Бизнес

Инж. Георгиев: Газификацията на парното е преход за България

Тя е реална възможност за изпълнение на справедливия енергиен преход на топлофикациите у нас

Инж. Георгиев: Газификацията на парното е преход за България

- Инж. Георгиев, как ще се отрази на България преходът към „зелена“ икономика? Готови ли сме за него?

- Какво ще бъде отражението от "зеления" преход върху страната ни зависи от плана, който бъде изготвен и защитен пред Европа. Има нужда да се подготвят и детайлни регионални планове, особено за въглищните региони в България. Основното предизвикателство на постигането на „зелено“ производство са сроковете, които поставя Европейската комисия за постигането на нисковъглеродно производство. Трябва ясно да "сложим картите на масата" какви са възможностите ни за реализиране на трансформацията към въглеродонеутрална икономика и как трябва да се променят икономическите модели, за да постигнем по един естествен път амбициозния план на Европа за намаляване на вредните емисии за следващите години. Ясно е, че въгледобивът в цяла Европа в средносрочен и дългосрочен план да бъде преустановен и за това в България се работи за преминаване към алтернативни горива.

- Какви са възможностите за компенсиране на въгледобива?

- Преминаването на въглищните централи на друг тип захранване, а именно газификацията. Смятам, че в преходния период до 2030 г. въглищните централи трябва да минат на природен газ и възобновяеми енергийни източници.  У нас вече редица топлофикации, като тази в Перник, Русе и Сливен, вече започнаха този процес. Природният газ е по-чисто гориво от въглищата и, поне на този етап, се приема за преходно горивото за постигане на нисковъглеродно производство.

- Газификацията решава ли обаче социалния проблем от т. нар. "зелен" преход?

- Проблемът с работните места продължава да седи на дневен ред. Въвеждането на този тип производства изисква тясно специализиране експерти, които да знаят как да работят с тези мощности. За това Европейският съюз е предвидил т.нар. Механизъм за справедлив преход, който включва различни компоненти. Един от тях е Фондът за справедлив преход, който може да помогне със средства за регионите и за квалификация и за преквалификация на работниците.

- Кои са рисковете от "зелената" трансформация, която предстои?

- Изпълнението на изискванията на Зелената сделка крият няколко основни риска за нас като страна, ако бъдат взети прибързани действия, несъобразени с възможностите и ресурсите, които имаме. Мога да разделя рисковете на две големи групи. В едната група влизат социалните. Говоря за загубата на работни места при едно евентуално затваряне на въглищни централи поради липсата на време да преминат на алтернативни горива. Другият риск е липсата на квалифицирани кадри за работа с новите технологии, които ще бъдат въведени в предприятията.

Втората група са икономическите рискове. За да се изпълнят изискванията на Зелената сделка, се налага закупуване и въвеждане на нови технологии. Средствата за изграждане на екологични мощности ще са огромни  и има вероятност това  да има отражение върху конкурентоспособността на българската икономика. Имам предвид, че ще се увеличи стойността на единица произведена стока или енергия.

- Виждате ли решение на този евентуален проблем?

- Очаква се до края на годината Министерството на икономиката да стартира отделна процедура, свързана със зелени иновации. Има предвидени около 460 млн. евро за постигане на т.нар. "Зелена трансформация" за следващия програмен период по Програма за конкурентоспособност и иновации в предприятията (ПКИП). Това са само част от мерките за справяне с евентуалните негативни последния за конкурентоспособността. Ако успеем да отстоим националния си интерес, можем да очакваме положителни тенденции в дългосрочен план. Нека не забравяме, че българската икономика е тясно обвързана с европейската. Зелената сделка дава възможност за трансформацията на енергийния сектор и от нас като страна зависи дали ще успеем да се възползваме от тях.

- Какво бихте казали на младите по отношение на екологичната политика?

- Всички искаме да запазим природата, която имаме и да живеем в по-чиста среда, без замърсен въздух от индустриални предприятия и транспорт. Тук не само младите, а всички ние имаме своята роля. Не само предприятията и държавата трябва да мислят в посока екологосъобразна работа, но и ние трябва да пазим природните дадености, които имаме. Трябва да възпитаме младото поколение, че не е достатъчно няколко пъти в годината кампанийно да се чисти природата, а да не се допуска нейното замърсяване от ежедневните наши действия.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай