Индия блокира договор за $1 трилион и 21 млн. работни места

Индия блокира договор за $1 трилион и 21 млн. работни места  | StandartNews.com

Женева. Индия блокира Договора за стандартизация на митническите правила, изработен от Световната търговска организация, и така не само шокира световните икономики, но и според анализатори заплаши самото съществуване на СТО.

До късно вечерта на 31 август течаха разговори за спасяването на това, което щеше да е първата глобална реформа на светованата търговията от създаването на СТО преди 19 години, пише Ройтерс.

Търговски дипломати в Женева са заявили, че са "поразени", "удивени" и "шокирани" и описваха позицията на Индия като "вземане на заложници" и "самоубийство". Тук са девет причини, поради които те казват, че позицията на Индия няма никакъв смисъл.

1. Индия беше категоричен поддръжник на глобална търговска реформа. Тя критикуваше малките клубове от държави, начело с ЕС и САЩ, които загубиха търпение заради бавния ход на световните реформи и започнаха да обсъждат по-бърза либерализация на търговията в някои сфери, като услугите и информационните технологии например. Индия не участва в нито един от тези клубове, но ветото й от четвъртък вероятно ще им даде още повече мотиви, а надеждата за глобално търговско споразумение все повече избледнява.

2. Ветото на Индия може да е началото на края на СТО. Ако 20-годишните договорки, на базата на които организацията работи, не се развият, все по-голям дял от търговията ще се определя от регионални споразумения като Транстихоокеанското партньорство, предупреждават експерти. Това може да доведе до фрагментиран свят от отделни търговски съюзи.

3. Новото правителство в Индия се смяташе за бизнес ориентирано. То обаче блокира споразумение, което щеше да опрости митническите правила по света, да наложи стандартни процедури за доставка и получаване на продукти, да намали времето за обработване на контейнери и да облекчи бюрокрацията по границите.

4. Никой друг освен Индия нямаше възражения. Делхи не даде по-рано индикации, че ще наложи вето, нито направи конкретни искания в замяна на нейното одобрение.

5. Индия нямаше възражения срещу сделката. Притесненията й не бяха свързани с търговските процедури. Тя блокира споразумението, за да получи нещо съвсем различно – сигурност на прехраната.

6. Индия вече получи това, което искаше, що се отнася до сигурността на храните. В Бали Индия извоюва големи отстъпки от САЩ и ЕС, които първоначално бяха против исканията й, но в крайна сметка се съгласиха, че страната може да трупа запаси на занижени от субсидиите цени, които според СТО изкривяват търговията.

7. Исканията на Индия представляват обратен завой от предишната й позиция. Тя наложи вето, защото искаше СТО по-бързо от планираните 4 години да стигне до перманентно решение. Според дипломати обаче на Индия бил предложен двугодишен план преди срещата в Бали, тя въпреки това настоявала за четири години.

8. Ветото заплашва самата Индия с правни неприятности. В рамките на сделката от Бали Индия успя да се договори, че никой не може да оспорва програмата за трупане на хранителни резерви, която според мнозина е в противоречие с правилата на СТО. И все пак според дипломати сделката от Бали се състои от 10 точки, единствената обвързваща от която е била облекчаването на глобалната търговия (обект на индийското вето). Ако това се провали, Индия може и да изгуби протекциите си.

9. Индия е изолирана. Големи държави като Русия, Китай и Бразилия, както и Пакистан бяха основните опоненти на индийското вето.

Споразумението щеше да добави около 1 трилион долара към световната икономика и да създаде 21 милиона работни места, 18 милиона от които в развиващия се свят, обяснява Ройтерс.

Вместо това група държави преговарят да заобиколят рамката на СТО чрез мрежа от двустранни споразумения, което се тълкува като реална заплаха за разпадането на организацията.

Възможно е сега да се появят групи държави с общи разбирания и интереси, които да създадат помежду си по-либерален търговски режим, от което се смята, че ще пострадат предимно развиващите се страни.

Миналия декември в Бали страните членки се договориха за глобална митническа реформа на процедурите по Trade Facilitation Agreement (TFA) и си дадоха краен срок 31 юли 2014 г.

В последния момент дори държавният секретар на САЩ Джон Кери се намеси с пътуване до Делхи, но не успя да убеди индийците да подкрепят споразумението. С подкрепата на Куба, Венецуела и Боливия те поискаха ускорено сключване на друг договор, позволяващ им да субсидират и складират големи количества зърно повече, отколкото сега действащите правила на СТО. Изненадата идва от това, че крайният срок за него е 2017 г., а Индия го иска договорен едновременно с TFA.

След заседанията в Женева делегациите в СТО излязоха в лятна отпуска, което дава време за маневри, за да не се стига до съдебни искове към Индия. Оформя се и група държави, готови през септември да опитат да се договорят без Индия. Ройтерс цитира източник от австралийската делегация, според когото става дума за САЩ, ЕС, Австралия, Япония, Канада и Норвегия.

Формално няма начин Индия да бъде изключена от процеса, но вече открито се демонстрира разочарование от новите власти в Делхи, които се представяха за поддръжници на бизнеса. Под въпрос е целият процес, известен като Кръгът от Доха, макар че има мнения, че това може би е по-скоро вкарване на повече реализъм в организацията.

Според Питър Галахър, специалист по свободната търговия и СТО към Университета на Аделаида, е рано да се говори за смъртта на организацията, но и че няма как 153 държави да се движат с еднаква скорост по конкретен въпрос. "Може би е време онези, които искат да продължат напред, да се договорят", казва той.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай