Турската централна банка намали основния си лихвен процент със 150 базисни пункта (1.5 пр. пункта) – трети пореден месец на съкращения. Понижението от 12 на 10.5% се случва въпреки инфлацията от над 83%, отбелязва CNBC. Пазарните анализатори очакваха намаление със 100 базисни пункта, затова и ходът отново успя да изненада мнозина въпреки продължаващата тенденция към понижаване на лихвения процент в страната.
Потребителските цени в 84-милионната държава се покачиха до нов 24-годишен връх през септември, въпреки че според много от живеещите в страната основните стоки са поскъпнали в някои случаи с повече от три пъти през последната година.
Паричната политика на страната, ръководена от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, е базирана върху стремеж към растеж и конкуренция при износа, а не върху опити да се успокои инфлацията. Държавният глава гласно подкрепя неортодоксалното убеждение, че повишаването на лихвените проценти увеличава инфлацията, а не обратното, и нарече повишаването на лихвите „майката на всяко зло“.
Тази политика обаче непрекъснато предизвиква критики и недоумение у икономистите и играе основна роля в драматичното отслабване на турската валута. Лирата загуби приблизително 28% от стойността си спрямо долара през 2022 г., а спрямо октомври 2021 г. – потъването е с около 50%.
Валутата остана сравнително стабилна, след като докосна историческо дъно при 18.615 за долар след новината.
Въпреки че дефицитът по текущата сметка на Турция намаля през август благодарение на помощта от приходите от туризъм, той все още възлиза на значителните 3.1 милиарда долара, според данни на Goldman Sachs.
Лирата остава слаба, реалната доходност е изкуствено ниска, инфлацията се повиши и текущият баланс остава в дефицит. Това накара международните инвеститори да изоставят пазара на облигации в местна валута в Турция през последните години“, пише Даниел Ууд, портфолио мениджър в William Blair Investment Management, в бележка от четвъртък.
Правителството на Турция преследва алтернативни стратегии за укрепване на своята валута, включително програми за насърчаване на депозитите в лири в банки, продажба на долари за лири – което сви валутните му резерви – и получаване на инвестиции и помощ от богати държави от Персийския залив за финансиране на своята валутна интервенция.
Анкара също така остана приятелски настроена към Москва, привличайки вълни от руски милионери и милиардери, които се опитват да избегнат западните санкции.
Изборна стратегия?
Тимъти Аш, старши стратег за нововъзникващите пазари в BlueBay Asset Management, казва, че паричната политика следва този курс заради желанието на Ердоган да си осигури спечелването на следващите общи избори в Турция през юли 2023 г.
„Тези политики в подкрепа на растежа може и да спечелят изборите на Ердоган, но те ще повишат търсенето на внос, ще подкопаят конкурентоспособността и със сигурност значително ще увеличат дефицита по текущия баланс“, каза той.
Но Ердоган остава решен да намали лихвения процент на страната до едноцифрен до края на тази година.
„Най-голямата ми битка е срещу лихвите. Най-големият ми враг са лихвите. Намалихме лихвения процент до 12%“, каза президентът по време на събитие в края на септември. „Това достатъчно ли е? Не е достатъчно. Трябва да се намали още повече.“
Турската централна банка сигнализира, че ще последва ново намаление на лихвените проценти през ноември, но то може да е последното. Институцията заяви, че финансовите условия трябва да останат „подкрепящи“ растежа на фона на отслабваща среда на търсене. Същевременно забавянето на чуждестранното търсене и натискът върху производствената индустрия се „наблюдават отблизо“, а „опциите за кредитиране, обезпечение и ликвидност ще продължат да се прилагат“.
/economic.bg/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
