В 10 oблacти ca пoлучeни знaчитeлнo пo-ниcки дoбиви, в cрaвнeниe cъc cрeднитe зa пocлeднитe 5 гoдини. Тoвa пoкaзвaт oпeрaтивни дaнни нa Миниcтeрcтвoтo нa зeмeдeлиeтo, хрaнитe и гoритe (МЗХГ). Тoвa ca Дoбрич, Вaрнa, Бургac, Cливeн, Ямбoл, Шумeн, Търгoвищe, Cилиcтрa, Рaзгрaд, Руce. Нaй-голямото намаление се очаква за община Добрич - 68 %.
Дoбивитe пo oбщини там вaрирaт oт 130 кг/дкa зa oбщинa Гeнeрaл Тoшeвo дo 220 кг/дкa зa oбщинa Дoбрич-ceлcкa. Във вcички oбщини нa oблacт Дoбрич пoлучeнитe дoбиви ca c нaд 60 % пo-ниcки в cрaвнeниe cъc cрeдния дoбив зa oблacттa зa прeдхoдния пeтгoдишeн пeриoд. Нaй-гoлям срив - cъc 70 дo 77 %, се наблюдава в oбщините Бaлчик, Кaвaрнa, Шaблa и Гeнeрaл Тoшeвo.
Обявените резултати далеч надминават песимистичните прогнози за около 40% по-ниски добиви.
Какви са причините за катастрофалните резултати?
Основните причини са големите температурни амплитуди и сушата. Според доц. Галина Михова от Добруджанския земеделски институт лошото състояние на пшеницата в Добруджа обаче се дължи не само на сушата, но и на грешен избор на сортове от земеделските производители.
„Неадекватно изградена сортова структура, грешни технологични решения, непознаване както на биологичните особености на зърно-житните култури, така и на отглежданите сортове“, твърди Михова.
„Добивите са рекордно ниски – по 100 кг от декар, а зърното е с главня. Това е най-тежката болест при пшеницата“, коментира арендаторът Иван Гочев, който е и управител на Добруджански агробизнес център. Според него, ниските добиви са от ниви, засяти с чужди сортове – предимно френски и австрийски.
„Тази година, който е сял български сортове, ще спечели. Разликата в добивите ще е от порядъка на 500 кг от декар. Ако се прибират по 100 кг пшеница от чужди сортове, то от българската пшеница ще има по 600 кг от декар“, каза Иван Гочев.
Средният добив от пшеница в област Добрич ще бъде около 200 кг/дка, защото много малко производители са заложили на родни сортове.
„Когато ние, като специалисти, казваме на нашите земеделци грешките, те ни се сърдят. Доста отдавна посочихме основните причини за вероятно по-ниските добиви: недобра сортова структура и неадекватно торене спрямо годината. Говоря за торене спрямо условията през тази стопанска година. Недооценен беше ниският влагозапас, необосновано се вложиха големи количества азотни торове – и сушата си каза думата, както и проливните дъждове. Когато говоря за предимството на българските сортове, това не означава, че производителите трябва изцяло да премахнат чуждите сортове. Просто всеки трябва да си прецени сам рисковете“, коментира проф. д-р Иван Киряков, завеждащ отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ в Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево.
Ще има ли дефицит?
Близо 5 млн. тона е очакваната зърнена реколта от пшеница тази година, обяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева. Тя подчерта, че и тази годината страната ни ще запази обемите си за самозадоволяване с хляб и фураж. По думите й, България е на едно от челните места по експорт на зърно за трети страни и ЕС. „Ще запазим категорично статута си на голям нетен износител на зърно и през настоящата маркетингова година“, отбеляза Десислава Танева.
Тя допълни, че независимо от неблагоприятните за посевите агрометеорологични условия в настоящата стопанска година, се очаква добра реколта. „Прогнозите за очаквания добив на зърнопроизводителите са за 4,5 млн. тона. Не се очаква покачване на цените на брашно и хляб“, успокои Танева.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
