споразумение, което много вероятно ще доведе до по-нисък икономически растеж и загуба на работни места.
Парижкото споразумение предвижда въвеждането на голям брой нови и по-стриктни регулации и данъци, както и допълнителни държавни харчове за "зелена" енергия. Комбинацията от такива политики със сигурност би довела до по-нисък икономически растеж и по-малко работни места. Щатите биха били задължени да намалят емисиите си на парникови газове до поне 26% под нивата през 2005 г., което би имало осезаем отрицателен ефект върху икономиката на САЩ.
Според изследване на американската фондация Херитидж, ако САЩ бяха приели споразумението, то в резултат на неговите регулации, разходите за електричество биха се повишили значително, както за индустрията, така и за домакинствата. Годишните разходи за електричество на едно американско домакинство биха нарастнали с между 13% и 20%. Освен това, Америка би загубила около 206 000 работни места в промишлеността до 2040 г. Като цяло опитът да се редуцират емисиите на парникови газове чрез това споразумение се очаква да струва поне 1% от световния БВП, или около 600 до 750 млрд. долара на година.
Освен всичко посочено по-горе, някои от най-големите икономически конкуренти на САЩ като Китай, всъщност биха извлекли сравнително предимство от Парижкото споразумение. То предвижда развитите световни икономики да дарят 100 млрд. долара, за инвестиции в "зелена" енергетика в по-слабо развитите страни по света. Китай се категоризира именно като такава страна, което означава, че според клаузите на договора САЩ трябва да субсидират държавата, която по думите на самия Тръмп е най-големият им конкурент и заплаха за американските работни места. Логично е, че той не би искал да подкрепи такова споразумение.
Ефектите от това решение на Тръмп върху икономиката на САЩ и финансовите пазари най-вероятно ще са позитивни, поне в средносрочен план. Всички тези допълнителни разходи, които биха били породени от регулациите, предвидени в Парижкото споразумение сега няма да обременят американските домакинства и бизнес, което ще позволи по-високо ниво както на потребление, така и на спестявания и инвестиции. Финансовите пазари в САЩ вече отчитат решението на Тръмп като ясен позитив, поне засега.
На 1-ви юни след речта на Тръмп борсовият индекс "Dow Jones" скочи с 20 пункта и приключи деня на рекордно високо ниво от 21 142,82 пункта. Това беше първият ден от 1-ви март насам, през който този индекс затвори на рекордно високо ниво. Индексите S&P500 и NASDAQ също затвориха деня на рекордно високи нива. Най-печеливши от решението на Тръмп вероятно ще са промишлените и енергийните компании в САЩ, и по-конкретно тези концентрирани в конвенционалната енергетика – петрол, въглища и подобни. Така че може да се очаква, че цените на акциите на тези компании ще се покачват поне в краткосрочен план.
Липсата на по-сериозни регулации срещу производителите и доставчиците на конвенционална енергия означава, че пазарният дял на "зелените" енергийни компании ще расте значително по-бавно. Съответно, акциите на тези компании най-вероятно ще тръгнат надолу.
Същевременно, доларовият индекс (който измерва движението в стойността на щатския долар спрямо кошница от валутите на най-големите търговски партньори на САЩ) падна рязко след речта на президента. Финансовите пазари вероятно очакват, че отказът на Тръмп да ратифицира Парижкото споразумение ще доведе до по-голяма изолация на САЩ както в дипломатически, така и в търговски план, което ще доведе до по-ниско търсене за долари по-света.
В крайна сметка, средносрочните ефекти от решението на Доналд Тръмп да изкара САЩ от Парижкото споразумение за климата най-вероятно ще са положителни за американската икономика. Дългосрочните ефекти е много по-трудно да бъдат прогнозирани. Например няма как на този етап да се предвидят ефектите от неглижирането на климатичните промени върху икономиката на САЩ, ако допуснем, че научните аргументи и данни на страните, ратифицирали споразумението са валидни и акуратни. В близките години обаче, изборът на президента Тръмп да изкара страната си от това споразумение най-вероятно означава, че икономиката на САЩ ще расте по-бързо и ще спечели конкурентноспособност спрямо всички останали държави (почти цял свят), които са на път да въведат по-строгите емисионни регулации.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
