Съдът на Европейския съюз отмени два важни текста от Директивата относно адекватните минимални заплати, около която доста шум се вдига и в България. Делото беше заведено от Дания, която твърдеше, че документът се намесва в националните правомощия за определяне на заплащането и правото на сдружаване. Директивата обаче остава в сила, макар и орязана в най-спорните си елементи.
Забраната за понижаване на минималната заплата отпада
Единият текст забраняваше да се намаляват минималните работни заплати при автоматично индексиране. Това не е невъзможно при ползването на формули – ако например минималната заплата зависи от средната, както е у нас, може да се случи тя да се окаже по-ниска в месеците с по-активна сезонна работа, когато на пазара излизат по-ниско платени работници. Затова в директивата беше предвиден текст, че в такива случаи не може да се стига до намаляване на заплатата. Този текст сега пада.
Това на този етап няма да окаже влияние върху ситуацията в България. Ние имаме специален текст в Кодекса на труда, че определената по реда на кодекса минимална работна заплата за страната не може да е по-ниска от определената за предходната година, и едва ли ще се намери партия, която да инициира премахването му.
Отменените критерии: защо беше големият спор у нас
Съдът в Люксембург отменя и разпоредбата, около която най-много се спори в България – тази, която изброява критерии, които държавите членки трябва задължително да вземат предвид при определяне и актуализиране на минималните заплати.
Според въпросния текст (член 5, параграф 2), тези критерии трябва да включват най-малко покупателната способност на заплатите, като се вземат предвид издръжката на живота, общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение, темпът на растеж на работните заплати и дългосрочните равнища и развитието на националната производителност.
Българската формула под въпрос, но засега без промяна
България стихийно въведе директивата през 2023 г., като поради невъзможност да се постигне съгласие около обективни и адекватни критерии, минималната заплата бе записана като 50% от средната за страната за възможно най-актуалния 12-месечен период, за който има данни към август.
Формулата доведе до голямо ускорение на най-ниското възнаграждение, тъй като то на практика помпа средната заплата, след което тя увеличава него – зависимост, нямаща нищо общо с реалния сектор. Миналата година работодателите дори я атакуваха в съда, а тази година отново настояха 2026 г. да е нулева и да няма увеличение.
Тази година имаше опити работодатели и синдикати да сменят формулата, но понеже двете страни не можаха да постигнат договорка, остана старата формула. Вторият отменен текст също не пречи на нашето законодателство именно поради това, че правителството очаква от социалните си партньори да изработят обективна формула.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
