Как да се направи добър маркетинг е въпрос за милиони долари, казва Константинос Лазаракис
На Балканите се прави вино от хилядолетия. Сега регионът е на пето място в света с производство на 1,8 милиона тона годишно. За разлика обаче от всички други случаи, в които страните от региона си съперничат, враждуват или се бият помежду си, във винения сектор има едно събитие, което ги обединява - Балканският международен винен фестивал и конкурс /Balkans International Wine Competition and Festival - BIWCF/. Виното свързва, прави мостове, а не ги гори, казват организаторите на BIWCF Галина Нифору и Константинос Лазаракис.
Поредното осмо издание на първия по рода си форум, насочен към вината на Балканите, отново фокусира вниманието на световната винена общност към този интересен и самобитен регион.
В София са над 100 изби от 13 държави плюс Грузия, за да покажат най-доброто от своята продукция. От 7 до 9 юни е виненият фестивал, който се провежда за първи път на открито пред НДК. А на 5 и 6 юни се проведе конкурсът.
Международно жури с председател Константинос Лазаракис - първия Master of Wine на Балканите и Югоизточна Европа, оцени представените вина. В състава на конкурсната комисия влизат четирима носители на званието Master of Wine (MW), най-престижното сред винените експерти. Сред членовете на журито са граф Джон Умберто Салви МW (Великобритания/Франция), сочен за един от най-добрите специалисти на Бордо вината в света, Бевърли Табрън MW (Великобритания), Род Смит MW (Великобритания/Франция), Дарел Джоузеф (САЩ), Игор Лукович (Сърбия).
Победителите ще бъдат обявени на тържествена церемония, която ще се проведе на 7 юни.
Награди ще бъдат присъдени за бяло, червено и розе - сухи вина, пенливи и десертни вина, оранжево вино, най - добро вино от местен балкански сорт, най - добър дизайн на етикет, най – добра изба, спечелила най-много медали на конкурса. Голямата награда е Гранд Трофей 2019. За първи път ще има и отличия за най-добро вино за всяка от страните участници.
Отличените в конкурсната част на BIWC вина ще получат и значително международно присъствие. Призьорите в надпреварата тази година ще бъдат представени на няколко от най-важните световни изложения като Interwine China 2019 в Гуангджоу и Prowein 2020 в германския град Дюселдорф, както и на специално събитие, посветено само на балканските вина - Balkan Wine Market в Чикаго, САЩ.
Всички носители на трофеи и двойни златни медали ще се включат в многобройни представяния до следващото издание на BIWC през 2020 г.
Как се променяше BIWCF през годините, каква е модата при вината и каква е тайната на успешния маркетинг, коментира пред "Стандарт" Константинос Лазаракис.
---------------------------
- Господин Лазаракис, как се променя през годините Балканския винен фестивал и конкурс /BIWC/ и какво е новото за тазгодишното осмо издание?
- През първата година, когато сложихме началото на BIWC, ако знаехме какво ще се случи през осмата, щяхме да бъдем много изненадани. Нашите усилия са насочени към винопроизводителите и те виждат, че това, което правим, е много добро за техния бизнес.
А също стойността на медалите, спечелени в нашия конкурс, е много висока. Затова производителите ги слагат като стикери на бутилките си. Всяка година анализираме това, което се е случило през изминалата, и обмисляме какво ново трябва да направим, за да бъде още по-привлекателен конкурсът.
От миналата година въведохме двоен златен медал като награда. От тази година въвеждаме отличието "Best of show" за най-доброто вино от всяка една страна, защото участниците са 13 държави, всички тръпнат и всеки иска да бъде отличен като най-добрият, дори и като представител на страната си. Работим много усилено. Веднага след приключването на това издание, започваме да подготвяме следващото и наистина се надяваме да бъде все по-добре.
- Кои страни са най-активни участници в конкурса през тази година?
- Тази година имаме рекорд на българските участници, от което сме много щастливи. Гърция, Сърбия и Румъния са страните, които участват най-много. Но има огромен подем и от всички останали страни. За първа година се включва Босна и Херцеговина. Албания е с много силно участие, Северна Македония също. Освен всички балкански страни, Грузия също участва много стабилно.
- Това събитие е прекрасно на фона на случващото се в Сърбия и Косово, където отново виждаме враждебни настроения. Но тук всички идват като приятели, виното става символ на мира.
- Това беше и идеята на самия конкурс-фестивал "Виното няма граници" - то свързва, прави мостове, а не ги гори.
- Тази година ще има награда и за оранжево вино, което напоследък става много модерно. Защо се налага тази тенденция?
- Това зависи от пазара, той определя. Ако някой производител направи синьо вино, например, и пазарът го приеме, това вино ще просъществува. Имаше някакви опити със синьо вино, но неуспешни, докато оранжевите вина се налагат и все повече хората ги предпочитат като по-натурални продукти. Така че ние подкрепяме оранжевите вина.
- Кои са последните модни тенденции при виното, има ли връщане на така наречените стари вина или отново са предпочитани младите с плодов вкус?
- Това, което се наблюдава в последните години, е връщане към автентичните вина без добавяне на каквото и да било в тях, с много малко човешка намеса. Това се случва в целия свят, Балканите не изостават от тази тенденция. Автентични, натурални, органични са вината, които напоследък много се налагат. Обръща се голямо внимание на местните сортове. Тази тенденция е по-скоро за по-малките винопроизводители. Но по-големите и по-търговски ориентирани производители наблягат на вина, които са по-скоро по-плодови, не толкова алкохолни, по-малко отлежали в дъб, то също да се доближава до по-натуралния вкус на виното.
- Вие познавате добре българското вино. С какво то се отличава от това на съседните страни?
- Българското вино е на много високо качество в момента. Почти няма случай да има лошо качество българско вино, което не е така в много други части на света. Българското вино има своя идентичност, то е ориентирано към по-модерния стил винопроизводство. Това е добре за някои търговци. По-големите производители искат да се покажат като модерни и да удовлетворят вкуса на масовия консуматор.
За места по света, където търсят по-автентични продукти, това обаче не е толкова добре. Но пък имаме малки производители, които много добре работят с местните сортове и с представянето на регионалността на вината.
- Напоследък се прави много за маркетинга на българското вино, за промотирането му в различни краища на света. Кое е това, което ще направи успешен този маркетинг? Бранд България?
- Това е въпрос за милиони долари. (Б.ред. - Лазаракис работи с гръцката организация, която промотира гръцките вина). Разбира се, традицията е много важна - както Гърция, така и България имат хилядолетна традиция в производството на вино. Но наистина е въпрос за милиони долари да се намери точното нещо, което да накара потребителят да се връща и отново да купува българско вино. Нужно е постоянство и таргетирани усилия на определени пазари, за да имаме успех.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
