Само истинските земеделци ще могат да ползват помощи за декар нива
Офшорките няма да имат право да получават европомощи за ниви. Фирмите, регистрирани в офшорни зони, както и такива, при които един или няколко собственика са със седалище в данъчен рай, не могат да притежават земя у нас. Те трябва да я продадат до края на годината, в противен случай ще търпят санкции, а може да се стигне и до разпродаване на публичен търг. Това предвиждат промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приети от Народното събрание. Единственият вариант офшорка да получава подпомагане от Европа за единица площ вече ще бъде тя да наеме парцелите и реално да се занимава със земеделие. Досега европарите, изливани в джобовете на офшорки, не се знаеше къде точно отиват, коментират експерти от земеделската комисия към парламента. Сега 5,5-те милиарда евро, предвидени за подпомагане на единица площ, ще отидат само за хора, които наистина се занимават със земеделие, коментират фермерите. С новите текстове ще се преодолее и друг сериозен проблем. Има сериозни опасения, че земеделската земя може да се ползва като средство за изваждане на светло на съмнителни капитали, твърдят депутати, подкрепили новите текстове на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Освен че се взимат земите на офшорките, новият закон предвижда и само хора или фирми, които имат поне петгодишна уседналост в страната, да имат право да купуват земеделска земя в страната.
Искат данък върху земята
Данък върху земята искат собственици и ползватели на земеделски парцели у нас. Въвеждането на налог ще реши проблема с милиони декари пустеещи земи, коментира Венцислав Върбанов от Асоциацията на земеделските производители в България. Данъкът за пустеещи земи трябва да е местен налог, обвързан със системата ГРАО, смята Борислав Петков от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Поземлените отношения са ключови за усвояването на очакваните 5,5 млрд. евро за директни плащания до 2020 г., посочи Петков.
Брюксел ни скастри за лихви върху европари
Неразбории с лихвите върху авансовите плащания, направени към общините от Програмата за развитие на селските райони през 2012-2013 г., са една от причините Брюксел да иска да ни удържи над 200 млн. евро. Всеки ден от седмицата властите давали на одиторите различни обяснения трябва ли общините, получили авансови плащания, да превеждат лихвите от депозираните в банка суми на Държавен фонд "Земеделие", или не. Това става ясно от одитния доклад на Европейската комисия, цитиран от mediapool.bg. Сериозен проблем е и начинът, по който са се провеждали търговете за възлагане на обществени поръчки в различните общини. Според изводите на одиторите, правилата са писани така, че да спечели определен кандидат, въпреки голямата конкуренция. Обикновено това е офертата с по-висока цена, която обаче дава ненужно дълъг гаранционен срок от 150 г. и изпълнение в рамките на 45 дни, както и отсрочено плащане на фирмата за една година. Това показват описаните нарушения по шест проекта на общините Батак, Ихтиман, Брезник, Стрелча, Септември и Долна баня. За четири от тях са предложени персонални финансови корекции, като Брезник вече е платил, съобщава информационната агенция. В изискванията на общините към фирмите, кандидатствали за дадена поръчка, имало дори и условие да наемат безработни от съответното село. Това обаче противоречи на Закона за обществените поръчки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
