Четвъртък,

Русия забранява износа на зърно. Чака ли се глад?

От: Стандарт -
901
Русия забранява износа на зърно.  Чака ли се глад?
A
A
A

Министерството на земеделието на Русия, съвместно с Министерството на промишлеността и търговията, подготви проект на правителствено постановление, което предвижда въвеждане на временна забрана за износ на основни зърнени култури от 15 март до 30 юни на 2022 г. Това съобщиха за Интерфакс от пресслужбата на министерството.

Временната забрана за износ от Руската федерация ще засегне пшеницата, ръжта, ечемика и царевицата. Предполага се, че ще срокът ще бъде от 15 март до 30 юни 2022 г. включително.

От 1 юли 2021 г. до 10 март 2022 г. Руската федерация е изнесла 28,1 милиона тона зърно, което е с 30,3% по-малко в сравнение с година по-рано (без износа за страните от Евразийския икономически съюз за януари-март). По-специално износът на пшеница намалява с 30,9%, до 23 милиона тона, ечемика- с 34,7%, до 2,9 милиона тона, царевица - с 21,7%, до 1,8 милиона тона.

Според данните на Федералната митническа служба, за първата половина на 2020-а г. Русия е продала най-много зърно на Турция за общо $818,3 млн., следва Египет — с $514,7 млн., а на трето място е Саудитска Арабия със $167,5 милиона.

Освен това Русия доставя значителни количества на Виетнам ($129,8 млн.), Бангладеш ($105,1 млн.), Судан ($102,4 млн.), ОАЕ ($95,7 млн.), Азербайджан ($83,5 млн.), Мароко ($77,8 млн.).

След спирането на износа, тези страни ще трябва да внасят от другаде. 

Турция е много зависима и от вноса на руски селскостопански продукти. От Русия се доставят пшеница, ечемик, соя, нахут, слънчогледово семе и царевица, като при пшеницата страната покрива 70% от потребностите си с вноса от Русия. Без брашното, произвеждано от тази пшеница, турските пекари не биха могли да продават своя традиционен бял хляб - най-малкото не на сегашните цени, пише Дойче веле..

При това цената е решаваща, тъй като инфлацията продължава да расте стремително. През януари тя достигна 48% за хранителните продукти. В много от големите градове дългите опашки пред специалните пекарни, които продават хляб на ниски цени (благодарение на държавни субсидии), са ежедневие.

В Турция на година всеки гражданин консумира средно между 150 и 180 кг. По-бедните турци консумират повече хляб от по-заможните. Цените във всеки град се предлагат от търговските камари и се одобряват от градската управа и от представители на министерството на търговията. В района на Истанбул през 2017 година хлябът все още тежеше 220 грама и струваше само 1,25 лири. Сега е с десет грама по-лек и струва към 3 лири, което е приблизително 40 стотинки.

Експертът по аграрните въпроси Мурат Капъкъран допуска, че заради войната между Русия и Украйна цената на хляба може да надхвърли и пет лири. 

Преди дни другият голям вносител - Eгипeт, обяви, че щe зaбpaни изнoca нa ocнoвни пpoдyĸти, вĸлючитeлнo бpaшнo, лeщa и пшeницa, oпитвaйĸи ce дa зaщити xpaнитeлнитe cи peзepви нa фoнa нa пocлeдицитe oт pycĸaтa инвaзия в Уĸpaйнa. Зaбpaнaтa, ĸoятo oбxвaщa cъщo тecтeни издeлия и бoб Фaвa, щe ce пpилaгa в пpoдължeниe нa тpи мeceцa oт дeня cлeд пyблиĸyвaнeтo ѝ в Дъpжaвeн вecтниĸ, ce ĸaзвa в изявлeниe нa миниcтepcтвoтo нa тъpгoвиятa нa cтpaнaтa.

Eгипeт внacя пo-гoлямaтa чacт oт пшeницaтa cи oт Pycия и Уĸpaйнa, изпoлзвaйĸи тeзи дocтaвĸи ĸaтo ocнoвa нa пpoгpaмaтa cи зa cyбcидиpaнe нa xляб зa милиoни xopa. Πoĸaчвaщитe ce цeни нa зъpнoтo oĸaзвa нaтиcĸ въpxy финaнcитe нa пpaвитeлcтвoтo, ĸoeтo иcĸa дa пpeceчe cпeĸyлaциитe.

Boйнaтa пoвиши цeнитe нa пшeничнoтo бpaшнo в страната c 19%, a нa pacтитeлнитe мacлa – c 10%. Πoтpeбитeлcĸaтa инфлaция вeчe ce ycĸopи дo 8.8% пpeз фeвpyapи, движeнa oт пo-виcoĸитe цeни нa xpaнитe.

 


Всички новини от категория Бизнес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички