Когато през 2023 г. в публичното пространство изтекоха записи на разговори между лидери на Продължаваме промяната – Демократична България, в които се говореше за „ала-бала през президента“, мнозина ги приеха като поредния политически скандал. Днес, на фона на международни разкрития и съмнения около машинното гласуване, тези думи звучат не като гаф, а като признание за модел – модел на овладяване на властта чрез контрол върху процесите, а не чрез доверие на избирателя.
Машинното гласуване – технология или инструмент за власт
В социалните мрежи беше споделено съдържание, разпространено и коментирано от Илон Мъск сега – в първите дни на 2026 г., в което се твърди, че софтуерът на машините за гласуване (включително системи от типа Smartmatic) е използван за манипулиране на избори в държави като Венецуела, а разработването му е свързвано с програми на USAID.
Независимо дали тези твърдения ще бъдат доказани в пълния им обем, самият факт, че подобни съмнения се споделят от фигури с глобално влияние, взривява мита за „непогрешимите машини“, които ПП-ДБ години наред защитаваха като единствено честен начин за гласуване.
USAID, „демократичните проекти“ и българският контекст
През последните три десетилетия USAID финансира десетки проекти в България – в сферата на изборни практики, електронно управление, НПО сектор и медии. Формално – в името на демокрацията. Критиците обаче отдавна поставят въпроса дали тази „помощ“ не се превръща в канал за влияние, особено когато политически сили, свързвани с тези проекти, настояват именно за изборна технология, която е непрозрачна за обикновения гражданин. Тук ПП-ДБ заемат твърда позиция: машините са „гаранция срещу манипулации“. Но именно техни лидери бяха хванати в записи да говорят за „ала-бала“, което за голяма част от обществото звучи като пълно противоречие между думи и действия.
Контрапунктът: Пеевски и хартиеният контрол
На другия полюс стои позицията на Делян Пеевски, който още от 2021–2022 г. последователно поставя под съмнение пълното машинно гласуване. На последните консултации при президента от групата на ДПС обявиха, че ще подкрепят само и единствено предложение за въвеждането на нов тип машини - скенери. Идеята е сегашните машини не трябва да се ползват, а е нужно да се гласува на хартия, като гласовете се отчитат от нови машини. Тези думи рязко контрастират с линията на ПП-ДБ, които до последно защитаваха машините като „безалтернативни“, а всеки скептик беше заклеймяван като „ретрограден“ или „антидемократичен“.
Венецуела – предупреждението, което ПП-ДБ игнорират
Венецуела не е конспирация, а пример. Там машинното гласуване, представяно като модерно и честно, постепенно се превърна в инструмент за узаконяване на предварително решени резултати. Именно този сценарий стои зад тревогите в България – че под лозунга за „модерна демокрация“ може да се скрие технологично овладяване на вота.
Когато към това се добавят записи за „ала-бала“, външно финансиране, непрозрачен софтуер и истерична защита на машините от страна на ПП-ДБ, съмнението вече не е параноя, а логичен въпрос.
Историята – от президентските „ала-бала“ разговори до международните примери с Венецуела – чертае ясна линия: демокрацията не умира изведнъж, тя се подменя тихо. С красиви думи, модерни машини и чужд код.
В този сблъсък въпросът не е дали сме „за“ или „против“ технологиите, а кой ги контролира. И дали българският глас остава български – или се превръща в ред от код, който някой друг може да пренапише.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
