Сряда,

Субсидиите след 2020 г.- ябълката на раздора в земеделието

От: Даниела Казанджиева, снимка Агрозона -
A
A
A

Земеделският бизнес да се обедини в камара, която да защитава интересите му, националният план за развитие да се обсъди с всички браншове, настояват фермери 

Как ще се развива земеделието в Евросъюза след 2020 г.? Темата за Общата селскостопанска политика /ОСП/ е сред най-дискутираните в последните години, но основните акценти в нея все още не са ясни. Предстоят избори за нов Европейски парламент е Европейска комисия, а новите участници може да променят договореното досега. Това стана ясно по време на годишния форум на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи /БАСЗЗ/. 
Хубавата новина за България е, че няма да има намаляване на парите за страната ни, дори е възможно леко увеличение на размера на плащанията. Българските фермери обаче имат да извървят много дълъг път, за да достигнат германските и френските, с които се конкурират на общия пазар. 
Основните теми, засягащи българските фермери и собственици на земеделски земи, са свързани с три важни въпроса – таваните на плащанията, вътрешното и външното им изравняване.
Таванът от 100 000 евро на помощите е един от най-спорните въпроси, както и възможността за приспадане до 50% от данъците, работните заплати и осигуровки. В момента у нас най-високата субсидия е 150 000 евро. Според БАСЗЗ, таваните трябва да се определят на национално ниво, тъй като всяка от държавите има своите специфики и те са несравними. Например минималната заплата в България от 280 евро е несъпоставима с доходите в Германия и Франция, обясни зам.шефът на БАСЗЗ Галина Пейчева-Митева. В своите искания България е подкрепяна от Румъния, където ситуацията е сходна с нашата. По време на румънското председателство таваните са много дискутирана тема, съобщиха от БАСЗЗ. 
Друг важен въпрос, който касае родните фермери, е изравняването на помощите между старите 15 държави-членки и новоприсъединилите се след 2004 г. Този въпрос обаче ще се дискутира едва след 2022 г. Това отново предизвиква негодуванието на новите в ЕС, които смятат, че са притиснати от конкуренцията.
По думите на Галина Пейчева, ЕК е решила да даде срок на страните за адаптация към новите условия и новата политика ще влезе в действие след 2022 г. 
Засега е решено, че 60% от директните плащания ще бъдат разпределени към директното плащане, като има минимум за устойчиво земеделие и преразпределително плащане, което към момента е 5%. Поне 20% от Първи стълб трябва да бъдат разпределени към нови схеми за климата, опазването на околната среда и хуманното отношение към животните. Максимум 10% могат да бъдат насочени към обвързано подпомагане (досега бяха 13%), плюс допълнителни 2% за протеинови култури. Поне 2% трябва да бъдат разпределени за млади фермери в рамките на Първия стълб, като допълнителна подкрепа е предвидена и във Втори стълб, обясни Пейчева.
Сред дискутираните теми е понятието "реален фермер", което да замени досегашния "активен". Проблемът е, че дефиницията ще засегне граждани на ЕС, чиято основна професия не е земеделие, но стопанствата им допринасят за земеделското производство и за развитието на селските райони, посочи още Пейчева.
Дискусии се очакват и за "зелените" плащания, за които в Брюксел отчитат, че не са постигнали целта си и не са създали устойчиво земеделие. 
По отношение на бъдещия национален стратегически план, който трябва да представи всяка държава, също има неясноти. Няма единодушие за размера на санкциите, които ще се предвидят при заложени, но неизпълнени цели в тези планове. Предложението на ЕК е спиране на евросубсидиите да се предвиди при 25-процентно неизпълнение на поетите ангажименти. Други държави обаче настояват за по-голям процент, което ще даде повече гъвкавост. Румъния дори настоява за 45%  праг, който е твърде висок и едва ли ще бъде одобрен, според родните фермери. Изработването на този план крие големи рискове. Затова е изключително важно земеделското министерство да го обсъди със земеделската общност. "Предложих в Брюксел държавите да качат националните си планове на обща платформа, за да може да се обмени опит", каза Галина Пейчева. 
Назрява моментът браншовите организации в сектора да се обединят в името на бъдещите политики, по които да отстояват българските интереси, станаха ясни нагласите на земеделците по време на форума. „С колегите от други асоциации успяхме да обединим усилия при обсъждането на важни за агросектора нормативни уредби, като например наредбата с горивата. Асоциациите работят заедно и в работните групи по закона за земята, както и за горивата към министерството на икономиката. Необходимо е след лятото, когато ще се сформира новият Европарламент, да започнем работа по създаването на национална земеделска камара“, посочи Стайко Стайков, председател на БАСЗЗ. По думите му, идеята е в тази организация всички земеделски браншове да имат свои представители, а по важните теми да излизат с единодушно решение. "Работим прекрасно с МЗХГ. Ако има такива, които не желаят да участват в камарата - това си е тяхно решение", каза още Стайков. Според него подобна организация може да започне и дебати за виното в Европарламента. "Така, както млекопроизводителите се пребориха срещу добавките на палмово масло в сиренето и кашкавала, винопроизводителите могат да се преборят срещу лошите практики в бранша, като защитят гроздето във виното", каза още Стайков.  

 


 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички