Огромните надценки на някои основни храни изглеждат нелогични, но публикуването само на най-фрапиращите случаи не е достатъчно, за да се установи къде точно е проблемът. Това заяви икономистът Георги Вулджев от Експертния клуб за икономика и политика пред БНР. Според него трябва да се сравняват не само отделни продукти, а цели категории храни, за да стане ясно дали определени български марки се продават с необичайно високи надценки, или става дума за по-широк проблем с ценообразуването. Икономистът посочи и недостатъчното местно производство като фактор за цените в магазините.
Надценка от два-три пъти показва сериозен проблем
Повод за коментара са резултатите от проверките на Комисията за защита на потребителите (КЗП), която обяви надценки над 100% при някои основни хранителни продукти.
Според Вулджев подобни стойности не могат да бъдат подминати, но анализът трябва да обхваща значително повече информация.
„Сами по себе си, със сигурност тези надценки изглеждат нелогични“, заяви той. Икономистът настоя да бъдат представени и средните стойности за съответните продуктови категории, вместо общественото внимание да се насочва единствено към отделни рекордни случаи.
Вулджев постави въпроса дали най-високите надценки се прилагат към конкретни стоки и марки на български производители, или високите стойности са характерни за цялата група продукти.
Това разграничение е важно и за проверките на контролните органи, тъй като действащото законодателство съдържа специални правила за различното третиране на съпоставими хранителни продукти.
Законова особеност при надценките от 10%
Икономистът обърна внимание на разпоредбите в Закона за защита на конкуренцията, които ограничават различията в надценките между съпоставими селскостопански и хранителни продукти от една и съща категория.
Според действащите от юни тази година промени за нелоялна търговска практика се приема прилагането на различни по размер търговски надценки, когато разликата надвишава 10 на сто.
Вулджев предупреди, че това ограничение не решава непременно въпроса с общото равнище на надценките. Ако една търговска верига прилага високи, но близки по размер надценки към всички съпоставими продукти в дадена категория, разликата между тях може да остане в законовите граници.
Затова той настоява проверките да установят както разликите между отделните марки, така и средните надценки за целите категории. По този начин ще може да се разграничат конкретните случаи на неравнопоставено третиране от общите проблеми при формирането на цените.
Масло със 135% надценка, мляко с близо 100%
Данните на КЗП показват сериозни разлики между доставните и продажните цени на част от проверените млечни продукти.
Председателят на комисията Мая Манолова съобщи, че при един вид краве масло е установена надценка от 135%, а при друг продукт от същата категория - 85%. При различни видове прясно мляко надценките достигат 68% и 99%, докато при бялото саламурено сирене проверките показват стойности между 53% и 95%.
Съществени разлики са отчетени и при кашкавала и киселото мляко. От КЗП уточниха, че данните се отнасят до конкретни проверени продукти и търговски вериги.
Комисията вече е започнала 11 производства за необосновано повишаване на цените на стоки от първа необходимост. Те обхващат сирене, мляко, домати, краставици и други продукти, като се сравняват цените през октомври с тези през август.
Търговците ще имат възможност да представят доказателства за причините за поскъпването. При установени нарушения са предвидени санкции между 10 000 и 100 000 евро за отделен продукт.
Веригите оспорват начина на представяне на числата
Сдружението за модерна търговия възрази срещу изводите, направени въз основа на представените от КЗП данни.
От организацията настояват контролните органи да публикуват колко артикула са проверени, при каква част от тях са установени най-високите надценки и какви са стойностите при останалите продукти.
Търговските вериги подчертават и разликата между надценка и печалба. Надценката е показател за разликата между доставната и продажната цена, докато крайният финансов резултат зависи и от разходите за персонал, транспорт, енергия, съхранение и други дейности.
Според сдружението печалбите на търговските вериги в България са съизмерими със средните за Европейския съюз.
Вулджев посочи Германия и Франция
Втората основна тема в коментара на икономиста е състоянието на българското хранително производство. Според него местният сектор е значително по-слаб в сравнение с този на големите европейски икономики, което също може да влияе върху цените.
Вулджев даде пример с Германия и Франция, които разполагат с много по-големи пазари и производствени възможности. Той обаче подчерта, че предимствата им не се изчерпват с мащаба.
Според икономиста в тези държави се провежда по-целенасочена политика за подкрепа на местните производители, докато България не използва достатъчно ефективно подобни механизми.
Вулджев разкритикува и честите обяснения на политици, че европейските правила не позволяват по-активна подкрепа за националното производство. Той определи предупрежденията за възможни санкции от Европейската комисия като оправдание, което според него нерядко прикрива липсата на предприети действия.
Икономистът обърна внимание и на различията в контрола върху търговския сектор. Според него регулаторният капацитет в България е по-слаб, отколкото в Германия и Франция, където държавната намеса на пазара е по-активна и правилата са по-строги.
По думите му международни изследвания на търговията показват средни надценки между 20 и 40% при хранителни продукти в тези държави.
Производителите имат различен опит с веригите
В друго интервю за БНР зеленчукопроизводителят Иван Кабуров от Асоциацията на оранжерийните производители представи гледната точка на доставчиците.
Той заяви, че в собствената си работа не е усещал неравнопоставено третиране от големите търговски вериги. Според него промоционалните кампании често са необходими за реализацията на нетрайна продукция, която трябва бързо да достигне до потребителите.
Кабуров обясни, че понякога фермерите продават под себестойност, за да не унищожават произведеното. В други периоди се стремят да компенсират загубите с по-високи цени.
Като сериозни проблеми за сектора той посочи нерегламентирания внос и сивата икономика. Производителят призова Министерството на земеделието да събере представители на търговските вериги и земеделския сектор за изработване на обща политика за развитието на българското производство.
