В България малко неща в трудовия живот предизвикват толкова спорове и недоразумения, колкото т.нар. "шест заплати при пенсиониране". За едни това е заслужена награда за десетилетия труд, за други е изненадващ бонус, а за трети - разочарование, защото се оказва, че законът не ги обхваща.
В общественото съзнание шестте заплати са символ на признателност за работата, но в правната реалност те са строго уредено обезщетение, достъпно само при определени условия. И ако човек не внимава, може да се окаже, че след 40 години работа няма право дори на една стотинка допълнително.
Законът обещава награда за дългогодишен труд, но често хиляди остават без нито лев допълнително
Какво всъщност казва законът
Чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда е в основата на този казус. Според уредбата, когато трудовото правоотношение се прекрати след като работникът вече е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение от работодателя в размер на две брутни заплати. Тази сума обаче може да нарасне до шест заплати, ако лицето има поне десет години трудов стаж при същия работодател, или в рамките на същата група предприятия, през последните двадесет години.
Това е ключовата поправка в закона, която дава известна гъвкавост на хора, сменяли фирми в рамките на един и същи холдинг или институционална структура. Според официалните разяснения на Главната инспекцията по труда няма значение как е прекратен договорът - по взаимно съгласие, с предизвестие или по инициатива на работодателя. Важното е към датата на прекратяване човек вече да има придобито право на пенсия.
Как се смята брутната база?
Изчисляването на обезщетението често поражда спорове. Законът посочва, че брутната заплата за база е тази, получена през месеца, предхождащ прекратяването на договора, като в нея влизат и постоянните допълнителни възнаграждения, например за прослужено време. Еднократни бонуси, премии и други плащания с инцидентен характер не се включват. Сумата трябва да се изплати не по-късно от последния ден на месеца, следващ този, в който е прекратено правоотношението. Ако работодателят закъснее, дължи законна лихва.
Важно е да се знае и нещо друго. Според Закона за данъците върху доходите на физическите лица това обезщетение е необлагаемо и върху него не се внасят осигуровки. Затова чистата сума, която човек получава, е точно равна на договорената брутна заплата, умножена по две или шест.
Само веднъж в живота
Правото на това обезщетение се упражнява само веднъж. Ако човек вече е получил шест заплати при първото си пенсиониране, не може да ги поиска повторно при следваща трудова заетост, дори и да започне нова работа след това. Това се потвърждава и от съдебната практика, и от указанията на Главната инспекция по труда. Освен това, ако служителят прекрати договора си преди да има право на пенсия, а придобие това право по-късно, вече няма основание за получаване на обезщетението. Затова точният момент на прекратяването е от решаващо значение. Дори ден разлика може да коства хиляди левове.
Типичен пример е случаят на Мария, счетоводителка от Пловдив, която след 12 години работа при един и същ работодател решава да напусне през август, малко преди да навърши пенсионна възраст. След консултация с НОИ се оказва, че ако беше изчакала само три седмици, щеше да има право на шест заплати, т.е. около 14 400 лева при последно възнаграждение от 2400 лв. Тъй като обаче договорът е прекратен преди придобиването на правото, работодателят не дължи нищо.
Големи разлики между секторите
Правото не третира всички еднакво. Работниците по Кодекса на труда имат право максимум на шест заплати, но държавните служители, назначени по Закона за държавния служител, получават далеч по-щедро обезщетение. При тях сумата е равна на 50% от основната месечна заплата за всяка прослужена година, но не повече от десет заплати. Ако служителят е работил последните десет години в същата администрация, може да получи шест заплати като минимален праг, когато това е по-благоприятно. Така държавен служител с 14 години стаж и заплата от 1800 лева би получил 12 600 лева, т.е. повече, отколкото предвижда общият режим.
Още по-високи са обезщетенията за служителите в силовите ведомства. По Закона за Министерството на вътрешните работи, полицаите имат право на обезщетение в размер на броя прослужени години, но не повече от двадесет заплати. Подобно правило важи и за военнослужещите. През 2025 г. имаше предложения тази граница да бъде намалена наполовина, но те не бяха приети. Така например полицай с 22 години служба и заплата от 2500 лева ще получи 50 000 лева обезщетение при пенсиониране. Това е законов таван от 20 месечни възнаграждения.
Разликата между частния сектор и администрацията е очевидна и често поражда усещане за несправедливост. Докато обикновеният работник може да разчита на две или шест заплати, в държавните структури обезщетенията понякога надхвърлят десет пъти това. Според КНСБ тази неравнопоставеност е историческо наследство от времето, когато държавната служба се е считала за особено престижна и стабилна, но днес тя вече не отразява реалността на пазара на труда.
Колективните трудови договори и скритият бонус
Наред със законовите правила съществуват и колективни трудови договори, които могат да предвиждат по-високи обезщетения. Най-известният пример е този в образованието. По силата на колективния договор между Министерството на образованието и науката и синдикатите, учителите и непедагогическият персонал получават при пенсиониране до единайсет и половина заплати. Така дългогодишен учител с месечно възнаграждение от 1700 лева може да си тръгне с близо 20 000 лева обезщетение. Подобни уговорки има и в някои общински администрации и болници, което означава, че всеки служител трябва внимателно да провери дали в неговата институция няма по-благоприятен текст.
Практическите капани
Най-честата грешка е да се подаде молба за напускане преди да е придобито правото на пенсия. Втората е да се разчита на второ обезщетение при повторно постъпване на работа, което законът не допуска. Третата е да се пренебрегне фактът, че за шест заплати се изискват десет години стаж при същия работодател или в рамките на една група предприятия през последните двадесет години. Това означава, че ако човек е работил девет години и единайсет месеца, обезщетението му ще бъде само две заплати. За доказване на стажа се използват служебни бележки и удостоверения по образец УП-3, а в случаите на правоприемство се брои и предишният работодател, ако е в същата корпоративна група.
Съществува и един по-малко известен детайл. Базата за изчисление е последното брутно възнаграждение, така че всеки, който се готви за пенсия, трябва да обърне внимание дали в последния месец не е пропуснал плащане на постоянни надбавки, тъй като те могат да повлияят върху крайния размер. Синдикалните организации дори препоръчват при възможност последната заплата да бъде нормална, а не намалена поради болничен или неплатен отпуск, за да не се понижи обезщетението.
Краят на трудовия път
"Шестте заплати при пенсиониране" звучат щедро, но на практика са рядко достъпна привилегия. За да ги получи, човек трябва не само да е изпълнил условията за пенсия, но и да е имал дългогодишна лоялност към един работодател. В същото време държавата продължава да поддържа различни режими, които често пораждат усещане за неравенство. В крайна сметка въпросът не е само финансов. Той е морален: колко струва един живот труд и доколко обществото е готово да го оцени. В едни случаи това са две заплати, в други шест, а в трети са цели двадесет. Между тези числа се крие не само законът, а и цялата философия за справедливостта на труда в България.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
