Сгушени на границата между Албания, Черна гора и Косово, Албанските Алпи са сред най-непокътнатите и мистични кътчета на Стария континент. Този удивителен планински масив съчетава сурова дива природа, вековни традиции и панорами, които спират дъха.
Именно поради своята поразителна ландшафтна прилика с Алпите в Централна Европа, регионът заслужено носи ласкавия епитет „Швейцария на Балканите“. Тюркоазените реки, кристално чистите езера и свежите алпийски ливади са обградени от отвесни карстови върхове, напомнящи швейцарските масиви или италианските Доломити. Острите дървени покриви на традиционните каменни къщи, сгушени сред зелените долини на Тет и Валбона, създават перфектната илюзия, че сте попаднали в швейцарски кантон. Подобно на Алпите, тук властва абсолютна приказно спокойна атмосфера, обогатена от гостоприемството на местните жители, които посрещат всеки пътешественик с домашно приготвени сирена и традиционния многослоен пай флия.
Зад това идилично лице обаче се крие завладяваща история. Местното име на Албанските Алпи е Проклетия (Prokletije на славянски или Bjeshkët e Nemuna на албански) - „Прокълнатите планини“. Легендите разказват, че дяволът сам е сътворил тези остри като бръснач скални върхове за един ден, за да причини зло на хората. Друго предание разказва за майка, проклела планината, след като изгубила синовете си в нейната ледена прегръдка. Истината е, че заради вертикалните си скали, опасни ждрела и тежки зими, векове наред районът е бил почти непроходим за завоеватели, печелейки си името на сурова и „прокълната“ земя.
В сърцето на село Тет се пази друг мистичен символ от миналото - каменната Кула на заточението (Kulla e Ngujimit). Тя е изградена изцяло без прозорци и е свързана с Кануна на Лека Дукагини - древен неписан сборник от обичайни закони, управлявал живота на северните албанци. Според Кануна, при извършено убийство роднините на жертвата са имали право на кръвно отмъщение (джакмаря) срещу мъжете от рода на убиеца. Застрашените мъже са се затваряли доброволно в кулата, където според законите са били абсолютно недосегаеми. Те са прекарвали там месеци, а понякога и години, докато старейшините водели преговори за помирение или изплащане на кръвнина.
Приключението в Албанските Алпи започва още с пътя към тях. Плаването с ферибот през изкуственото езеро Коман предлага гледки, които поразително напомнят за норвежките фиорди или ждрелата на Нова Зеландия. Тесният воден път криволичи между над 1000-метрови отвесни скали, обрасли с буйна растителност, извеждайки към оазиси като река Шала, наричана още „Тайланд на Албания“ заради бялата си чакълна ивица и кристални води. По-надълбоко в планината се крие и известното „Синьо око“ на Тет (Syri i Kaltër) - леденостуден карстов извор с наситено синьо-зелен цвят, захранван от буен водопад.
Днес Албанските Алпи привличат любителите на екстремния трекинг от цял свят. Най-емблематичният пешеходен маршрут свързва долините Тет и Валбона през прохода на 1811 м височина, докато над всичко това бди първенецът на масива - връх Мая Йезерце (Maja Jezercë, 2694 м). С комбинацията си от непокътната природа, швейцарски пейзажи и неповторим балкански дух, Албанските Алпи остават едно от най-вълнуващите места за откриване на континента.
