В препълнения салон на БАН в четвъртък вечерта се събра общественият, научният и културен елит на нацията, за да чуе от авторите замисъла на поредицата от книги „Мнемозина“ и философията им за произхода и лутанията на човечеството.
Проф. Иван Маразов
Проблемите на паметта, които толкова много са вълнували архаичния човек, предизвикват все по-задълбочен интерес през последните десетилетия. Човешката памет има няколко важни измерения, които я отличават от видовата памет на животните. Индивидът запаметява чрез обучение, чрез собствения си опит, чрез усвояване на етническия опит и като вниква в историческия опит на човечеството. Човек получава от наследената социална памет „серия от програми, които асимилира и върху които бродира“ личното си поведение. По този начин паметта става инструмент за действие, тя ни ръководи в поведението и в работата, тя се предава чрез митовете и ритуалите. Следователно паметта не е само пасивно хранилище, тя позволява асоциации, сравнения, свободно движение във времето…
Архаичното общество е особено загрижено за съхраняване на колективната памет, записана в поведенческите норми, митовете, преданията, поезията, произведенията на изкуството, ритуалите, сакрализирания земен и небесен пейзаж. Защото именно общата памет на групата, записана в митове, предания, поеми, е залог за нейното оцеляване в историческия процес. Актуалната памет на индивида не надхвърля три поколения, колективната обаче се пази през хилядолетия, а подсъзнателната е още по-дълбока. Тъй като митологичното мислене предполага за всяко днешно действие прецедент от „едно време“, то е конструирано като постоянно връщане към „началното събитие“. Затова в поетичния разказ толкова често се използват exampla, митологични примери, които дават решения на съвременни ситуации. По този начин паметта се превръща в инструмент за справяне в живота. Затова и „изкуствата“: поетични, изобразителни, занаятчийски, музикални, лечителски, пророчески, мистериални и т. н., са толкова важни – те са средства за съхраняване на паметта. И за преодоляване на забравата, най-голямата опасност за архаичния човек. Защото неговата индивидуалност е формирана основно от колективна памет; като носител на знаците, споделяни от определена общност, той е социална фигура и, ако „забрави“, той се изолира от традиционното общество, става изгой, „чужд“ и не може да отговори на въпроса „Кой си ти?“.
От дясната страна на пътя, по който орфическите души, ожаднели, бродят в отвъдния свят, богинята на паметта Мнемозина има езеро, от което те могат да се напият със студена вода и да застанат пред портите на Златната утопия, земята на безсмъртието. Там стражите ще ги попитат: „Кой си ти?“, а те трябва да отговорят: „Аз съм син на земята и звездното небе“. Тази парола, записана върху златни ламели, която подпомага душите да си спомнят, ще осигури достъпа им към вечния живот, към безкрайния пир сред боговете и героите, към съзерцанието на танца на звездите, към волния полет в ефира.
Осмата книга от поредицата „Мнемозина“ поставя пред читателя същия въпрос и очаква от него да намери отговор след дългия му път, извървян в труд и радости, беди и успехи, отчаяние и надежда. Книгата предлага в стихове свежата вода на събудената памет, отдих по пътя, който сме избрали, пароли за пресичане на кръстопътищата по него и за избора на правилната посока. Тя посвещава читателя в мистичната поетика на духовното общуване, кани го на духовния пир на избраните, отделя го от ония, които са избрали извора на Лета, Забравата, и „лежат в калта“. В стиховете на Гранитски дори импресионистичната картина не е просто съзерцание, а е пълна със знаци. На читателя остава само да ги разшифрова. Самият език на стиховете предполага елитарност на читателя: той изисква от него предварително знание и настрой, за да бъдат разбрани късите поеми. Сякаш Гранитски пише за един кръг „избрани“ като учениците в школата на Питагор. Защото принадлежността към „единното“, въплъщавано от Мнемозина, предполага инициации в група, общност.
В главите, посветени на находките от Варненския халколитен некропол (5. хил. пр. Хр.), е направен опит за анализ на „първото злато“ от гледната точка на Мнемозина, Паметта, т. е. като дешифриране на „мнемоничния запис“ на новата религия на металите. Всъщност всеки иконичен „запис“ съответства на ритуалното повторение, при което всеки път се възпроизвежда прецедентното събитие, възстановява се началният праобраз.
Мистериалните религии са насочени към живота след смъртта. Инициацията в тях е нужна, за да се получи необходимото знание за Пътя към и през Отвъдното. В стиховете на Иван Гранитски есхатологичният момент не е основен. Защо тогава е необходима инициацията, която той предлага? Предполагам, че авторът иска да ни докаже, че в този живот, дори да е единствен, има заложена цел и всеки от нас трябва да я оправдае, да направи всичко, за да я постигне. Свръхзадачата е, сред съблазнителния хаос на материалното, да се намери и да се следва духовната съставляваща на човека, още приживе да се освободи (поне малко) „душата“ от затвора на „тялото“. Това може да се случи чрез паметта – придобита с опита (своя и чуждия), който непрекъснато формира наследената от преражданията душа. Нали се говори, че Питагор и Емпедокъл помнят същестуванията си през много прераждания и именно тази памет ги прави толкова „знаещи“. Защото да знаеш означава да си спомняш. А истината, Aletheia, на която толкова държат орфиците, е отсъствие на Lethe, забравата. Мнемозина е тъждествена на Алетея.
Хитроумният Одисей може не винаги да казва истината, но изпитва страх от забравата, която му предлагат влюбените в него нимфи в замяна на безсмъртие. Защото той пази свещеното знание, придобито в Самотракийските мистерии. Затова на прага на Златната утопия стражите питат „Кой си ти?“ – това си е проверка на паметта. Забравиш ли – губиш своята идентичност, поради което не можеш да отговориш на този прост, но съдбовен въпрос. Затова от своя делфийски храм Аполон предупреждава да познаеш себе си, т.е. да помниш кой си. Освен това, да не забравяме, Мнемозина е майка на Музите, покровителки на изкуствата, а философите и поетите винаги говорят истината, тъй като са вдъхновени от тези богини, които показват на аеда миналото и бъдещето, които, като две успоредни реки, текат в отвъдното. Всъщност тези богини практически посочват Пътя: било чрез епични или митологични примери, било чрез преки указания към освободената душа накъде да върви през пътешествието си в отвъдното. Инициацията дава знанието за маршрута: във вратите на Голяма Косматка той е маркиран с образите на Медуза и Аполон. Сякаш в квартите виждаме инициационните указания за Пътя на душите, каквито дават много от орфическите златни ламели. Неслучайно Гранитски толкова задълбочено се интересува от митософията на Емпедокъл, питагорейците и орфиците, за които mneme, паметта, е най-ценната добродетел...
Митичната първа жена и първа съпруга Пандора била предупредена от мъжа си Епиметей да не отваря едно тайно гърне. В него пребивавали затворени всички нещастия, които могат да споходят човека. Любопитната и безотговорна жена обаче бързо забравила обещанието си и вдигнала капака – от питоса излетели болести, труд, беди, нещастия, неволи, самата смърт. На дъното останала само Elpis, Надеждата. Оттогава до днес човечеството се труди неуморно, страда от неволи и болести, лъжи и беди, войни и катаклизми. Новата книга от поредицата сякаш търси на дъното надеждата, сякаш призовава да не се отваря за пореден път гърнето на Пандора. Защото може да е за последен.
(б. ред. заглавието е на редакцията)
Иван Гранитски
КВАРТИ
I.
Вълна подир вълна
в изящен бяг танцуват
Една върху една
милват се палуват
Къдрокоси и свенливи
шушнат нежните слова
за битието си щастливо
в изумрудената синева
Не знаят те умора
от сътворението на света
Огледало на простора
и неземната му красота
Ако внимателно се взреш
в ритъма им уж случаен
долавяш магичния бъбреж
разкрива важни тайни
II.
Пропорциите определят
битието на човека
между тежкото и лекото
от понеделник до неделя
Потъва той в материята
от властта и запленен
забравил че роден
е за духовни ферии
И не иска да познае
същностите на числата
които дават Свободата
на прозрение сияйно
От симетриите вдъхновено
възниква Битието
Човекът трябва да усети
че е мислеща Вселена
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
